Държавата да предприеме мерки в защита на българските производители на

Държавата да предприеме ограничения в отбрана на българските производители на храни, защото актуалната обстановка на пазара на хранителни артикули у нас ощетява както производителите, по този начин и потребителите, приканиха от Българската агрохранителна камара на конференция, отдадена на възходящите цени на храните и диспропорциите в разпределянето на добавената стойност сред участниците във веригата за доставки на храни. Събитието се организира в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.

За да бъде решен този проблем обаче, е нужен деликатен разбор, преди да се ползват административни ограничения, е позицията на организацията.

" Живеем във време, в което се случват неприемливи неща и не можем да бъде безразлични към това, което се случва на българския пазар. Не може да не ни вълнуват цените на питателните артикули, тяхното заслужено систематизиране и добавената стойност сред всички участници на пазара, тъй като ние сме точно хората, които произвеждаме тези храни ", сподели Венцислав Върбанов, ръководител на камарата.

По думите му на пазара у нас се случва огромна неправда, която ощетява производителите и потребителите на храни. " Ние желаеме дъжавата да си влезе в ролята. На първо място желаеме контролните органи да стартират да правят своята контролна активност по този начин, както е регламентирано в нормативната уредба. Дори не считаме, че веригите са отговорни за нещо, тъй като просто те са намерили една ниша, в която се развиват необезпокоявани и бизнес логиката ги кара да вършат това, което вършат сега ", сподели Върбанов.

Преди да се правят административни дейности за контролиране на пазара на храни у нас, би трябвало да бъде изработен обстоен разбор, от който да се види къде тъкмо са проблемите в бранша. " На мнение сме, че всяка една недомислена и недобре премерена административна интервенция може да докара до деформиране на пазара, което още веднъж ще се върне към нас като един отрицателен резултат ", сподели Върбанов.

На конференцията беше посочено още, че през последните години се откроява ясно свиването на българското произвеждане, изключително отглеждането на животни и производството на плодове и зеленчуци.

Бойко Синапов, ръководител на Обединени български животновъди, уточни, че млекопроизводителите продават продукцията си под себестойност, а в това време потребителите заплащат високи цени за тяхната продукция.

" Ще настояваме този проблем да бъде решен един път вечно, тъй като не може повече българският консуматор и българският производител да бъде заблуждаван по този противен метод ", сподели той. Синапов уточни, че доста хранителни артикули у нас се показват за български, само че в действителност не са.

" Няма по какъв начин ние в България да сме продали доста малко количества, да не се изкупуват продуктите, приказваме за живи телета, идва Великден и знаете, какво ще се случи с агнетата, а на българските щандове да следим всичко под български етикет ", сподели той, призовавайки контролните органи да сравнят това, което е изкупено от производителите и това, което се продава в магазинната мрежа като българско произвеждане.

По думите на Димитър Зоров, ръководител на Националния съюз на говедовъдите, в българските кланици през последните 3 години са заклани под 4000 телета - количество, което може да се продаде за няколко месеца от няколко огромни магазина в София.

Той прикани контролните органи да ревизират в единната система на Националната организация за приходите какви количества месо са осъществени през крайните оператори, акцентирайки, че разминаването сред закланите животни и продаденото месо ще бъде голямо. " Част от нашите телета отиват за Косово, очевидно Косово и Албания имат повече стандарти и гледат с какво се хранят ", сподели Зоров.

Владислав Михайлов, ръководител на Асоциацията на млекопреработвателите в България, уточни, че няма бизнес, който да може да се устоя, в случай че няма пазар. " Това е най-големият проблем на българския поземлен бранш, че целият пазар ни беше лишен, ни беше откраднат. Над 70 % от всички продажби на хранителни артикули, както се водят по статистика бързооборотни артикули, е съсредоточен в 6 огромни търговци, благосъстоятелност на 5 огромни интернационалните компании ", сподели Михайлов.

По думите му би трябвало да се мисли в посока на регулация, която да подсигурява достъп на българския производител на храни до пазара.

Стоян Чуканов, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за отглеждане на месодайни породи говеда в България, уточни че българските производители са в неравностостойно състояние, което постанова регулация на национално равнище. Той даде за образец, че има сходни регулации по отношение на храните в страни членки на Европейски Съюз като Франция, Испания и Белгия, което значи, че България не би основала казус, в случай че има национални ограничения във връзка с пазара на хранителни артикули.

По думите му казусът с производителите на храни не се следи единствено у нас, акцентирайки, че броят на фермерите в Европа е намалял с 5 млн. през последните години.

Георги Стоянов, ръководител на Български фермерски съюз, сподели, че доста постоянно се спекулира с това, че стоката в магазинната мрежа е българска, заради което е належащо правенето на механизъм, който да подсигурява, че това на 100 % е по този начин.

Проблемът е толкоз огромен и бездънен, че ние самите производители и преработватели няма по какъв начин да го решим, сподели той, добавяйки, че това би трябвало да бъде национална политика.

Димитър Михайлов, изпълнителен шеф на Асоциацията на свиневъдите в България, уточни, че с изключение на вътрешни, и външни фактори въздействат на пазара. Той даде образец със заболяване по свинете в Германия, което е предизвикало всеобщо кръвопролитие на животни от страна на немските производители, довело до свръхпредлагане, респективно до спад на изкупните цени в България, защото огромна част от месото у нас се внася основно от Германия, Испания, Франция.

По думите му гоненето непременно на ниска себестойност се отразява на качеството на продуктите, а качеството на храната е в основата на здравето на една нация.

" Призоваваме посредством регулатори да се реализира подобен баланс да се създават качествени артикули, които да се продават на себестойност или малко над нея, другояче няма да остане никой на пазара ", сподели Михайлов.

Председателят на Българската агрохранителна камара Венцислав Върбанов съобщи, че браншовата организация и всичките ѝ членове приканват за цялостна възбрана на имитиращите артикули, " тъй като това е отрова, с която храним българското население ". Освен това организацията е изрично срещу влагането на разнообразни типове брашна от инсекти в българските храни.

Сред ограниченията, които камарата поддържа по отношение на справедливото разпределение на добавената стойност сред участниците в агрохранителната верига, са такива, които плануват въвеждане на защитен механизъм, който да подсигурява, че прозводителите не са принудени да продават под себестойност.

Организацията упорства за възстановяване на договорните връзки и унищожаване на нелоялните практики, защото сега производителите на процедура не договарят с комерсиалните вериги, а просто се съгласяват с поставените условия.

Камарата приканва за въвеждането на държавни стандарти за главните хранителни артикули, за сходство на стандартите за храни импорт от трети страни с тези на българските храни, в това число използването на прецизен надзор, повишение на прозрачността в ценообразуването, механизми за опазване на известността на българските артикули в комерсиалните вериги и развиване на късите вериги на доставки.

Според Димитър Зоров образец за мярка, която може да съкрати веригата за доставка, е публичните поръчки на общинско равнище за доставка на храни за учебни заведения и детски градини да се дават непосредствено на производителите, а не на медиатори.