Държавата да поема еднаква сума при инвитро със собствен или с донорски генетичен материал, искат от „Зачатие“
Държавата да поема една и съща сума при инвитро процедура със личен генетичен материал и при такава с донорска яйцеклетка или сперматозоиди. Това е справедливият метод, ако се стигне до решение Центърът за асистирана репродукция да подкрепя и донорските процедури. Мнението е на Стефка Сарафова, ръководител на съдружие „ Зачатие “. А с цел да се стигне до такова решение, би трябвало да се организира сериозен спор със експертите по репродуктивна медицина, изясни от своя страна д-р Искра Кюркчиева, шеф на Центъра за асистирана репродукция, представена от БНР.
Около 5200 инвитро процедури заплаща страната годишно посредством Центъра за асистирана репродукция. Разглеждането на документи лишава към месец, а при утвърждение фамилията има право на до 4 опита със средства от този фонд. Към момента се подкрепят двойки, при които има стерилитет при дамата или мъжа, а също по този начин случаите на дами с онкологично заболяване. Инвитро процедурите са няколко типа, а с изключение на тях се поемат разноски за хормонални проучвания, ехографски прегледи, стимулация с медикаменти. Важно изискване е дамата да не е навършила 43 години при кандидатстване за финансовата поддръжка.
До 6000 лв. поема фондът за една инвитро процедура. Толкова би трябвало да се заплаща и за инвитро с донорски материал, счита Стефка Сарафова.
„ Останалото към този момент пациентът си го доплаща, което би било също голямо облекчение, тъй като сумата не е по никакъв начин дребна за един цикъл. Всички процедури, без значение от типа им, да си бъдат с еднообразно финансиране “, упорстват от сдружението.
През миналите дни от фондация „ Искам бебе “ показаха данни, съгласно които цената на донорската процедура излиза сред 8000 и 10 000 лв.. През 2023 година са направени към 1800 такива процедури, а общият брой на инвитро опитите, за които фамилиите са платили сами, надвишават 8000. Стефка Сарафова слага следния въпрос:
„ Опитите, които хората са самофинансирали, са повече от тези, които са финансирани от Фонда – за какво? Очевидно не е заради неналичието на пари. Бюджетът е стигнал, даже са останали някакви средства, т.е. би трябвало да се промени нещо в разходването на тези средства и разпоредбите, по които се разходват. Включването на поемането на донорските процедури би бил добър вид “, счита тя.
Дали донорските процедури да се включат в обсега на дейностите по репродукция, подпомагани от страната, е въпрос на решение след съществено разискване, счита доктор Искра Кюркчиева, шеф на Центъра за асистирана репродукция.
„ Едно от значимите неща е да се регистрира каква е успеваемостта при такива процедури. Този публичен запас би трябвало да бъде ориентиран вярно и единствено в случай че е потвърдено, че има нужда от това и че ще чакаме отлични резултати “, акцентира тя.
По данни на организация „ Медицински контрол “ за интервала от 2021 година до 2023 година от ден на ден фамилии у нас търсят процедури с донорски яйцеклетки. В същото време броят на родените от такива процедури деца понижава, което може да е индикатор за промени в успеваемостта им. През 2021 година по този начин са се родили 355 българчета, а две години по-късно – единствено 138.
Отчита се и наклонност донорите от задгранични банки да са доста повече от локалните донори.
Колкото до други промени в разпоредбите за подкрепяне на фамилии с репродуктивни проблеми, според Стефка Сарафова не е нужно нарастване на броя опити инвитро.
А шефът на Центъра за асистирана репродукция доктор Кюркчиева изясни, че отказите за разпределяне на финансова помощ не са чести.
Преди дни от Здравното министерство оповестиха, че през тази година са изхарчени към 22,5 милиона лв. за подкрепяне на двойки с репродуктивни проблеми. За следващата година сметката е неразбираема, защото 2025-а ще стартира с негласуван държавен бюджет.
Около 5200 инвитро процедури заплаща страната годишно посредством Центъра за асистирана репродукция. Разглеждането на документи лишава към месец, а при утвърждение фамилията има право на до 4 опита със средства от този фонд. Към момента се подкрепят двойки, при които има стерилитет при дамата или мъжа, а също по този начин случаите на дами с онкологично заболяване. Инвитро процедурите са няколко типа, а с изключение на тях се поемат разноски за хормонални проучвания, ехографски прегледи, стимулация с медикаменти. Важно изискване е дамата да не е навършила 43 години при кандидатстване за финансовата поддръжка.
До 6000 лв. поема фондът за една инвитро процедура. Толкова би трябвало да се заплаща и за инвитро с донорски материал, счита Стефка Сарафова.
„ Останалото към този момент пациентът си го доплаща, което би било също голямо облекчение, тъй като сумата не е по никакъв начин дребна за един цикъл. Всички процедури, без значение от типа им, да си бъдат с еднообразно финансиране “, упорстват от сдружението.
През миналите дни от фондация „ Искам бебе “ показаха данни, съгласно които цената на донорската процедура излиза сред 8000 и 10 000 лв.. През 2023 година са направени към 1800 такива процедури, а общият брой на инвитро опитите, за които фамилиите са платили сами, надвишават 8000. Стефка Сарафова слага следния въпрос:
„ Опитите, които хората са самофинансирали, са повече от тези, които са финансирани от Фонда – за какво? Очевидно не е заради неналичието на пари. Бюджетът е стигнал, даже са останали някакви средства, т.е. би трябвало да се промени нещо в разходването на тези средства и разпоредбите, по които се разходват. Включването на поемането на донорските процедури би бил добър вид “, счита тя.
Дали донорските процедури да се включат в обсега на дейностите по репродукция, подпомагани от страната, е въпрос на решение след съществено разискване, счита доктор Искра Кюркчиева, шеф на Центъра за асистирана репродукция.
„ Едно от значимите неща е да се регистрира каква е успеваемостта при такива процедури. Този публичен запас би трябвало да бъде ориентиран вярно и единствено в случай че е потвърдено, че има нужда от това и че ще чакаме отлични резултати “, акцентира тя.
По данни на организация „ Медицински контрол “ за интервала от 2021 година до 2023 година от ден на ден фамилии у нас търсят процедури с донорски яйцеклетки. В същото време броят на родените от такива процедури деца понижава, което може да е индикатор за промени в успеваемостта им. През 2021 година по този начин са се родили 355 българчета, а две години по-късно – единствено 138.
Отчита се и наклонност донорите от задгранични банки да са доста повече от локалните донори.
Колкото до други промени в разпоредбите за подкрепяне на фамилии с репродуктивни проблеми, според Стефка Сарафова не е нужно нарастване на броя опити инвитро.
А шефът на Центъра за асистирана репродукция доктор Кюркчиева изясни, че отказите за разпределяне на финансова помощ не са чести.
Преди дни от Здравното министерство оповестиха, че през тази година са изхарчени към 22,5 милиона лв. за подкрепяне на двойки с репродуктивни проблеми. За следващата година сметката е неразбираема, защото 2025-а ще стартира с негласуван държавен бюджет.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ