Държавата да отговаря за вредите, които е причинила на гражданин

Държавата да дава отговор за вредите, които е предизвикала на жител с акт на правосъден орган по наказателно произвеждане, който не се отнася до окончателното изговаряне за виновността и в който той е показан като отговорен. Такава смяна в Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) предлага Министерството на правораздаването в пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани най-много с правата на обвинените, написа

Както е известно, преди две години в ЗОДОВ (чл. 2, алинея 1 т. 8) беше планувана опция да се търси обезщетение при „ открито нарушаване, осъществено от орган на досъдебното произвеждане посредством оповестяване на материали по следствието в нарушаване на презумпцията за невиновност или при обществено изказване, в което обвинен се показва като отговорен “.

Сега се предлага тя да бъде разширена по следния метод: „ Държавата дава отговор за вредите, породени на жители от проверяващите органи, прокуратурата или съда, при открито нарушаване, осъществено от орган на досъдебното произвеждане посредством оповестяване на материали по следствието в нарушаване на презумпцията за невиновност, при обществено изказване, в което обвинен и подсъдим се показва като виновен или в акт на правосъден орган по наказателно произвеждане, който не се отнася до окончателното изговаряне за виновността и в който лицето се показва като отговорно “.

В обособена разпоредба (нов член 2г) е планувано още веднъж, че „ Държавата дава отговор за вредите, породени на жители от длъжностни лица при обществено изказване, в което в нарушаване на презумпцията за невиновност лице се показва като отговорно “.

Съществена смяна е, че се дава опция жителите да предявят исковете си за изявления или актове, с които е нарушена презумпцията за невиновност, още до момента в който тече наказателното произвеждане. „ …нарушението на презумпцията за невиновност може да бъде осъществено когато и да е преди изговаряне на окончателната присъда, в това число и при неоправдателна такава, и не е належащо изчакване на приключването на процеса “, обясняват вносителите.

Те стимулират измененията в ЗОДОВ с условия на Директива 2016/343, съгласно която страните членки би трябвало да вземат ограничения за съблюдаване на презумпцията за невиновност в границите на целия углавен развой, в това число да подсигуряват, че до момента в който виновността на обвинения не бъде потвърдена с влезнала в действие присъда, тези лица не се показват като отговорни в обществени изказвания на обществени органи, както и в правосъдни решения, разнообразни от тези, касаещи въпроса за виновността.

Премахват член 423, ал.3 Наказателно-процесуален кодекс

След поредност от решения на Съда на Европейския съюз, свързани с възобновяването на наказателното произвеждане по искане на задочно наказания, Министерството на правораздаването предлага промяна на разпоредбите в Наказателно-процесуален кодекс.

Най-съществената е, че отпада правилото на член 423, ал.3 Наказателно-процесуален кодекс, съгласно което „ производството за обновяване на наказателното дело се приключва, в случай че задочно наказаният не се яви в правосъдно съвещание без уважителни аргументи “. Както „ Лекс “ писа, Съд на Европейския съюз одобри, че тя нарушава правилото за успеваемост на производството и на процедура означава да се принуди човек, който към момента е на независимост, да стане пандизчия, с цел да може да се употребява от правото си на нов правосъден процес (повече виж тук).

Сега от Министерство на правосъдието оферират в член 423 да се планува, че

„ Искането се почита, в случай че:

1. наказаният след предявяване на обвиняването в досъдебното произвеждане:

а) и откакто е бил известен за последствията от неявяването му пред съответния орган и опцията делото да се прегледа в негово неявяване или,

б) откакто е упълномощил бранител или се е съгласил назначеният длъжностен бранител да го пази в цялото наказателно произвеждане, се е укрил, заради което процедурата по член 247в, алинея 1 не може да бъде изпълнена;

2. след осъществяване на процедурата по член 247в, алинея 1 наказаният не се е явил в правосъдно съвещание без уважителна причина. “

Гаранции за правата на обвинените в закононарушение

Както е известно в България не съществува фигурата на обвинен в закононарушение, правото на Европейски Съюз обаче подсигурява серия от права на тези лица.

В няколко решения Съд на Европейския съюз установи, че у нас процесуалните права и гаранции за тях се ползват единствено когато са арестувани. Съдът в Люксембург е безапелационен, че това не е задоволително. „ Всички лица, които не са арестувани, само че за които способените правоприлагащи органи имат данни или подозрения, че са взели присъединяване в осъществяването на закононарушение, би трябвало да се употребяват от правата и гаранциите, посочени в директивите, от момента, в който са известени за това, без значение дали посредством публично волеизявление или посредством непосредствено предприемане на деяние против тях “, показват от Министерство на правосъдието.

Затова в оферират в Наказателно-процесуален кодекс да се регламентират наложителни дейности за известяван за процесуалните права и даване на опция за тяхното дейно практикуване „ на лица, за които способените органи имат данни или подозрения, че са взели присъединяване в осъществяването на закононарушение, само че към момента не са събрани задоволително доказателства за покачване на обвиняване според Наказателно-процесуален кодекс и по отношение на които са подхванати дейности по следствие “. Т.е. когато с тях се прави различаване, претършуване и изземване, обиск и други

По отношение на случаите, при които очевидец стартира в хода на разпита да се самоуличава в закононарушение, се планува разпитът да бъде преустановен и проверяващият да го уведоми за правата и да му даде опция да ги упражни. Така се действа и при очна ставка.