Дарина Григорова. Снимка: Ваня Филипова. Текстът е писан за Гласове

Дарина Григорова. Снимка: Ваня Филипова. Текстът е писан за " Гласове " през 2021 година

" Св. Александър Невски " е викториален храм, знак на възраждането на Третата българска страна след победоносната Руско-турска Освободителна война 1877-1878 година На 3 март 1882 година в основата на катедралния събор са положени плоча и пергамент за българската памет за 1877-1878 година, “които изведоха из порабощение и мрачевина в независимост и светлина  злополучний до тогава български народ ” [1].

Защо св. Александър Невски? Защото е небесен настойник на царя Освободител Александър Втори, и тъй като “спасението на Православната религия е крайъгълен камък в политическата система на Александър […] която е нравствено-религиозна система ” по Георгий Вернадски [2]. Смисълът на Руско-турската Освободителна война 1877–1878 година също е религиозно-нравствен – служение на брата по религия “ду́шу свою́ положи́тъ за дру́ги своя́ ” [Иоан, 15:13]. Не е инцидентно, че болшевиките ревниво унищожават паметниците точно за тази война [3].

За актуалното съветско общество  св. Александър Невски е част от тематиката Изток–Запад, погледът е европоцентричен, без значение дали е позитивен (спасяването на Рус от латиняните) или негативен (подчиняването на Рус на Златната Орда).

За България св. Александър Невски е част от тематиката Русия–Европа, българският взор е русоцентричен – без значение дали е русофилски или русофобски. Ако за модерна Русия историческата памет за Александър Невски е с набожен, всемирски и държавнически ипостас, то у нас историческият облик на благоверния княз е с съветски ипостас.

В модерна Русия има разбиране “дискредитатори ” на историческата памет на св. Александър Невски, до момента в който в България, когато задачата е дискредитация на Русия, нашенци акцентират, че Александър Невски е съветски, а не български светец. Гледната точка е световна и демократична, за православния човек няма значение дали св. Димитър Солунски е грък, или св. Йоан Богослов е евреин.

Русофобията на Фердинанд към светеца на катедралния ни храм може да бъде обяснена с тевтонската контузия и латинянската историческа памет. Формално министър председателят Радославов предлага и след това Народното събрание гласоподава за преименуването на храма на името на Светите братя Кирил и Методий (от 4 март 1916 година – 4 март 1920) срещу мнението на Българския Синод, употребявайки като мотив съветския обстрел на Варна. Храмът “Св. Александър Невски ” е осветлен след връщането на името му през 1924 година

Русофобията на актуалните борци с монументи и артефакти – било съветски или руски, благовидно патриотична, има псевдопацифистки нотки. Не  единствено името на катедралния храм, само че и 3 март да се размени с 24 май, културата над страната. Само че 24 май е празник на Православна България от момента на Покръстването и не зависи от историческата орис на страната, до момента в който 3 март е началото на третата България след успеха на съветските войни против османлиите. 24 май е общославянски, културообразуващ център, до момента в който 3 март е съветски и български държавообразуващ център. Без 3 март като народен празник и без св. Александър Невски изчезва историческата причина за построяването на катедралата, размива се българската памет. Руската победа и българската държавност дават историческия смисъл/правда на храма. “Бог не е в силата, а в правдата! ” [св. Александър Невски]

Вместо начинания за преименуване на събора " Св. Александър Невски ", възпалени от политически кратковременни цели, за какво да не се обединим за издигането на катедрала на Св. Климент Охридски – първият свещеник на български език? Къде, в случай че не у нас, в България? Да, св. Климент Охридски е бил подложен на гонения от немското духовенство, латиняните няма да са във екстаз, не е еврокоректен, пък и на братята скопски и северомакедонски ще им е бодил в историческата амнезия. “Нали свети Климент беше от български генезис, както и свети Наум? ” [Теофилакт Охридски].

[1] Радкова, Р. Храм-паметник “св. Александър Невски ”. София, 1999, с. 18.

[2] Вернадский, Г. В. Два подвига св. Александра Невского // Евразийский временник. Кн. 4. Прага, 1925. С. 318–337.

[3] Решетникова, О. Съветската замяна на Освободителната война. // Гласове, 5 март 2017 г.https://glasove.com/categories/na-fokus/news/syvetskata-podmyana-na-osvoboditelnata-vojna