Да забравиш за проблемите: Танците, които поддържат духа и връзката с родината
Дансингът е идентичен за всички. Когато музиката стартира, разликите отпадат. На дансинга няма значение дали си богат или безпаричен. Никой не преценя от кое място си пристигнал или какъв език приказваш. Това, което има значение, е по какъв начин се сливаш с колегата си, когато песента стартира, написа CNN.
По-възрастните имигранти от азиатската част на Америка употребяват този способ, с цел да развиват своята обществена и физическа страна. Докато танцьорите се движат, всекидневните проблеми се заслепяват от елегантно жестикулиращите пръсти и стегнатите крайници.
Ту Луу, танцьор и преподавател, притежател на Ballroom & Country Dance Studio в Калгари, Алберта, обясянва пред CNN, че като развлекателни занимания балните танци не са прекомерно скъпи и са превъзходен метод за превъзмогване на сложни страсти.
Но има нещо, от което той не може да се отърси - самоличността на стрелеца, който в навечерието на Лунната нова година простреля смъртоносно 11 души и рани други девет в танцова зала в Монтерей Парк, Калифорния.
Луу не познава стрелеца, само че вижда връзка: И двамата са бежанци, избягали от разкъсвания от война Виетнам. През 1980 година Луу идва в Канада и стартира още веднъж да живее, като работи като заварчик. Той научава нов език и традиции. Вечер балните танци били входна точка към осиновената му татковина, тъй като когато думите се проваляли, той можел да поддържа връзка посредством придвижване.
Докато беседват с него, 63-годишният Луу постоянно се извинява за слабия сианглийски, само че бързо прибавя: " Аз съм добре просветен в региона на танците. "
Дълго време след края на войната в родната им страна те не престават да живеят в режим на оцеляване в периферията на американското общество, частично тъй като първокласните придобивки, на които се радват по рождение като второ потомство азиатски американци - независимост, обучение, достъп до език - са неща, за които те е трябвало да се борят.
Балните танци притеглят зряла аудитория - към 55 години и повече, споделя Бейли Морган-Уитфийлд, управител на студиото и инструктор по танци в танцовото студио " Фред Астер " в Аркадия, Калифорния . Морган-Уитфийлд ми сподели, че по-голямата част от клиентите на нейното студио се състои от възрастни американци от азиатски генезис, които съгласно нея не престават да идват, тъй като общността жадува за обществено другарство. Това е изключително правилно след изолацията от пандемията и паниката, провокирана от внезапното повишаване на антиазиатската ненавист.
Неразбираемата покруса в Монтерей Парк
В азиатските имигрантски общности танцът е огромно бягство и има корени в американската история. През 20-те и 30-те години на ХХ век танцовите зали са били места за танци, които са разрешавали на младите филипинци, заети като селскостопански служащи, да се разкършат в лимитираното си свободно време. Не е имало какво друго да вършат - законите по това време са ограничавали броя на филипинците в Съединени американски щати, забранявали са междурасовите бракове и даже са попречили притежаването на земя от азиатски американци.
За онеправданите общности танцът може да бъде подривна и революционна активност. Той може да съставлява акт на щастлив протест, който съществува и през днешния ден на дансинга.
Мили Као е танцувала по време на война, световна пандемия, а в този момент и на всеобща пукотевица, лишила живота на неин другар. Официалното ѝ образование по бални танци дружно с нейния брачен партньор и танцов сътрудник стартира преди 10 години, когато тя е на 50 години - пътешестване, документирано в номинирания за " Оскар " през 2019 година късометражен документален филм " Walk, Run, Cha-Cha ".
Но даже и преди този момент Као постоянно е обичала да танцува. В младежките години във Виетнам тя се промъква на танцови празненства, с цел да не помни за войната. " Танцът ти дава чувство за независимост, освобождение от действителността ", споделя Као.
Това е част от привлекателността на балните танци. Неговата наслада и досегаемост притеглят разнообразна група американци от азиатски генезис, които желаят да разсеят паниките си с румба. В Lai Lai Ballroom & Studio, съгласно Као, учениците идват от Китай, Тайван, Виетнам и доста други страни. Нейният дълготраен преподавател по танци, Максим Капитанчук, е от Украйна. Културното и езиковото многообразие не е проблем, тъй като " приказваме на еднакъв език на танца ", споделя Као.
В продължение на години тя танцува в Lai Lai Ballroom & Studio съвсем всеки ден с приятелката си Мими Нхан, една от жертвите на стрелбата в Star Ballroom Dance Studio.
Малко след съдбовната пукотевица, на бдение със свещи пред танцовото студио Star Ballroom, танцьорите се прегръщат със сълзи на очи пред редица фотоси на жертвите. В тъмнината и тишината на скръбта след покруса като тази по какъв начин се връщаме към себе си? Може би е най-добре, както споделя поетът Оушън Вуонг, да " сгънем страницата по този начин, че да сочи към хубавата ѝ част ".
Най-добрата версия на тази общественост, разрушена от насилието с огнестрелно оръжие, е танцът - той постоянно е бил подобен. Техните тела в придвижване са знаци на щастлив протест и резистентност. Као споделя, че ще танцува още веднъж. Всички те би трябвало да се върнат на дансинга.
Те танцуват, с цел да не помнят, само че и с цел да си спомнят.
По-възрастните имигранти от азиатската част на Америка употребяват този способ, с цел да развиват своята обществена и физическа страна. Докато танцьорите се движат, всекидневните проблеми се заслепяват от елегантно жестикулиращите пръсти и стегнатите крайници.
Ту Луу, танцьор и преподавател, притежател на Ballroom & Country Dance Studio в Калгари, Алберта, обясянва пред CNN, че като развлекателни занимания балните танци не са прекомерно скъпи и са превъзходен метод за превъзмогване на сложни страсти.
Но има нещо, от което той не може да се отърси - самоличността на стрелеца, който в навечерието на Лунната нова година простреля смъртоносно 11 души и рани други девет в танцова зала в Монтерей Парк, Калифорния.
Луу не познава стрелеца, само че вижда връзка: И двамата са бежанци, избягали от разкъсвания от война Виетнам. През 1980 година Луу идва в Канада и стартира още веднъж да живее, като работи като заварчик. Той научава нов език и традиции. Вечер балните танци били входна точка към осиновената му татковина, тъй като когато думите се проваляли, той можел да поддържа връзка посредством придвижване.
Докато беседват с него, 63-годишният Луу постоянно се извинява за слабия сианглийски, само че бързо прибавя: " Аз съм добре просветен в региона на танците. "
Дълго време след края на войната в родната им страна те не престават да живеят в режим на оцеляване в периферията на американското общество, частично тъй като първокласните придобивки, на които се радват по рождение като второ потомство азиатски американци - независимост, обучение, достъп до език - са неща, за които те е трябвало да се борят.
Балните танци притеглят зряла аудитория - към 55 години и повече, споделя Бейли Морган-Уитфийлд, управител на студиото и инструктор по танци в танцовото студио " Фред Астер " в Аркадия, Калифорния . Морган-Уитфийлд ми сподели, че по-голямата част от клиентите на нейното студио се състои от възрастни американци от азиатски генезис, които съгласно нея не престават да идват, тъй като общността жадува за обществено другарство. Това е изключително правилно след изолацията от пандемията и паниката, провокирана от внезапното повишаване на антиазиатската ненавист.
Неразбираемата покруса в Монтерей Парк
В азиатските имигрантски общности танцът е огромно бягство и има корени в американската история. През 20-те и 30-те години на ХХ век танцовите зали са били места за танци, които са разрешавали на младите филипинци, заети като селскостопански служащи, да се разкършат в лимитираното си свободно време. Не е имало какво друго да вършат - законите по това време са ограничавали броя на филипинците в Съединени американски щати, забранявали са междурасовите бракове и даже са попречили притежаването на земя от азиатски американци.
За онеправданите общности танцът може да бъде подривна и революционна активност. Той може да съставлява акт на щастлив протест, който съществува и през днешния ден на дансинга.
Мили Као е танцувала по време на война, световна пандемия, а в този момент и на всеобща пукотевица, лишила живота на неин другар. Официалното ѝ образование по бални танци дружно с нейния брачен партньор и танцов сътрудник стартира преди 10 години, когато тя е на 50 години - пътешестване, документирано в номинирания за " Оскар " през 2019 година късометражен документален филм " Walk, Run, Cha-Cha ".
Но даже и преди този момент Као постоянно е обичала да танцува. В младежките години във Виетнам тя се промъква на танцови празненства, с цел да не помни за войната. " Танцът ти дава чувство за независимост, освобождение от действителността ", споделя Као.
Това е част от привлекателността на балните танци. Неговата наслада и досегаемост притеглят разнообразна група американци от азиатски генезис, които желаят да разсеят паниките си с румба. В Lai Lai Ballroom & Studio, съгласно Као, учениците идват от Китай, Тайван, Виетнам и доста други страни. Нейният дълготраен преподавател по танци, Максим Капитанчук, е от Украйна. Културното и езиковото многообразие не е проблем, тъй като " приказваме на еднакъв език на танца ", споделя Као.
В продължение на години тя танцува в Lai Lai Ballroom & Studio съвсем всеки ден с приятелката си Мими Нхан, една от жертвите на стрелбата в Star Ballroom Dance Studio.
Малко след съдбовната пукотевица, на бдение със свещи пред танцовото студио Star Ballroom, танцьорите се прегръщат със сълзи на очи пред редица фотоси на жертвите. В тъмнината и тишината на скръбта след покруса като тази по какъв начин се връщаме към себе си? Може би е най-добре, както споделя поетът Оушън Вуонг, да " сгънем страницата по този начин, че да сочи към хубавата ѝ част ".
Най-добрата версия на тази общественост, разрушена от насилието с огнестрелно оръжие, е танцът - той постоянно е бил подобен. Техните тела в придвижване са знаци на щастлив протест и резистентност. Као споделя, че ще танцува още веднъж. Всички те би трябвало да се върнат на дансинга.
Те танцуват, с цел да не помнят, само че и с цел да си спомнят.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ