Коледни пости - Ден 8: Постни сарми с атмосфера и миг семейно щастие. Виждаме ли поличбите?
Дано сте имали прелестна вечер с обичаните хора. Хапнали сте вкусно, разискали сте нещата от деня и живота, нека прочее да го вършиме всяка вечер…
У нас сготвих за всички ни лозови сармички с повечко праз и булгур. За другите - с чеснов сос на основата на кисело мляко, за мен – без. Запалих свещ, оранжева за раздвижване на масата, розите от годишнината преаранжирах и толкоз беше изцяло задоволително за атмосфера.
Иначе вечер като вечер – каката от балет се връща, дребната - от ясла, мъжът - от работа ги прибира и двете, аз от магазина - да напазарувам…Суетня, миене на ръце, кой какво му е на главата, малко мрънкане. Понякога не осъзнаваме по какъв начин точно тривиалностите ни вършат семейство. Навиците ни, връзките ни, откритите порядки. Тревожим се повече за „ огромните неща ” – „ Той дали към момента ме обича? ”, „ Дали обръщам внимание на децата? ”, „ Какъв човек възпитаваме, дали се оправяме ”, до момента в който дребните намерено подценяваме, обявявайки ги за битовизъм, простащина и рутина.
Оглеждам се нощес ей- по този начин – огромното дете изяснява по какъв начин се скарали през днешния ден в двора с едни третокласнички и по какъв начин нашите победили с помощта на момчетата от класа, които ги защитили. Малкото бърше дупетата на 4-5 мечета, подредени в строй, и към този момент един пакет мокри кърпички е на внушителна купчина, до момента в който тя се възмущава от хигиената на мечетата. Мъжът ми полива цветята и изяснява по какъв начин е купил течна тор за зеленолистни растения, а я не запомнил в служебната кола.
“Аз заставам в средата на стаята и просто съм отворила всичките си сетива да усетя този момент. ”
Нали знаете нежния миг, когато всички вкъщи са здрави, сметките са платени, заеми няма, има положително въодушевление и като че ли царува някакво раздвижване измежду хората – това ще наречете благополучие? Не аз назовавам осъзнаването на всичко това – щастие…
От постите или не, само че последно време погледът ми се обръща във вътрешността някак. Попадам в мигове на съзерцаване и някакви размишления, без да са нещо изключително въпреки всичко, да ги назовем прояснение или катарзис, само че ги има…Не имам вяра, че е единствено от постенето, само че моменти като вчерашния се случват все по- постоянно. Освен това, имам възприятието за лекост – то идва първо физически несъмнено. Не че преди съм се тъпкала, подкрепям непрекъснато тегло от 17 годишна – 53 кг +/ - 2 кг, когато кърмех и когато работех в един ресторант. Но лекотата я чувствам за първи път и тя няма нищо общо с килограмите, въпреки към този момент няколко пъти ми споделят, че съм и отслабнала. Стъпвам по- леко и като че ли обмислям по- леко, като че ли малко над нещата…
Вече мисълта: „ Какво постно да сготвя ”, до скоро с детайл на суматоха, отслабва натиска и знам, че даже самун с лютеница и маслини – отново ще ми е вкусно. Честно казано, какво става вътре в мен, ми става доста по- забавно за наблюдаване, в сравнение с какво ще се случи на масата…
И въпреки всичко, в моя услуга, по тематиката с менюто има непредвидена развръзка.
Чета през днешния ден при Хера, че на, 24 ноември, се меси питка да се омилостиви шарката и да не закача децата. Е, кажете ми, това в случай че не е прокоба! В яслата на дребната от през вчерашния ден има оповестена карантина от варицела. Значи ще се меси за св. Екатерина сладка питка. С мед надали ще намажа ключалката, само че питка несъмнено ще има.
“Всичко е толкоз навързано и неслучайно, в случай че имаш сетивата да търсиш връзките. ”
Дали постите направиха това, мога да предсказвам, само че е реалност, че нещата, хората стават малко по- ясни и отчетливи, като че ли ги виждам в нова светлина. Малките огромни неща, за които имаме малко позакърнели сетива. Обикновените хора с невероятните си думи, ориси и навици – всичко е чудно и неизмеримо, в случай че развиваме сетивата си да виждат точно това.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
У нас сготвих за всички ни лозови сармички с повечко праз и булгур. За другите - с чеснов сос на основата на кисело мляко, за мен – без. Запалих свещ, оранжева за раздвижване на масата, розите от годишнината преаранжирах и толкоз беше изцяло задоволително за атмосфера.
Иначе вечер като вечер – каката от балет се връща, дребната - от ясла, мъжът - от работа ги прибира и двете, аз от магазина - да напазарувам…Суетня, миене на ръце, кой какво му е на главата, малко мрънкане. Понякога не осъзнаваме по какъв начин точно тривиалностите ни вършат семейство. Навиците ни, връзките ни, откритите порядки. Тревожим се повече за „ огромните неща ” – „ Той дали към момента ме обича? ”, „ Дали обръщам внимание на децата? ”, „ Какъв човек възпитаваме, дали се оправяме ”, до момента в който дребните намерено подценяваме, обявявайки ги за битовизъм, простащина и рутина.
Оглеждам се нощес ей- по този начин – огромното дете изяснява по какъв начин се скарали през днешния ден в двора с едни третокласнички и по какъв начин нашите победили с помощта на момчетата от класа, които ги защитили. Малкото бърше дупетата на 4-5 мечета, подредени в строй, и към този момент един пакет мокри кърпички е на внушителна купчина, до момента в който тя се възмущава от хигиената на мечетата. Мъжът ми полива цветята и изяснява по какъв начин е купил течна тор за зеленолистни растения, а я не запомнил в служебната кола.
“Аз заставам в средата на стаята и просто съм отворила всичките си сетива да усетя този момент. ”
Нали знаете нежния миг, когато всички вкъщи са здрави, сметките са платени, заеми няма, има положително въодушевление и като че ли царува някакво раздвижване измежду хората – това ще наречете благополучие? Не аз назовавам осъзнаването на всичко това – щастие…
От постите или не, само че последно време погледът ми се обръща във вътрешността някак. Попадам в мигове на съзерцаване и някакви размишления, без да са нещо изключително въпреки всичко, да ги назовем прояснение или катарзис, само че ги има…Не имам вяра, че е единствено от постенето, само че моменти като вчерашния се случват все по- постоянно. Освен това, имам възприятието за лекост – то идва първо физически несъмнено. Не че преди съм се тъпкала, подкрепям непрекъснато тегло от 17 годишна – 53 кг +/ - 2 кг, когато кърмех и когато работех в един ресторант. Но лекотата я чувствам за първи път и тя няма нищо общо с килограмите, въпреки към този момент няколко пъти ми споделят, че съм и отслабнала. Стъпвам по- леко и като че ли обмислям по- леко, като че ли малко над нещата…
Вече мисълта: „ Какво постно да сготвя ”, до скоро с детайл на суматоха, отслабва натиска и знам, че даже самун с лютеница и маслини – отново ще ми е вкусно. Честно казано, какво става вътре в мен, ми става доста по- забавно за наблюдаване, в сравнение с какво ще се случи на масата…
И въпреки всичко, в моя услуга, по тематиката с менюто има непредвидена развръзка.
Чета през днешния ден при Хера, че на, 24 ноември, се меси питка да се омилостиви шарката и да не закача децата. Е, кажете ми, това в случай че не е прокоба! В яслата на дребната от през вчерашния ден има оповестена карантина от варицела. Значи ще се меси за св. Екатерина сладка питка. С мед надали ще намажа ключалката, само че питка несъмнено ще има.
“Всичко е толкоз навързано и неслучайно, в случай че имаш сетивата да търсиш връзките. ”
Дали постите направиха това, мога да предсказвам, само че е реалност, че нещата, хората стават малко по- ясни и отчетливи, като че ли ги виждам в нова светлина. Малките огромни неща, за които имаме малко позакърнели сетива. Обикновените хора с невероятните си думи, ориси и навици – всичко е чудно и неизмеримо, в случай че развиваме сетивата си да виждат точно това.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ