Дано не е върху мен“ - това е мисълта, която

„ Дано не е върху мен “ - това е мисълта, която не напуща старшина Ангел Мечкаров по време на 19-те дни, в които базата на НАТО в Багдад е под непрекъснати ракетни и дронови офанзиви. Военният служител на реда от Пловдив е първият български представител на Военна полиция в задачата на НАТО в иракската столица. Той е евакуиран по неотложност дружно с останалия личен състав, откакто спорът сред Израел и Иран внезапно трансформира ситуацията в района.

„ Всяка вечер имаше офанзиви. Говорим за дронове, ракети и взривни устройства. Някои от ударите падаха на не повече от 20 метра от нас “, споделя Мечкаров в Телеграфно подкастът.

Първата масирана офанзива в никакъв случай няма да не помни. Комбиниран удар с дронове и 122-милиметрови ракети раздрусва базата. Една от детонациите пада безусловно на десетина метра от мястото, където се намира.

Следват 19 дни и нощи съвсем без сън. При всяка паника военнослужещите би трябвало да паднат на земята, да изчакат сигнала за скривалище, да облекат бронежилетки и каски и да се насочат към бункерите.

„ Страх има. Всеки, който каже противоположното, лъже. Въпросът е да го контролираш и да си свършиш работата “, споделя военният служител на реда.

Според него най-тежки са били последните дни преди евакуацията, когато физическото безсилие към този момент стартира да взима връх над адреналина.

Въпреки заплахата, той е безапелационен, че би отпътувал още веднъж. „ Това е моята работа. Ако би трябвало, отново бих отишъл “, декларира Мечкаров.

Военният служител на реда акцентира и високото равнище на подготовка на българските военнослужещи, които съгласно него не отстъпват по професионализъм на сътрудниците си от останалите страни в НАТО.

За него най-ценният спомен от задачата не са ракетите и детонациите, а другарствата и възприятието за отговорност, с помощта на които всички съумяват да се приберат живи и здрави.

Освен присъединяване си в интернационалните задачи, старшина Ангел Мечкаров споделя и за едно от най-отговорните отговорности на Военна полиция у нас – ескортирането на военни колони по българските пътища. По думите му главната задача е колоните и военнослужещите да доближат безвредно от точка А до точка Б, без произшествия и без риск за останалите участници в придвижването. Именно тук обаче постоянно пораждат рискови обстановки, провокирани от нетърпеливи водачи.

„ Опитват да се врежат в колоната, да я изпреварват, когато това не е позволено. Това е безспорна причина за тежки пътнотранспортни катастрофи, тъй като приказваме за тежка военна техника, която не може да спре като елементарен автомобил “, изяснява той.

Според Мечкаров сходни опити се случват съвсем всекидневно. Някои водачи стават нетърпеливи, когато придвижването е краткотрайно лимитирано за няколко минути поради прекосяването на колоната, стартират да подават звукови сигнали или да търсят метод да изпреварят.

„ Единствено изключителната подготовка на сътрудниците от Военна полиция предотвратява сходни обстановки. Нямаме нито един случай с военнослужещи или военна техника “, акцентира той.

„ С самообладание, професионализъм и добра подготовка съумяваме да предотвратим всяка рискова обстановка. Повечето водачи схващат за какво се постановат тези ограничения, само че постоянно има и такива, които подценяват риска “, споделя Мечкаров.

Той насочва и апел към водачите да демонстрират повече самообладание и дисциплинираност на пътя, тъй като даже няколко минути изчакване могат да предотвратят тежък случай и да спасят човешки живот.