Сериозен спад в преките инвестиции
Данните за полугодието на Българска народна банка демонстрират редовно закъснение в директните вложения в България. Ситуацията очевидно, да не кажем съществено, се утежнява в съпоставяне със същия интервал на предходната година, като от началото на април 2024-а има, въпреки и нерешително, само че непрекъснато понижение (отрицателен прираст).
По-конкретно за първото полугодие на 2023-а директните вложения в страната са били малко над 1 934 млн. евро , а за същия интервал на тази година са едвам 387.8 млн. евро. Това е спад с близо 1548 млн. евро. Основната причина е в внезапното стесняване на реинвестираната облага - с над 1011 млн. евро и на дълговите принадлежности - с 359.4 млн. евро.
За дълговите принадлежности всичко е ясно - при такава голяма ликвидност и ниски лихви е нелогично, както за банките, по този начин и за другите сдружения, да държат, а още по-малко - да притеглят от майките си, външно финансиране. В доста случаи е даже по-изгодно да погасят взетите по-рано вътрешни заеми. Разбира се, тук приказваме за бизнеса като цяло на национално равнище. В обособени браншове и компании обстановката може да е друга.
Преките задгранични вложения в България са се нараснали с 300% от началото на 2022 година
Приоритет за вложенията са регионите в страната с по-висока за безработица
Що се отнася до реинвестираната облага, това е въпрос, който буди известно безпокойствие. При облага на банковата система, по данните на Българска народна банка, от 3.4 милиарда лв. (близо 1.74 милиарда евро) за 2023-а, би било редно най-малко една трета от нея - 580 млн. евро, или над 1.13 милиарда лв., да бъде реинвестирана в финансови принадлежности , с цел да поддържа намаляването на риска в кредитирането. А очевидно голямата част от нея е излязла от страната под формата на дивиденти. Вярно е, че като цяло банковият бранш е мощно капитализиран, само че при актуалната кредитна агресия, изключително в жилищното кредитиране, всяка спомагателна финансова възглавница обезпечава доста по-здрав сън освен за мениджърите на кредитните институции, само че най-много за вложителите в банките, чиито пари зареждат въпросния кредитен растеж. Става дума за спестяванията на жителите, тъй като точно те обезпечават банковата свръхликвидност. И това може елементарно да се ревизира в данните на Българска народна банка.
Преди влизането на България в Банковия съюз на Европейски Съюз, Българска народна банка имаше огромни благоприятни условия да лимитира изплащането на дивиденти от страна на банките с задграничен капитал в страната и ползваше това свое право постоянно, когато се постановяваше. Има няколко случаи през последните 10 години, когато Българска народна банка е ограничавала и даже забранявала заплащането на дивиденти. С влизането на България в банковия съюз това право на националния регулатор е мощно лимитирано, тъй като сходни решения Централната ни банка би трябвало да съгласува с Европейския банков орган и с ЕЦБ, а в такива случаи нормално надвиват ползите на банките майки в чужбина. И резултатът от сходно систематизиране на силите е налице.
Дори и да приемем, че една трета от банковата облага за 2023-а е реинвестирана, това значи, че съвсем нито едно друго огромно сдружение с задграничен притежател у нас, не е реинвестирало облагата си, което единствено по себе си е отрицателен сигнал.
Национален механизъм за скрининг ще дава отговор за директните задгранични вложения
Целта е българската стопанска система да бъде защитена от вложения с " разяждащ капитал "
Също по този начин би трябвало да е ясно, че стопанската система на страната не може, а и не трябва да разчита на задгранични вложения в недвижими парцели. При настоящия взрив на този пазар на доста хора може да им прозвучи необичайно, само че съгласно Българска народна банка, при външните вложения в тази активи има спад. Вярно, че той е в пъти по-малък от този през първото полугодие на предходната година, само че въпреки всичко е спад. И с цел да не бъдем голословни, ще цитираме.
" Нетният поток от вложения на задгранични лица в недвижими парцели е негативен в размер на 1.3 млн. евро при негативен чист поток от 7.2 млн. евро за януари - юни 2023 г ", написа в прессъобщението на Българска народна банка.
Възможно е през второто полугодие всичките изброени отрицателни трендове да бъдат пречупени , или най-малко някои от тях. Но в случай че това не се случи, след известно време можем да станем очевидци на понижение на общия насъбран размер на задграничните вложения в страната, които към края на първото тримесечие на 2024-а са близо 56.15 милиарда евро. Случи ли се сходно нещо, това ще значи понижаване на работните места, затваряне на предприятия с мъчителни последствия за стопанската система, за приходите на популацията, за данъчните приходи в хазната и за осигурителните вноски към Национален осигурителен институт и НЗОК. А последните три така и така са в недобро финансово здраве, което народните представители, парламент след парламент утежняват с решенията си.
По-конкретно за първото полугодие на 2023-а директните вложения в страната са били малко над 1 934 млн. евро , а за същия интервал на тази година са едвам 387.8 млн. евро. Това е спад с близо 1548 млн. евро. Основната причина е в внезапното стесняване на реинвестираната облага - с над 1011 млн. евро и на дълговите принадлежности - с 359.4 млн. евро.
За дълговите принадлежности всичко е ясно - при такава голяма ликвидност и ниски лихви е нелогично, както за банките, по този начин и за другите сдружения, да държат, а още по-малко - да притеглят от майките си, външно финансиране. В доста случаи е даже по-изгодно да погасят взетите по-рано вътрешни заеми. Разбира се, тук приказваме за бизнеса като цяло на национално равнище. В обособени браншове и компании обстановката може да е друга.
Преките задгранични вложения в България са се нараснали с 300% от началото на 2022 година
Приоритет за вложенията са регионите в страната с по-висока за безработица
Що се отнася до реинвестираната облага, това е въпрос, който буди известно безпокойствие. При облага на банковата система, по данните на Българска народна банка, от 3.4 милиарда лв. (близо 1.74 милиарда евро) за 2023-а, би било редно най-малко една трета от нея - 580 млн. евро, или над 1.13 милиарда лв., да бъде реинвестирана в финансови принадлежности , с цел да поддържа намаляването на риска в кредитирането. А очевидно голямата част от нея е излязла от страната под формата на дивиденти. Вярно е, че като цяло банковият бранш е мощно капитализиран, само че при актуалната кредитна агресия, изключително в жилищното кредитиране, всяка спомагателна финансова възглавница обезпечава доста по-здрав сън освен за мениджърите на кредитните институции, само че най-много за вложителите в банките, чиито пари зареждат въпросния кредитен растеж. Става дума за спестяванията на жителите, тъй като точно те обезпечават банковата свръхликвидност. И това може елементарно да се ревизира в данните на Българска народна банка.
Преди влизането на България в Банковия съюз на Европейски Съюз, Българска народна банка имаше огромни благоприятни условия да лимитира изплащането на дивиденти от страна на банките с задграничен капитал в страната и ползваше това свое право постоянно, когато се постановяваше. Има няколко случаи през последните 10 години, когато Българска народна банка е ограничавала и даже забранявала заплащането на дивиденти. С влизането на България в банковия съюз това право на националния регулатор е мощно лимитирано, тъй като сходни решения Централната ни банка би трябвало да съгласува с Европейския банков орган и с ЕЦБ, а в такива случаи нормално надвиват ползите на банките майки в чужбина. И резултатът от сходно систематизиране на силите е налице.
Дори и да приемем, че една трета от банковата облага за 2023-а е реинвестирана, това значи, че съвсем нито едно друго огромно сдружение с задграничен притежател у нас, не е реинвестирало облагата си, което единствено по себе си е отрицателен сигнал.
Национален механизъм за скрининг ще дава отговор за директните задгранични вложения
Целта е българската стопанска система да бъде защитена от вложения с " разяждащ капитал "
Също по този начин би трябвало да е ясно, че стопанската система на страната не може, а и не трябва да разчита на задгранични вложения в недвижими парцели. При настоящия взрив на този пазар на доста хора може да им прозвучи необичайно, само че съгласно Българска народна банка, при външните вложения в тази активи има спад. Вярно, че той е в пъти по-малък от този през първото полугодие на предходната година, само че въпреки всичко е спад. И с цел да не бъдем голословни, ще цитираме.
" Нетният поток от вложения на задгранични лица в недвижими парцели е негативен в размер на 1.3 млн. евро при негативен чист поток от 7.2 млн. евро за януари - юни 2023 г ", написа в прессъобщението на Българска народна банка.
Възможно е през второто полугодие всичките изброени отрицателни трендове да бъдат пречупени , или най-малко някои от тях. Но в случай че това не се случи, след известно време можем да станем очевидци на понижение на общия насъбран размер на задграничните вложения в страната, които към края на първото тримесечие на 2024-а са близо 56.15 милиарда евро. Случи ли се сходно нещо, това ще значи понижаване на работните места, затваряне на предприятия с мъчителни последствия за стопанската система, за приходите на популацията, за данъчните приходи в хазната и за осигурителните вноски към Национален осигурителен институт и НЗОК. А последните три така и така са в недобро финансово здраве, което народните представители, парламент след парламент утежняват с решенията си.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ