Бедността и хората в лишения в България растат
Данните за бедността за 2024 година https://ime.bg/articles/koi-sa-bedni-v-bylgariya/ демонстрираха, че бедните в страната нарастват до 21.7% от популацията, а главните характерности на бедността са безработицата, ниското обучение, по-високият брой на децата в семейството, по-напредналата възраст, етносът.
Рискът от изпадане в беднотия се показва и в съответни ограничения за семействата. Национален статистически институт мери рестриктивните мерки посредством 13 индикатора за материални и обществени ограничения, измежду които опцията за икономисване, отмора, поддържане на дома, покупка за жилище, автомобил, облекла и обувки.
През 2024 година към 46% от семействата – или близо 3 млн. души – не могат да посрещнат непредвидени финансови разноски като наложителен ремонт на жилището или колата, ненадейно заболяване, замяна на перална или ледник и други. Над 41% пък не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, над 39% – замяна на остаряла покъщнина, а 19% – поддържане на естествена температура в жилището си. Всеки пети от хората над 16 година се затруднява със закупуването на облекла и обувки и няма даже и дребна сума пари за персонални потребности.
През 2024 година 16,6% от популацията живее в тежки материали и обществени ограничения – има ограничавания в най-малко 7 от 13-те индикатора. Спрямо 2023 година това е с 1.4 процентни пункта по-малко.
Материалните ограничения при децата също понижават през 2024 година, само че остават относително високи. Национален статистически институт прави оценка рестриктивните мерки при децата също по 13 индикатора. Най-голяма част от децата – 23% – са лишени от отмора отвън дома, 21% нямат екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.), а 19% не могат да вземат участие в постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент и други. Всяко десето дете няма нови облекла, два чифта обувки, едно на ден хранене, включващо месо или опция за празнувания на специфични случаи (рождени и имени дни). Близо 7% от децата нямат уместно място за учене и писане на домашни, а 14% нямат подобаващи за възрастта книги (без учебници и образователни помагала).
Над ¼ от децата (28,6%) имат ограничения по най-малко един от 13-те индикатора, а за 2,2% от тях нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Лишенията при децата имат сходни аргументи като риска от беднотия за семействата като цяло – съществена роля имат просветителната степен, заетостта и специалността на родителите. Приблизително 10 пъти по-малък е делът на децата в риск от беднотия, чиито родители са висшисти спрямо този при децата на хората с начално или без обучение.
Тези данни още веднъж демонстрират, че огромна част от популацията живее с материални ограничения, семействата страдат от редица ограничавания, а потребностите на доста деца остават неудовлетворени.
Разрезите на бедността пък ясно сочат, че намаляването на бедността и лишенията минава главно през повишението на образованието и заетостта. За задачата ефикасните ограничения би трябвало да са ориентирани точно към по-пълния обсег на просветителната система (включително посредством понижаване на отпадането), свързването на образованието с пазара на труда (основно при професионалното и при висшето образование), превъзмогване на структурните проблеми на трудовия пазар (основно посредством повишение на икономическата интензивност и уменията). По-краткосрочните ограничения пък изискват по-целенасочена обществена политика – главно посредством таргетирано и съответно подкрепяне на най-нуждаещите се, а не посредством прахосване на ограничавания запас при метода " на всеки по малко ".
Анализът е, заглавието е на Mediapool.
Рискът от изпадане в беднотия се показва и в съответни ограничения за семействата. Национален статистически институт мери рестриктивните мерки посредством 13 индикатора за материални и обществени ограничения, измежду които опцията за икономисване, отмора, поддържане на дома, покупка за жилище, автомобил, облекла и обувки.
През 2024 година към 46% от семействата – или близо 3 млн. души – не могат да посрещнат непредвидени финансови разноски като наложителен ремонт на жилището или колата, ненадейно заболяване, замяна на перална или ледник и други. Над 41% пък не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, над 39% – замяна на остаряла покъщнина, а 19% – поддържане на естествена температура в жилището си. Всеки пети от хората над 16 година се затруднява със закупуването на облекла и обувки и няма даже и дребна сума пари за персонални потребности.
През 2024 година 16,6% от популацията живее в тежки материали и обществени ограничения – има ограничавания в най-малко 7 от 13-те индикатора. Спрямо 2023 година това е с 1.4 процентни пункта по-малко.
Материалните ограничения при децата също понижават през 2024 година, само че остават относително високи. Национален статистически институт прави оценка рестриктивните мерки при децата също по 13 индикатора. Най-голяма част от децата – 23% – са лишени от отмора отвън дома, 21% нямат екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.), а 19% не могат да вземат участие в постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент и други. Всяко десето дете няма нови облекла, два чифта обувки, едно на ден хранене, включващо месо или опция за празнувания на специфични случаи (рождени и имени дни). Близо 7% от децата нямат уместно място за учене и писане на домашни, а 14% нямат подобаващи за възрастта книги (без учебници и образователни помагала).
Над ¼ от децата (28,6%) имат ограничения по най-малко един от 13-те индикатора, а за 2,2% от тях нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Лишенията при децата имат сходни аргументи като риска от беднотия за семействата като цяло – съществена роля имат просветителната степен, заетостта и специалността на родителите. Приблизително 10 пъти по-малък е делът на децата в риск от беднотия, чиито родители са висшисти спрямо този при децата на хората с начално или без обучение.
Тези данни още веднъж демонстрират, че огромна част от популацията живее с материални ограничения, семействата страдат от редица ограничавания, а потребностите на доста деца остават неудовлетворени.
Разрезите на бедността пък ясно сочат, че намаляването на бедността и лишенията минава главно през повишението на образованието и заетостта. За задачата ефикасните ограничения би трябвало да са ориентирани точно към по-пълния обсег на просветителната система (включително посредством понижаване на отпадането), свързването на образованието с пазара на труда (основно при професионалното и при висшето образование), превъзмогване на структурните проблеми на трудовия пазар (основно посредством повишение на икономическата интензивност и уменията). По-краткосрочните ограничения пък изискват по-целенасочена обществена политика – главно посредством таргетирано и съответно подкрепяне на най-нуждаещите се, а не посредством прахосване на ограничавания запас при метода " на всеки по малко ".
Анализът е, заглавието е на Mediapool.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ