НСИ: На българите им остават повече пари за развлечения
Данните в последните години демонстрират растеж на приходите, несъмнено, и на цените. Но приходите порастват с по-висок ритъм от средноевропейските. Последните данни на Евростат, които излязоха предходната седмица за фактическото самостоятелно ползване, демонстрират, че България се оттласква от последното място в Европейски Съюз и към този момент задминахме Унгария и се изравняваме с Естония. Ние към този момент сме на 74 % от средноевропейското ползване.
Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Националния статистически институт (НСИ) доцент доктор Атанас Атанасов.
„ Ако погледнем данните от най-старото проучване на Национален статистически институт – за приходи, разноски и ползване на семействата, може да съпоставим да вземем за пример разноските за храна като дял от общия разноски на хората през годините. Това е доста добър индикатор за покупателната ни дарба, защото разноските за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и други “, уточни той.
И даде образец - през 60-те години приходите за храна са били към 43 на 100 от общите разноски, през 70-те години има леко понижение и става към 40 на 100, през 1980 година още веднъж се подвига до 42,6 на 100, по-късно има понижаване и през 1990 година общите разноски за храна са 36 на 100 от всички разноски. След това още веднъж този дял стартира да се покачва – 43,3 на 100 през 1992 година, 46 на 100 през 1995 година и доближава 54,3 на 100 при хиперинфлацията през 1997 година След това, с въвеждането на валутния ръб, още веднъж стартира понижение – 47,8 на 100 през 1998 година, 44 на 100 през 2000 година, през 2007 година с влизането ни в Европейски Съюз стига 37,5 на 100. От този миг делът на разноските за храна непрестанно понижава и през 2020 година става 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок - 28,7 на 100.
istock
В момента този индикатор е на най-ниското си равнище и това значи, че хората могат да отделят средства за други разноски, да вземем за пример за екскурзии и пътешестване. Доказателство за това е, че българските жители могат да си разрешат от ден на ден да пътуват, в това число и в чужбина – тъкмо това демонстрират и нашите данни за пътувания на български жители в чужбина, които ние публикуваме всеки месец, счита доцент доктор Атанас Атанасов.
Председателят на Националния статистически институт се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, като посочи, че тя е " доста динамичен индикатор и комплициран за пресмятане ". Той изрази вяра, че няма да има далавера преди влизането ни в еврозоната, което, по думите му, е единствената заплаха в българските условия.
Българите харчат повече за пътувания през 2025 година
По думите на ръководителя на Национален статистически институт инфлацията ще се повлияе от нарасналата цена на електрическата енергия от юли, само че зависи и от доста други цени и условия. Несигурната интернационална конюнктура в Близкия изток, да вземем за пример, също е фактор. Не се знае по какъв начин ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени, изясни той.
Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за равнището на инфлацията. Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията, добави ръководителят на Национален статистически институт. След влизането на страната еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология, сподели доцент доктор Атанас Атанасов.
istock
По тематиката за изчисляването на районна инфлация ръководителят на Национален статистически институт изрази вяра до края на годината да бъдат подписани съглашения с задоволително доста от огромните търговски вериги. Едва когато имаме нужния най-малко данни, с цел да получим инфлация на някакво районно равнище, ние ще можем да произведем данни за всички райони, добави той.
Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Националния статистически институт (НСИ) доцент доктор Атанас Атанасов.
„ Ако погледнем данните от най-старото проучване на Национален статистически институт – за приходи, разноски и ползване на семействата, може да съпоставим да вземем за пример разноските за храна като дял от общия разноски на хората през годините. Това е доста добър индикатор за покупателната ни дарба, защото разноските за храна са най-необходимите и неизбежни. И колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и други “, уточни той.
И даде образец - през 60-те години приходите за храна са били към 43 на 100 от общите разноски, през 70-те години има леко понижение и става към 40 на 100, през 1980 година още веднъж се подвига до 42,6 на 100, по-късно има понижаване и през 1990 година общите разноски за храна са 36 на 100 от всички разноски. След това още веднъж този дял стартира да се покачва – 43,3 на 100 през 1992 година, 46 на 100 през 1995 година и доближава 54,3 на 100 при хиперинфлацията през 1997 година След това, с въвеждането на валутния ръб, още веднъж стартира понижение – 47,8 на 100 през 1998 година, 44 на 100 през 2000 година, през 2007 година с влизането ни в Европейски Съюз стига 37,5 на 100. От този миг делът на разноските за храна непрестанно понижава и през 2020 година става 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок - 28,7 на 100.
istock В момента този индикатор е на най-ниското си равнище и това значи, че хората могат да отделят средства за други разноски, да вземем за пример за екскурзии и пътешестване. Доказателство за това е, че българските жители могат да си разрешат от ден на ден да пътуват, в това число и в чужбина – тъкмо това демонстрират и нашите данни за пътувания на български жители в чужбина, които ние публикуваме всеки месец, счита доцент доктор Атанас Атанасов.
Председателят на Националния статистически институт се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, като посочи, че тя е " доста динамичен индикатор и комплициран за пресмятане ". Той изрази вяра, че няма да има далавера преди влизането ни в еврозоната, което, по думите му, е единствената заплаха в българските условия.
Българите харчат повече за пътувания през 2025 година
По думите на ръководителя на Национален статистически институт инфлацията ще се повлияе от нарасналата цена на електрическата енергия от юли, само че зависи и от доста други цени и условия. Несигурната интернационална конюнктура в Близкия изток, да вземем за пример, също е фактор. Не се знае по какъв начин ще се движи цената на петрола, който след себе си увлича всички други цени, изясни той.
Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за равнището на инфлацията. Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията, добави ръководителят на Национален статистически институт. След влизането на страната еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология, сподели доцент доктор Атанас Атанасов.
istock По тематиката за изчисляването на районна инфлация ръководителят на Национален статистически институт изрази вяра до края на годината да бъдат подписани съглашения с задоволително доста от огромните търговски вериги. Едва когато имаме нужния най-малко данни, с цел да получим инфлация на някакво районно равнище, ние ще можем да произведем данни за всички райони, добави той.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ