Данните са много сериозни. Стана ясно, че осигуреността ни с

„ Данните са доста съществени. Стана ясно, че осигуреността ни с лекари е по-висока от междинната за Европейски Съюз. У нас тя е приблизително 22,7 на 100 000 души, до момента в който в страните на Европейския съюз е 17,5 на 100 000 души. В същото време рецесията с медицинските сестри е трагична. 8 на 100 000 сестри приключват образованието си в България, до момента в който 44 на 100 000 - в Европейски Съюз. Това доста мъчно ще се преодолее - 4,2 към 8,5 е осигуреността с експерти по здравни грижи. Това резонира непосредствено върху качеството на здравната система “. Това сподели проф. Георги Михайлов в полемиката по време на гражданската самодейност „ Здравен барометър “ на тематика „ Осигуряването на здравната система с медицински експерти “.

По думите му е нужно да се организира доста сериозен диалог за метода на финансиране на системата. „ Докато финансирането зависи от оборота на лечебното заведение, няма да имаме лекари в труднодостъпните региони, в дребните обитаеми места “, сподели още проф. Михайлов.

Той съобщи, че е нужно да се промени и системата на специализации у нас и даде за образец Франция, където системата е централизирана и съобразена с потребностите на опазването на здравето за четиригодишен интервал. „ Трябва да се намерения и за смяна в специалностите. У нас в хематологията има три специалности, от които най-трагично е ситуацията с дефицита на фрагменти в трансфузионната хематология. В европейските страни хематологията е една компетентност, която обгръща всички подспециалности и подобен дефицит на фрагменти е невъобразим “, сподели проф. Георги Михайлов.

„ Смятам, че би трябвало да се откри по-гъвкава система за превъзмогване на неравномерното систематизиране на лекарите в България. Задължително би трябвало да се остойности труда им, с цел да се откри и финансиране. Няма кмет, който да отива на избори и да не дава обещание, че няма да затвори болничното заведение или че ще откри лекари за селата “. Това сподели ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов.

„ След като страната има такава въпиюща потребност от експерти по здравни грижи, би трябвало освен да се усили приемът на студенти, само че той би трябвало да е и безусловно безвъзмезден “, безапелационен беше той.

Зам.-председателят на БЛС доктор Валери Веселинов пък сподели, че една от аргументите младите лекари да търсят реализация в чужбина е неналичието на ясна вероятност за реализация у нас. „ България се държи като страна, която има хипер презадоволяване със експерти и се чуди по какъв начин да направи живота им по-сложен “, сподели той.

Адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА, съобщи, че главното нещо, което липсва у нас, са политики. „ За страдание, множеството страни слагат опазването на здравето като главен дирек за своята сигурност и успокоение, а у нас опазването на здравето е сираче. Проблемите се вземат решение от мандат до мандат, а неналичието на систематичност води до задълбочаването им “, сподели тя.

„ Проблемите в системата са доста, само че не за всичко НЗОК е панацея “, сподели шефът на Касата Станимир Михайлов. Когато стане въпрос за решаването на проблем, всички споделят, че Здравната каса би трябвало да заплати, само че ние имаме строги финансови рамки, които би трябвало да съблюдаваме. Проблемът е в това, че би трябвало да се дефинират ясни политики, само че и увереност, която да ги усвоява, а такава за момента мъчно се вижда “, сподели още той.

На финала на полемиката проф. Даниел Вълчев сподели, че от гражданската самодейност „ Здравен навигатор “ ще упорстват за осветляване на данните в здравната система. „ Когато се трансформира политическата настройка, нямаме културата да продължим дадена политика и поради това има раздробяване на процесите в обществените система, а сякаш в опазването на здравето накъсването на процесите е повече в сравнение с в другите системи “, добави той.