Данните показват, че ноември 2023 г. е поредният най-топъл месец

...
Данните показват, че ноември 2023 г. е поредният най-топъл месец
Коментари Харесай

Вече няма съмнение – 2023 г. ще бъде най-топлата година

Данните демонстрират, че ноември 2023 година е следващият най-топъл месец в света. Бразилия записа нов топлинен връх, като имаше и горещи талази в Африка и Южна Америка. Дневната особеност на междинната световна температура, въпреки и за малко, надвиши 2 °C. В Европа месецът беше топъл, само че с огромни контрасти – с температури от минус 33 °C до плюс 35°C. Топлата есен в България докара до форсмажорни условия, като във втората половина на месеца, единствено в границите на седмица, през страната минаха два извънредно мощни циклона, които провокираха изобилен снеговалеж, гороломи, бурни ветрове, предизвикаха доста материални вреди и лишиха човешки животи. По света ноември се подрежда в поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година и с изключение на, че 2023 година ще е най-топлата, има огромна възможност да бъде и първата година с особеност над 1,5 °C от доиндустриалните равнища. 

Средната температура на въздуха през ноември 2023 година в световен проект беше с 0,85 °C по-висока по отношение на новия климатологичен интервал 1991 – 2020 година и с 1,09 °C месецът е бил по-топъл от предходния климатологичен интервал 1981 – 2010 година, съгласно систематизираната информация от Европейската работа за изменение на климата Коперник (C3S). Досегашният ноемврийски отличник от 2020 година е детрониран с превишение от 0,32 °C. Тези стойности прибавят и ноември към поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година. 

Фигура 1. Отклонение на междинната температура на въздуха за ноември по отношение на нормата за 1991 – 2020 година за цялото земно кълбо от 1979 г насам. Източник: C3S/ECMWF .

При разбор на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 година, наклонността на покачване на междинната световна температура за ноември от 1979 година насам е 0,20 °C на десетилетие, а аномалията на тазгодишния ноември, по отношение на междинната от до индустриалната ера (1850 – 1900 г.), е почти 1,75 °C и превъзхожда доста . В тази връзка за първи път през ноември, въпреки и единствено за два дни, имаше превишение от тези равнища с цели 2 °C (Фиг. 2). 

Фигура 2. Отклонение на междинната дневна температура на въздуха, по отношение на нормата за 1850 – 1900 година за цялото земно кълбо.

От началото на годината до края на ноември няма ден, през който междинната температура да е била с особеност под 1 °C, по отношение на междинната за интервала 1850 – 1900 година, което в записа от данни също няма аналог. Ако до края на годината се резервира сходна особеност на дните, има огромна възможност да се окаже, че 2023 година ще бъде първата година с особеност над 1,5 °C над доиндустриалната ера. Трябва да се има поради, че приказваме към момента за единични превишения на тази стойност, а не за междинни многогодишни стойности.

През ноември 2023 година междинните температури бяха доста над норма в огромни елементи от света, като се открояват регионите на централноазиатските републики, северните елементи на Сибир, Северна Америка (Фиг. 3). Почти цяла Африка също е с наднормени температури, като в южните елементи на континента няколко горещи талази доведоха, до рекордно високи температури в няколко страни, като ЮАР, Зимбабве и Ботсвана. 

Температурите бяха доста по-високи от междинните и в северните и централните елементи на Южна Америка, изключително в елементи от Бразилия, Боливия и Парагвай. Високите температури съответстват с извънредно сухи условия в басейна на Амазонка. Бразилия има към този момент нова най-висока измерена температура – 44,8 °C, регистрирана в град Арасуаи. Предишният връх на страната беше от 2005 г. 

За разлика от „ горещите “ места, тези с негативна особеност са с доста по-малка повърхност и са основно в Антарктика, Южно Чили, Аржентина, Африканския рог, Югоизточна Канада, Монголия и Северен Китай. 

Фигура 3. Аномалии на междинната температура на въздуха за ноември 2023 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF  

Температурата над моретата и океаните също е с доста огромни площи на наднорменост. С негативна особеност е въздухът над водите към южната част на Южна Америка, към Гренландия и източно от Австралия. Феноменът Ел Ниньо, който има въздействие върху вариациите на земния климат, досега оправдава упованията на числените модели – за високи стойности, само че надалеч от мощните такива събития на 2015 и 1997 г. 

В Европа този ноември не е най-топлият, само че скоростта на покачване на междинната ноемврийска температура на континента е доста по-голяма от тази за света.

В Европа ноември 2023 година беше със междинна температура с 0,48 °C по-висока от нормата за интервала 1991 – 2020 година Тази стойност е доста по-ниска от най-топлия ноември на континента през 2015 година Също по този начин за последните 30 години е имало 14 случая на по-топъл ноември от тазгодишния. Въпреки това от 1979 година до момента, скоростта на покачване на междинната ноемврийска температура в Европа е доста по-голяма от тази за света и възлиза на 0,58 °C на десетилетие.

В районен проект тази година се следят огромни разлики сред поднормената северна част на Европа и наднормената южна (Фиг. 4). Скандинавският полуостров, Прибалтика и Шотландия са с негативни аномалии, като тук-там в Швеция и Норвегия междинните температури са с до 7 °C по-ниски от естествените. В централните и северните елементи на Швеция са измерени температури под -30 °C, като шведската работа за времето е записала температура от –33,4 °C в Никалуокта, градче в планините на Северна Лапландия. В Южна Европа продължителни интервали на извънредно високи температури доведоха до измерването на типично летни стойности – 32 °C в Испания, и 35,1 °C в Гърция, на о. Крит. 

Фигура 4. Отклонение на междинната температура на въздуха за ноември 2023 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В България беше по-топло от естественото, макар че до върхове не се стигна

В нашата страна ноември 2023 година беше по-топъл, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Според данни от някои станции на Национален институт по метеорология и хидрология, както и от общоприетоо ситуирани автоматизирани станции, месечната особеност приблизително за страната е била с към 2 °C. По-голямо отклоняване от нормите има в Източните Родопи, и тук-там в източните и северозападните региони на страната. Около и даже поднормени междинни температури са регистрирани в планините, изключително по високите елементи над 2000 м. н. височина 

Според тези данни, тазгодишният ноември у нас е отвън топ 5 на най-топлите месец ноември. Само за този век има повече от шест по-топли месеци. Водачи в тази ранглиста са месеците ноември през 2010 година, следван от 2019 година, които имат позитивна месечна особеност над 4 °C (Фиг. 5). За последните 30 години месец ноември се е затоплил минимум от всички есенни месеци – покачването на месечната температура приблизително за страната е към половин градус. В крайните южни и северозападни региони от страната не е настъпила основна смяна в междинните температури, до момента в който в планинските региони на Западна България се следи стопляне с 0,7 °C до 1 °C. В множеството равнини и низини новата 30 годишна норма е с 0,3 до 0,6 °C по-висока от остарялата. 

Фигура 5. Отклонение на междинната температура на въздуха в България през ноември 2023 година, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година

Ноември тази година стартира с съвсем лятно време с високи за сезона температури. На доста места първите слани и мразове закъсняха по отношение на междинните дати на случване. Към края на месеца настъпи нормализиране на температурите. В края на второто и през последните дни на третото десетдневие междинните температури бяха под нормите, като това в известна степен компенсира рисково топлите дни от началото на месеца и по тази причина месечната особеност е към 2 °C. 

У нас обаче отбелязахме рискови прояви на времето

При двете съществени захлаждания към 18 и 25 ноември през страната минаха извънредно дълбоки циклони – добре развити, с доста ниско налягане в центъра. Нетипичното за обстановката беше, че циклоните се появиха и разпростряха единствено с една седмица разстояние. И при двата се стигна до снеговалежи в равнините, които изключително в Добруджа, Лудогорието и Предбалкана, доведоха до затворени пътища, откъснати села и проблеми с електрозахранването. При първата конюнктура, вятърът във Варна доближи ураганни стойности, а при втората – по-големият проблем беше обвързван с множеството прекършени клони и дървета, както и с накъсани проводници. Разбира се, главната причина беше дебелият сняг, който беше тежък и влажен. Но мощният и разрушителен вятър (горолом), който се получи е в резултат на топлата есен, която имахме. Връзката е, че топлото и слънчево време през септември и октомври, както и неналичието на съществени мразове, забави листопада на дърветата, а огромната листна маса стана причина изобилният снеговалеж да аргументи доста вреди и да има доста счупени клони и повалени дървета. Ето по какъв начин климатичните промени, под формата на високи есенни температури, доведоха до вреди, както върху инфраструктурата, по този начин и върху природата. Неведнъж в нашите гори сме имали горолом, в резултат на значителни снеговалежи, само че това се е случвало при ранни снегове, протичащи се през октомври, когато все е още е обикновено множеството дървесни типове да бъдат с листа. Тази година в това отношение имахме казус, като още веднъж ще повторим повода – топлата и слънчева есен през септември и октомври. 

Ледена завивка

В Арктика площта с морски лед за октомври 2023 година е с 4% по-малко от междинното за интервала 1991 – 2020 година Това отрежда 8-мо място в класацията за минимум лед през ноември, като „ рекордьорът “ в това направление – ноември през 2016 година, остава надалеч напред със своите 13% по-малко лед от естественото. В районен проект, по-малък по размер е ледът в крайбрежните морета на Северния ледовит океан, до момента в който в самия океан се записват обширни площи с лед с по-голяма дебелина и компактност от естественото. 

В Антарктика след няколко следващи месеца с рекордно дребна повърхност на леда, през ноември 2023 година стойностите на аномалията по този индикатор отреждат второ място. Макар и с дребна разлика, по отношение на тазгодишния месец, лидер остава ноември от 2016 година (Фиг. 6). 

  Фигура 6. Аномалия на площта с антарктически морски лед от 1979 година до през днешния ден, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: C3S/ECMWF

В районен проект се следи повишаване на концентрацията на морски лед в моретата към Западна Антарктида – Белингсхаузен, Рос и Амундсен. Същевременно с по-ниски от нормалните остават равнищата северните краища на периферните морета. 

Ноември 2023 година сподели на света, че всичко е допустимо и обори упованията за понижаване на позитивната температурна особеност. По този метод към този момент е съвсем изцяло несъмнено, че календарната 2023 година ще бъде най-топлата в историята, като предстоящата особеност за годината приближава 1,5 °C – стойност, която се смята за „ преломна “ във връзка с стоплянето на климата. Очакванията на климатолозите бяха, че ще достигнем до тази стойност след няколко години, само че не щеш ли скоростта, с която се развиват климатичните промени, е по-висока от плануваната. В тази връзка полемиките за това какви дейности да се подхващат в тази посока, бяха изключително яростни на лидерската среща COP28, като какво се случи там може да прочетете тук.

*Публикацията е част от поредност, която прави преглед на метеорологичните и климатичните условия на световно, районно и локално равнище. Ежемесечните изявления излизат в границите на идващия календарен месец и са основани на преглед на Европейската работа за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.

Виж още:

  • Септември 2023 година е най-топлият в метеорологичната история на Европа и света 
  • Лятото счупи международните температурни върхове
  • Октомври 2023 година: Топлите върхове нямат край

В обявата са употребявани материали от:

  1. https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-january-2023 
  2. https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-january-2023 
  3. https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/enso_advisory/ensodisc.shtml
  4. https://www.news24.com/news24/africa/news/all-of-southern-africa-will-feel-the-heatwave-into-the-weekend-20231122
  5. https://www.bbc.com/news/world-latin-america-67482423
  6. https://www.smhi.se/klimat/klimatet-da-och-nu/manadens-vader-och-vatten-sverige/manadens-vader-i-sverige/november-2023-kallast-pa-manga-hall-sedan-2010-1.201036
  7. https://www.climateka.bg/cop28-uspeh-ili-proval/
  8. https://www.climateka.bg/
  9. www.stringmeteo.com
  10. http://www.meteo.bg/bg
Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР