20 евро и много шум за нищо: Критики към мерките за горивата
Данните: ниска инфлация, без „ извънредност “
В изявление по NOVA Николай Василев слага под подозрение тезата за сериозна инфлационна рецесия.
Той показва съответни данни: януари – 0,6%; февруари – 0,4%; март – 0,7%.
„ Ако погледнем последните 35 години, това са зимните месеци с най-ниската инфлация “, споделя Василев, като прави съпоставяне с 1996 година, когато инфлацията е достигала рискови равнища.
Горивата: повишаване, само че не и връх
Василев разяснява, че покачването на цените на горивата е действително, само че не и невиждано.
Той напомня: през 2008 година петролът доближава към 147 $ за барел. Тогава приходите в България са били в пъти по-ниски.
„ „ Това не е краят на света “, споделя той и акцентира, че стопанската система към този момент е прекосявала през по-тежки интервали.
20 евро: мярка с стеснен резултат
Най-сериозната рецензия на Василев е към помощите от 20 евро.
В същото телевизионно присъединяване той декларира, че държавното управление е изгубило седмици в пояснения, в началото е дадено автоматизирано погашение, а след това е въведено кандидатстване.
Резултатът, по думите му е, че са кандидатствали едвам десетки хиляди и са раздадени към 1 млн. евро. „ Тези 20 евро не са за най-уязвимите хора, тъй като те нямат коли “, разяснява той.
По-широкият мотив: ролята на цените
Подобна линия на обосновка се развива и в разбор на Лъчезар Богданов, оповестен на уеб страницата на Институт за пазарна стопанска система.
Той акцентира, че цените са главен механизъм в стопанската система: те алармират за проблем в предлагането, насочват държанието на потребителите и бизнеса, разрешават акомодация към нови условия.
Според него повишаването на петрола е резултат от действителни ограничавания в доставките и точно посредством цената стопанската система би трябвало да се приспособи.
Защо дотациите са противоречиви
В разбора си Богданов предизвестява, че обезщетенията не отстраняват казуса. Те единствено го преразпределят: с цел да се помогне на една група, ресурсът се взима от друга посредством по-високи налози или по-малко обществени разноски.
„ Илюзия е, че помощите не костват нищо на останалите данъкоплатци “, е главният извод в разбора.
Има ли енергийна рецесия
Според Богданов сегашните цени на петрола не са невиждани.
Той показва, че в последните 20 години има десетки месеци с по-високи цени, а стопанската система към този момент се е приспособила към сходни равнища.
Освен това, в случай че се регистрира покупателната дарба, горивата през днешния ден постоянно са по-достъпни спрямо предишното.
Какво липсва в политиката
И в двете позиции се откроява сходна рецензия – фокусът върху дребни помощи измества по-важния диалог.
В изявлението си Василев приказва за раздут обществен бранш, липса на промени, несъразмерни разноски.
А анализът на Богданов слага акцент върху запазването на пазарните механизми, потребността от фискална дисциплинираност и подготовката за действителни рецесии.
Дебатът за горивата в България се води към помощите от 20 евро, само че причините на икономистите демонстрират по-широка картина.
От една страна – съответна мярка с стеснен резултат и проблематично използване. От друга – по-дълбок въпрос за ролята на страната в стопанската система.
Липсата на тактика: какво в действителност значи това
Критиките към помощите от 20 евро и към обезщетенията като цяло водят до по-голям въпрос – каква би трябвало да бъде дълготрайната тактика при повишаване на силата.
Анализите обрисуват няколко вероятни направления:
1. Подготовка за действителни рецесии, не за всяко повишаване
Вместо разноски при всеки ценови скок, страната би трябвало да натрупа фискални буфери. Така при същински потрес – да вземем за пример внезапно повишаване на петрола до 150–200 $ – ще има запас за интервенция.
2. Запазване на ценовите сигнали
По-високите цени не са единствено проблем, а механизъм за акомодация. Те насочват потреблението и вложенията. Намесата посредством дотации може да забави тази акомодация.
3. Насочена, а не всеобща поддръжка. В настоящия модел част от най-нуждаещите се остават отвън обсега.
Ако се дава помощ, тя би трябвало да е:
- строго таргетирана;
- за действително уязвими групи;
- без тежка администрация.
4. Енергийна успеваемост и понижаване на зависимостта. Това понижава чувствителността към външни шокове.
По-дългосрочно решение е:
- по-ниско ползване на сила
- вложения в успеваемост
- диверсификация на източниците
5. Реформи в обществения бранш
Част от казуса е систематичен: раздут административен уред, неефективни държавни разноски, липса на цели. Без смяна тук всяка рецесия води до едно и също – разпределяне на пари.
Липсата на тактика не е просто неявяване на ограничения, а липса на поредност
В момента реакцията е краткосрочна и фрагментирана – дребни помощи, мощен политически звук и стеснен резултат.
Алтернативата, обрисувана от икономистите, е друга: по-малко импровизация, повече подготовка, и фокус върху това стопанската система да се приспособява, а не да бъде непрекъснато обезщетена.
Именно това разграничаване – сред реакция и тактика – стои в основата на целия спор.
В изявление по NOVA Николай Василев слага под подозрение тезата за сериозна инфлационна рецесия.
Той показва съответни данни: януари – 0,6%; февруари – 0,4%; март – 0,7%.
„ Ако погледнем последните 35 години, това са зимните месеци с най-ниската инфлация “, споделя Василев, като прави съпоставяне с 1996 година, когато инфлацията е достигала рискови равнища.
Горивата: повишаване, само че не и връх
Василев разяснява, че покачването на цените на горивата е действително, само че не и невиждано.
Той напомня: през 2008 година петролът доближава към 147 $ за барел. Тогава приходите в България са били в пъти по-ниски.
„ „ Това не е краят на света “, споделя той и акцентира, че стопанската система към този момент е прекосявала през по-тежки интервали.
20 евро: мярка с стеснен резултат
Най-сериозната рецензия на Василев е към помощите от 20 евро.
В същото телевизионно присъединяване той декларира, че държавното управление е изгубило седмици в пояснения, в началото е дадено автоматизирано погашение, а след това е въведено кандидатстване.
Резултатът, по думите му е, че са кандидатствали едвам десетки хиляди и са раздадени към 1 млн. евро. „ Тези 20 евро не са за най-уязвимите хора, тъй като те нямат коли “, разяснява той.
По-широкият мотив: ролята на цените
Подобна линия на обосновка се развива и в разбор на Лъчезар Богданов, оповестен на уеб страницата на Институт за пазарна стопанска система.
Той акцентира, че цените са главен механизъм в стопанската система: те алармират за проблем в предлагането, насочват държанието на потребителите и бизнеса, разрешават акомодация към нови условия.
Според него повишаването на петрола е резултат от действителни ограничавания в доставките и точно посредством цената стопанската система би трябвало да се приспособи.
Защо дотациите са противоречиви
В разбора си Богданов предизвестява, че обезщетенията не отстраняват казуса. Те единствено го преразпределят: с цел да се помогне на една група, ресурсът се взима от друга посредством по-високи налози или по-малко обществени разноски.
„ Илюзия е, че помощите не костват нищо на останалите данъкоплатци “, е главният извод в разбора.
Има ли енергийна рецесия
Според Богданов сегашните цени на петрола не са невиждани.
Той показва, че в последните 20 години има десетки месеци с по-високи цени, а стопанската система към този момент се е приспособила към сходни равнища.
Освен това, в случай че се регистрира покупателната дарба, горивата през днешния ден постоянно са по-достъпни спрямо предишното.
Какво липсва в политиката
И в двете позиции се откроява сходна рецензия – фокусът върху дребни помощи измества по-важния диалог.
В изявлението си Василев приказва за раздут обществен бранш, липса на промени, несъразмерни разноски.
А анализът на Богданов слага акцент върху запазването на пазарните механизми, потребността от фискална дисциплинираност и подготовката за действителни рецесии.
Дебатът за горивата в България се води към помощите от 20 евро, само че причините на икономистите демонстрират по-широка картина.
От една страна – съответна мярка с стеснен резултат и проблематично използване. От друга – по-дълбок въпрос за ролята на страната в стопанската система.
Липсата на тактика: какво в действителност значи това
Критиките към помощите от 20 евро и към обезщетенията като цяло водят до по-голям въпрос – каква би трябвало да бъде дълготрайната тактика при повишаване на силата.
Анализите обрисуват няколко вероятни направления:
1. Подготовка за действителни рецесии, не за всяко повишаване
Вместо разноски при всеки ценови скок, страната би трябвало да натрупа фискални буфери. Така при същински потрес – да вземем за пример внезапно повишаване на петрола до 150–200 $ – ще има запас за интервенция.
2. Запазване на ценовите сигнали
По-високите цени не са единствено проблем, а механизъм за акомодация. Те насочват потреблението и вложенията. Намесата посредством дотации може да забави тази акомодация.
3. Насочена, а не всеобща поддръжка. В настоящия модел част от най-нуждаещите се остават отвън обсега.
Ако се дава помощ, тя би трябвало да е:
- строго таргетирана;
- за действително уязвими групи;
- без тежка администрация.
4. Енергийна успеваемост и понижаване на зависимостта. Това понижава чувствителността към външни шокове.
По-дългосрочно решение е:
- по-ниско ползване на сила
- вложения в успеваемост
- диверсификация на източниците
5. Реформи в обществения бранш
Част от казуса е систематичен: раздут административен уред, неефективни държавни разноски, липса на цели. Без смяна тук всяка рецесия води до едно и също – разпределяне на пари.
Липсата на тактика не е просто неявяване на ограничения, а липса на поредност
В момента реакцията е краткосрочна и фрагментирана – дребни помощи, мощен политически звук и стеснен резултат.
Алтернативата, обрисувана от икономистите, е друга: по-малко импровизация, повече подготовка, и фокус върху това стопанската система да се приспособява, а не да бъде непрекъснато обезщетена.
Именно това разграничаване – сред реакция и тактика – стои в основата на целия спор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ