Един от четири души е в риск от инсулт. България е първа по смъртност
Данните на Световната здравна организация сочат, че 1 от 4 души е заплашен от инсулт.
В международен мащаб мозъчно-съдовите болести са измежду водещите аргументи за заболяемост, дълготрайна инвалидизация и преждевременна гибел. На всеки шест секунди някъде по света един човек губи живота си, в резултат на мозъчен инсулт.Притеснителен е и фактът, че през последните години спада възрастовата граница, при която е допустимо да се стигне до това положение.
А България е на водещо място в света по смъртност от инсулти . Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 за мъжете и 265.1 за дамите на 100 000 души население . В България се записват годишно към 82 398 случая с мозъчносъдови болести от които 35 311 случая са с мозъчен инсулт.
От записаните 35311 случаи с мозъчен инсулт 7175 заболели приключват с летален излаз. Преживелите мозъчният инсулт са 28 136 с друга степен на неработоспособност, която при 10% от тях е тежко изразена и изисква спомагателни грижи и помощ от фамилията, околните и обществото.
От претърпелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушавания, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушавания остават трайни. Инсултите са втората по периодичност причина за развиване на деменция, най-честата причина за епилепсия в преклонна възраст и доста честа причина за меланхолия.
“По отношение на инсултите България е рекордьор и то през последните две десетилетия. В света няма страна, в която заболеваемостта и смъртността от инсулт да е по-голяма.
Причините са сложни. Възможно е да има и някаква генетична предразположеност на популацията. Според мен главната причина е, че ние сме много немарливи във връзка с метода на живот и предварителната защита. ", разяснява пред БНР доцент Росен Калпачки, шеф на Неврологичното поделение в болница “Света Анна “.
Мозъчният инсулт е положение, при което поради нарушавания в кръвоснабдяването на мозъка се получават увреждания на мозъчните функционалности с друга степен на проваляне. Той може да засегне всеки човек, когато и да е, на всички места и изисква оказването на незабавна здравна помощ. Затова съветът на експертите в тази област е - при първите признаци на инсулт, измежду които - нарушавания в говора, двойно виждане, изтръпване или уязвимост в някой от крайниците, световъртеж, зашеметяване - пациентът да бъде откаран в болница най-късно до 4 часа след случая . Закъсненията могат да увредят съществено мозъка, увеличавайки вероятността от тежка дълготрайна неработоспособност и даже гибел.
Инсултите са най-честата причина за епилепсия в преклонна възраст, втората по периодичност причина за развиване на деменция и доста честа причина за меланхолия. Профилактиката и лекуването им постановат мултидисциплинарен метод от разнообразни експерти като невролози, кардиолози, ендокринолози, хирурзи, експерти по образна диагностика, общопрактикуващи лекари, рехабилитатори и др.Според прогнозите в Плана за деяние за инсулт за Европа (SAP-E) за годините до 2035 година ще има 34% нарастване на инсултите.
Ето за какво е значимо да се знае, че ограничението на рисковите фактори, ранното различаване на първите признаци и навременният достъп до съответна здравна помощ могат да предотвратят огромна част от инсултите.
На първо място всеки човек би трябвало да разпознава и управлява самостоятелните си рискови фактори, свързани с високо артериално налягане, захарен диабет и висок холестерол . Хората с предсърдно мъждене (ПМ) са 5 пъти по-склонни да получат инсулт спрямо останалата част от популацията. Поради това, след 50-годишна възраст, е добре да се направи скрининг за предсърдно мъждене . Ако се открие такова, би трябвало да се направи консултация за съответно лекуване, което да понижи риска от инсулт.
Не на последно място преодоляването на напрежението, депресията, гнева и безпокойството е извънредно значимо за попречване на инсулта. Ключова роля за предварителната защита му имат и постоянната физическа интензивност, битката с наднорменото тегло посредством оптимално здравословно хранене, избягването на тютюнопушенето и намаляването на потреблението на алкохол.
Натрупаният досега опит от пандемията от COVID-19 сподели, че боледуването от коронавирусната зараза също може да усили риска от инсулт. В тази връзка Министерството на здравеопазването напомня, че единственото, потвърдено досега, средство за понижаване на тежките провали за здравето и живота, до които може да докара SARS-CoV-2, са имунизациите против него.
На 29 октомври означаваме Световния ден за битка с инсулта. Той се празнува от 2006 година по концепция на Световната организация по инсулт. Целта е да се увеличи публичната осведоменост по отношение на мозъчно-съдовите болести и смисъла на първичната и вторична профилактика за понижаване на неподходящите последствия за здравето, до които те водят. Всяка година на тази дата самодейността сплотява света в поддръжка на хората, наранени от такива заболявания, и на напъните на медицинските експерти, които се грижат за тези пациенти.
В международен мащаб мозъчно-съдовите болести са измежду водещите аргументи за заболяемост, дълготрайна инвалидизация и преждевременна гибел. На всеки шест секунди някъде по света един човек губи живота си, в резултат на мозъчен инсулт.Притеснителен е и фактът, че през последните години спада възрастовата граница, при която е допустимо да се стигне до това положение.
А България е на водещо място в света по смъртност от инсулти . Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 за мъжете и 265.1 за дамите на 100 000 души население . В България се записват годишно към 82 398 случая с мозъчносъдови болести от които 35 311 случая са с мозъчен инсулт.
От записаните 35311 случаи с мозъчен инсулт 7175 заболели приключват с летален излаз. Преживелите мозъчният инсулт са 28 136 с друга степен на неработоспособност, която при 10% от тях е тежко изразена и изисква спомагателни грижи и помощ от фамилията, околните и обществото.
От претърпелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушавания, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушавания остават трайни. Инсултите са втората по периодичност причина за развиване на деменция, най-честата причина за епилепсия в преклонна възраст и доста честа причина за меланхолия.
“По отношение на инсултите България е рекордьор и то през последните две десетилетия. В света няма страна, в която заболеваемостта и смъртността от инсулт да е по-голяма.
Причините са сложни. Възможно е да има и някаква генетична предразположеност на популацията. Според мен главната причина е, че ние сме много немарливи във връзка с метода на живот и предварителната защита. ", разяснява пред БНР доцент Росен Калпачки, шеф на Неврологичното поделение в болница “Света Анна “.
Мозъчният инсулт е положение, при което поради нарушавания в кръвоснабдяването на мозъка се получават увреждания на мозъчните функционалности с друга степен на проваляне. Той може да засегне всеки човек, когато и да е, на всички места и изисква оказването на незабавна здравна помощ. Затова съветът на експертите в тази област е - при първите признаци на инсулт, измежду които - нарушавания в говора, двойно виждане, изтръпване или уязвимост в някой от крайниците, световъртеж, зашеметяване - пациентът да бъде откаран в болница най-късно до 4 часа след случая . Закъсненията могат да увредят съществено мозъка, увеличавайки вероятността от тежка дълготрайна неработоспособност и даже гибел.
Инсултите са най-честата причина за епилепсия в преклонна възраст, втората по периодичност причина за развиване на деменция и доста честа причина за меланхолия. Профилактиката и лекуването им постановат мултидисциплинарен метод от разнообразни експерти като невролози, кардиолози, ендокринолози, хирурзи, експерти по образна диагностика, общопрактикуващи лекари, рехабилитатори и др.Според прогнозите в Плана за деяние за инсулт за Европа (SAP-E) за годините до 2035 година ще има 34% нарастване на инсултите.
Ето за какво е значимо да се знае, че ограничението на рисковите фактори, ранното различаване на първите признаци и навременният достъп до съответна здравна помощ могат да предотвратят огромна част от инсултите.
На първо място всеки човек би трябвало да разпознава и управлява самостоятелните си рискови фактори, свързани с високо артериално налягане, захарен диабет и висок холестерол . Хората с предсърдно мъждене (ПМ) са 5 пъти по-склонни да получат инсулт спрямо останалата част от популацията. Поради това, след 50-годишна възраст, е добре да се направи скрининг за предсърдно мъждене . Ако се открие такова, би трябвало да се направи консултация за съответно лекуване, което да понижи риска от инсулт.
Не на последно място преодоляването на напрежението, депресията, гнева и безпокойството е извънредно значимо за попречване на инсулта. Ключова роля за предварителната защита му имат и постоянната физическа интензивност, битката с наднорменото тегло посредством оптимално здравословно хранене, избягването на тютюнопушенето и намаляването на потреблението на алкохол.
Натрупаният досега опит от пандемията от COVID-19 сподели, че боледуването от коронавирусната зараза също може да усили риска от инсулт. В тази връзка Министерството на здравеопазването напомня, че единственото, потвърдено досега, средство за понижаване на тежките провали за здравето и живота, до които може да докара SARS-CoV-2, са имунизациите против него.
На 29 октомври означаваме Световния ден за битка с инсулта. Той се празнува от 2006 година по концепция на Световната организация по инсулт. Целта е да се увеличи публичната осведоменост по отношение на мозъчно-съдовите болести и смисъла на първичната и вторична профилактика за понижаване на неподходящите последствия за здравето, до които те водят. Всяка година на тази дата самодейността сплотява света в поддръжка на хората, наранени от такива заболявания, и на напъните на медицинските експерти, които се грижат за тези пациенти.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ