Данните на статистиката сочат, че към края на третото тримесечие

Данните на статистиката сочат, че към края на третото тримесечие на актуалната година минималното заплащане у нас получават 458  хиляди заети.

 

Днешната полемиката сред държавното управление, бизнесът и синдикатите ще се организира и на фона на оферти на депутатите от разнообразни парламентарни групи, да се одобри автоматизиран механизъм за установяване на минималната заплата.

 

Чрез промени в Кодекса на труда от " Българска социалистическа партия за България " направиха опит минималната заплата следващата година да е половината от брутната междинна за предходните 12 месеца и пресметнаха, че тя би трябвало да е 850 лв., на което се опълчиха с други оферти от ГЕРБ-СДС.

 

Междувременно държавното управление излезе със собствен план на разпореждане и предложи минималната заплата да се увеличи на 770 лв. от януари следващата година, макар че финансовият министър Росица Велкова заприказва, че нарастването би трябвало да е от средата на 2023-та.

 

И въпреки всичко към претекстовете на постановлението, направено от общественото министерство, е записано, че растежът на минималната заплата се постанова поради променената икономическа среда и инфлацията, с цел да се компенсират нискодоходните служащи, които да не изгубят покупателна дарба.

 

Изчисленията сочат, че 770 лв. са съвсем половината от междинната брутна заплата за 2021-ва  и настояват, че по този начин се извършва и европейската инструкция за минималните хонорари, което се оспорва от синдикатите.

 

Бизнесът е срещу административното налагане на размера и желае да се контракти формула.

 

Дискусиите в Националния тристранен съвет имат единствено наложителен съвещателен темперамент, служебното държавно управление е в правото си да дефинира дефинитивно размера с разпореждане, което евентуално ще е реалност идната седмица.