Министерството на финансите очаква бюджетът да излезе на дефицит в края на ноември
Данните на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета демонстрират, че с края на годината остатъкът в бюджета понижава. Към края на октомври консолидираната фискална стратегия (в която с изключение на държавният бюджет влиза още бюджетите на висшите учебни заведения, на правосъдната власт идр.) е с превишението на приходите над разноските е 0.6 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт, а към края на ноември се чака този индикатор да е 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Причината за това е и че към края на годината нараства темпът на разноските поради заплащания по планове, ограничения, свързани с ковид и други
В същото време ведомството чака поради растежа на разноските бюджетът да излезе действително на недостиг в края на ноември. В актуализацията на бюджета е записано, че бюджетът ще приключи годината с недостиг от 4.6 милиарда лева, или 3.6% от Брутният вътрешен продукт.
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на ноември да бъде позитивно от към 570 млн. лева (0.4 % от прогнозния БВП). На месечна база за ноември се чака салдото по КФП да бъде недостиг в размер на близо 160 млн. лв..
Приходите от налози и осигуровки през ноември са със забележителен растеж по отношение на същия месец на миналата година, като главен принос имат предплатените вноски за корпоративен налог, поради променения краен период за подаване на декларациите за промени на предплатените вноски през 2021 година От друга страна, разноските също нарастват доста, главно заради по-високите обществени заплащания, разноски за дотации, здравноосигурителни заплащания и други. Поради тази причина за месеца се чака превишение на разноските над приходите и недостиг по КФП на месечна база.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември се чака да бъдат 47.790 милиарда лева (94.5 % от актулизирания годишен разчет), като по отношение на същия интервал на 2020 година се отбелязва растеж от близо 7.4 милиарда лв. на данъчните и неданъчните доходи и растеж на постъпленията от помощи с 0.7 милиарда лв..
Разходите се чака да бъдат 47.220 милиарда лева, което е 85.6 % от годишния план. За съпоставяне, разноските за същия интервал на 2020 година са били 39.912 милиарда лв., показва министерството. Значителният растеж министерството изяснява с покачването на разноските за антикризисни ограничения по отношение на година по-рано и също с политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в Закона за бюджета за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 1.4 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците октомври и ноември). Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година.
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други.
Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Дефицитът в бюджета за идната година не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, разгласи в своя позиция неотдавна Фискалният съвет във връзка възобновяване на стопанските системи от първичния потрес в резултата на пандемията. Тъкмо поради нея бяха нарушени редица правила на Европейски Съюз и страните всеобщо влязоха в несъразмерни дефицити. При договарянията сред съдружните сътрудници предходната седмица бе контрактувано в бюджета за 2022 година, който се чака да бъде признат до края на януари, да има недостиг в границите 3.5-4.5% от Брутният вътрешен продукт. За по-смели разходи по време на диалозите настояваше Българска социалистическа партия като се позоваваше и на практиките в другите страни.
министерството на финансите е изготвило план на бюджет за следващата година, само че параметри от него са оповестявани обществено до момента.
В същото време ведомството чака поради растежа на разноските бюджетът да излезе действително на недостиг в края на ноември. В актуализацията на бюджета е записано, че бюджетът ще приключи годината с недостиг от 4.6 милиарда лева, или 3.6% от Брутният вътрешен продукт.
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на ноември да бъде позитивно от към 570 млн. лева (0.4 % от прогнозния БВП). На месечна база за ноември се чака салдото по КФП да бъде недостиг в размер на близо 160 млн. лв..
Приходите от налози и осигуровки през ноември са със забележителен растеж по отношение на същия месец на миналата година, като главен принос имат предплатените вноски за корпоративен налог, поради променения краен период за подаване на декларациите за промени на предплатените вноски през 2021 година От друга страна, разноските също нарастват доста, главно заради по-високите обществени заплащания, разноски за дотации, здравноосигурителни заплащания и други. Поради тази причина за месеца се чака превишение на разноските над приходите и недостиг по КФП на месечна база.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември се чака да бъдат 47.790 милиарда лева (94.5 % от актулизирания годишен разчет), като по отношение на същия интервал на 2020 година се отбелязва растеж от близо 7.4 милиарда лв. на данъчните и неданъчните доходи и растеж на постъпленията от помощи с 0.7 милиарда лв..
Разходите се чака да бъдат 47.220 милиарда лева, което е 85.6 % от годишния план. За съпоставяне, разноските за същия интервал на 2020 година са били 39.912 милиарда лв., показва министерството. Значителният растеж министерството изяснява с покачването на разноските за антикризисни ограничения по отношение на година по-рано и също с политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в Закона за бюджета за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 1.4 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците октомври и ноември). Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година.
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други.
Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Дефицитът в бюджета за идната година не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, разгласи в своя позиция неотдавна Фискалният съвет във връзка възобновяване на стопанските системи от първичния потрес в резултата на пандемията. Тъкмо поради нея бяха нарушени редица правила на Европейски Съюз и страните всеобщо влязоха в несъразмерни дефицити. При договарянията сред съдружните сътрудници предходната седмица бе контрактувано в бюджета за 2022 година, който се чака да бъде признат до края на януари, да има недостиг в границите 3.5-4.5% от Брутният вътрешен продукт. За по-смели разходи по време на диалозите настояваше Българска социалистическа партия като се позоваваше и на практиките в другите страни.
министерството на финансите е изготвило план на бюджет за следващата година, само че параметри от него са оповестявани обществено до момента.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ