От какво умираме в България?
Данните на Евростат демонстрират какви са съответните аргументи и доколко те се разграничават от средноевропейските
Смъртността в България е доста висока. Тя се дължи най-много на сърдечносъдови и ракови болести. Част от нея е предотвратима с добра предварителна защита и скрининг - все области на политиката, в които България към този момент се проваля. Загубена ли е войната със смъртността или данните обрисуват ясно пътеката за развиване през идващите години и посоката, в която да се насочат повече старания?
През предходната седмица отбелязахме, че демографската обстановка у нас е резултат в доста по-голяма степен от висока смъртност, а не толкоз от ниско равнище на раждаемост. И по този начин, от какво тъкмо умират хората в България? Данните на Евростат демонстрират какви са съответните аргументи за гибел в България и доколко те се разграничават от средноевропейските.
Общият типов коефициент на смъртност у нас за 2023 година е 1455,3 на 100 хиляди души от популацията по отношение на 963,4 в Европейски Съюз. Структурата на смъртността демонстрира, че и у нас, и като цяло в Европейски Съюз максимален дял на смъртните случаи се дължи на заболявания на кръвообращението (62% по отношение на 32,8%) - това са сърдечносъдови и мозъчносъдови болести, следвани от рак (16,7% по отношение на 23,9% в ЕС) и заболявания на дихателната система (4,9% по отношение на 7,8% в ЕС).
При заболяванията на кръвообращението стандартизираният коефициент на смъртност у нас е три пъти по-висок от средноевропейския (923,1 на 100 хиляди души по отношение на 312,9 в ЕС). По-високата смъртност от заболявания на кръвообращението по отношение на европейската има пояснения и надлежно - резултати. Тя се дължи както на здравното положение на популацията и рискови фактори на средата, по този начин и на пропуски на здравната политика и устройството на здравната система. Получава се забавен феномен - България има доста на брой лечебни заведения (от които много са профилирани точно в този тип заболявания), водач сме по брой кревати, едни от най-често употребяваните клинични пътеки са тези за лекуване на сърдечни болести, само че смъртността точно от тях е и най-висока. Явно профилактиката и предварителната защита не дават резултати, по-ранното разкриване на болесттите не е задоволително дейно, следенето на пациентите също. За високата смъртност роля играе и скоростта на достъпа до незабавна помощ.
Интересен резултат на високата смъртност от сърдечносъдови болести отбелязва отчетът " Здравен профил на България за 2025 година, а точно: " Високата смъртност от сърдечно-съдови болести в България основава значима динамичност на конкуриращи се опасности, която фундаментално трансформира епидемиологичния профил на други съществени незаразни болести, по-специално рака. Тази динамичност, при която забележителна част от популацията умира от сърдечно-съдови произшествия, преди да доближи преклонна възраст, когато рискът от рак е най-голям, оказва директно въздействие върху следените модели на раковите болести. "
Раковите болести са на второ място като причина за гибел у нас с коефициент от 83,8 на 100 хиляди души при 62,9 в Европейски Съюз. И до момента в който всяка година средствата за медикаменти и лечения за лекуване на ракови болести порастват, резултатите не се усъвършенстват. Тепърва се чака да започват скринингови стратегии за най-честите и смъртоносни типове рак, което ще изтегли откриването им в по-ранен етап, което да направи лекуването по-ефективно. Засега обаче това са единствено пожелания.
Данните за смъртността демонстрират накъде да се насочват напъните на здравната политика - към по-ранно разкриване, по-резултатна профилактика, по-добре работещи системи и грижа за пациентите. Част от смъртността е предотвратима с положително лекуване, само че такова надали е допустимо, в случай че пристигна прекомерно късно.
* Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Смъртността в България е доста висока. Тя се дължи най-много на сърдечносъдови и ракови болести. Част от нея е предотвратима с добра предварителна защита и скрининг - все области на политиката, в които България към този момент се проваля. Загубена ли е войната със смъртността или данните обрисуват ясно пътеката за развиване през идващите години и посоката, в която да се насочат повече старания?
През предходната седмица отбелязахме, че демографската обстановка у нас е резултат в доста по-голяма степен от висока смъртност, а не толкоз от ниско равнище на раждаемост. И по този начин, от какво тъкмо умират хората в България? Данните на Евростат демонстрират какви са съответните аргументи за гибел в България и доколко те се разграничават от средноевропейските.
Общият типов коефициент на смъртност у нас за 2023 година е 1455,3 на 100 хиляди души от популацията по отношение на 963,4 в Европейски Съюз. Структурата на смъртността демонстрира, че и у нас, и като цяло в Европейски Съюз максимален дял на смъртните случаи се дължи на заболявания на кръвообращението (62% по отношение на 32,8%) - това са сърдечносъдови и мозъчносъдови болести, следвани от рак (16,7% по отношение на 23,9% в ЕС) и заболявания на дихателната система (4,9% по отношение на 7,8% в ЕС).
При заболяванията на кръвообращението стандартизираният коефициент на смъртност у нас е три пъти по-висок от средноевропейския (923,1 на 100 хиляди души по отношение на 312,9 в ЕС). По-високата смъртност от заболявания на кръвообращението по отношение на европейската има пояснения и надлежно - резултати. Тя се дължи както на здравното положение на популацията и рискови фактори на средата, по този начин и на пропуски на здравната политика и устройството на здравната система. Получава се забавен феномен - България има доста на брой лечебни заведения (от които много са профилирани точно в този тип заболявания), водач сме по брой кревати, едни от най-често употребяваните клинични пътеки са тези за лекуване на сърдечни болести, само че смъртността точно от тях е и най-висока. Явно профилактиката и предварителната защита не дават резултати, по-ранното разкриване на болесттите не е задоволително дейно, следенето на пациентите също. За високата смъртност роля играе и скоростта на достъпа до незабавна помощ.
Интересен резултат на високата смъртност от сърдечносъдови болести отбелязва отчетът " Здравен профил на България за 2025 година, а точно: " Високата смъртност от сърдечно-съдови болести в България основава значима динамичност на конкуриращи се опасности, която фундаментално трансформира епидемиологичния профил на други съществени незаразни болести, по-специално рака. Тази динамичност, при която забележителна част от популацията умира от сърдечно-съдови произшествия, преди да доближи преклонна възраст, когато рискът от рак е най-голям, оказва директно въздействие върху следените модели на раковите болести. "
Раковите болести са на второ място като причина за гибел у нас с коефициент от 83,8 на 100 хиляди души при 62,9 в Европейски Съюз. И до момента в който всяка година средствата за медикаменти и лечения за лекуване на ракови болести порастват, резултатите не се усъвършенстват. Тепърва се чака да започват скринингови стратегии за най-честите и смъртоносни типове рак, което ще изтегли откриването им в по-ранен етап, което да направи лекуването по-ефективно. Засега обаче това са единствено пожелания.
Данните за смъртността демонстрират накъде да се насочват напъните на здравната политика - към по-ранно разкриване, по-резултатна профилактика, по-добре работещи системи и грижа за пациентите. Част от смъртността е предотвратима с положително лекуване, само че такова надали е допустимо, в случай че пристигна прекомерно късно.
* Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ