Извънредното положение – изчерпване на паричните резерви и девалвация на ограничителните мерки
Данни от национално квотно представително изследване на Агенция „ АФИС “, осъществено в интервала 7-12 май 2020 година Интервюирани са по телефона 1000 пълнолетни български жители.
На 13 май 2020 година българското общество излезе от двумесечното публично изключително състояние. По време на изследването още не е било известно, че държавното управление ще продължи изключителните ограничения с още един месец, тъй че интервюираните са отговаряли на въпросите с настройка за идния завършек на тежките обществени ограничавания.
Поводът за изключителното състояние, най-малко по публични пояснения, бе не толкоз тежкото стихийно злополучие и заплаха от следващ безпорядък, колкото нуждата да се даде опция посредством ограничение на физическите контакти здравната система да обработи най-тежко заболелите от новия вирус COVID-19. У нас това е първото след Втората международна война оповестено общодържавно изключително състояние. Дори единствено затова двата месеца изискват равносметка.
Какво разкриват данните? 15.6% от интервюираните директно или индиректно познават най-малко един човек, който е направил проби за ковид и се е оказал „ чист “. Далеч по-малко – 4% – са научили, че техен прочут е доказан притежател на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха желали да се ревизират, само че са възпрепятствани поради непостижимата цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите директни и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че към този момент са го прекарали, тъй като си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.
Темата за тестването е най-силно обсъждана в столицата. В София сред 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на който е правена инспекция. Въпреки, че част от интервюираните на този въпрос са посочвали повече от една опция за отговор, обсегът на направените антивирусни проби не надвишава една пета от популацията, като се има поради и това, че мнозина от тестваните са минали през тази процедура повече от веднъж.
Поддържането на така наречен „ обществена отдалеченост “ ограничи пътуванията, опцията за работа в дребни пространства, цялостен ред услуги, включително и на свободното време, с което се отрази на заетостта. Общо 59% споделят, че в последна сметка техните приходи са намалели, като 24% от тази група сочат понижение на половина и повече. Обратно, 38% установяват, че приходите са останали същите, както преди. Най-вече обаче това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% са си докарали повече доходи, заради естеството на тяхната активност. Сред тях евентуално са директно ангажирани в акцията медици, служители на реда, аптекари, производители на някои защитни средства, разносвачи на подготвена храна, куриери, IT бранша като цяло.
Същият въпрос е заложен още при започване на изключителното състояние, само че дефиниран в бъдеще време: „ Как очаквате да се отрази на Вашите приходи изключителното състояние? “ Към края на интервала можем да установяваме, че опасенията измежду 31%, че фрапантно ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, т.е. със 7% по-малко. Очакващите освен опазване, само че и нарастване на приходите са били 1%, а в края на интервала се повишават на 3%.
Данните демонстрират забележителна разлика сред столицата и останалата част на страната. Загубилите огромен дял от приходите в София са надалеч по-малко (15%), в сравнение с в провинцията. Почти всеки втори изпитва понижение „ ненапълно “, а онази, които са нараснали приходите си, са 6%, което е двойно над междинното.
По мотив на това резюме не е ненужно да създадем съпоставяне с публичните настройки по време на предходни стопански рецесии. Затвърждава се усещане, че в този момент претърпяваме по-рязко фрапантен резултат върху цялостния живот на обществото и индивида. Затова след два месеца мощно лимитирана интензивност чакаме, че даже в случай че биха изчезнали всички прилагани ограничавания, заетостта и производството евентуално дълго време няма да се възстановят заради обикновена липса на пари у хората и привързването към извънредно спестовен жанр на ползване.
Според формалните данни досега малко над 60 хиляди жители на страната са тествани за съществуване на COVID-19, като той е открит в малко над 2 хиляди души. Тъй като не са открити нито ваксина, нито бързо лекуване, съвсем несъмнено е, че още дълго обществото ще би трябвало да понася някакви форми на изключително състояние, към което не е приспособена нито нашата всеобща душeвност, нито множеството детайли на обществената конструкция – паниката, рестриктивните мерки и възбраните, растящата роля на администрацията във всекидневния живот и още по-голяма конвенционалност за реализация на всевъзможни житейски проекти. Това от ден на ден се схваща от популацията и вещае растеж на общественото напрежение и евентуален раздор сред всеобщите настройки и властта.
През март 52% от хората чакаха да видят края на епидемията до няколко месеца и едвам 15% чакаха обстановката да продължи повече от година. Първото от посочените цифри спадна през април на 48%, а през май доближи 35%. Второто гладко набъбна със 12 пункта и доближи 27%. Като цяло сега малко под половината (45%) от страната чакат животът да се върне към естественото до месец или няколко месеца, а 55% насочват поглед към края на годината или след нея. Сега евентуално ще се сблъскаме с възходящото всеобщо разбиране, че няма нищо по-трайно от краткотрайното състояние.
Картината демонстрира намаляване и размиване на това самообладание, което не престават да ни „ предписват “ медицинските специалисти. Този развой има два аспекта – привършване на персоналните финансови запаси и релативизиране и обезценка на някои от най-често препоръчваните правила и ограничавания.
На въпроса – „ Ако изключителните ограничения продължат, какъв брой време можете да издържите финансово? “ – 4% дават отговор „ Седмица “, 26% - „ Месец “, 22% - „ Три месеца “, 10% - „ Половин година “, 26% - „ По-дълго “, а 13% - „ Вече не устоявам “. Може да се установи, че сумарно към 16% са останали без изключително пространство за маневриране. Това число не трябва да бъде подценявано. То значи, че група от порядъка на стотици хиляди души са сложени сред чука на обществената отговорност и наковалнята на безпаричието и задълженията. Сред тях забележителна част са мощно обезпокоени, даже да не стачкуват обществено.
И дори е по-зле, че мнозина ще пострадат „ безшумно “ и неусетно от обществените структури за взаимопомощ, които постоянно биват разхлабени – било то сътрудници или съученици, било родственици, другари, съседи и други. Същевременно краят на пролетта обичайно бележи усъвършенстване на опциите за заработки. Затова тези, които мислят, че са подсигурени до три месеца, са намалели от 57% на 48% за сметка на повишаването на други, които биха издържали финансово повече от година.
Все повече се слага под въпрос и способността на обществото непринудено да си постанова всички наставления за физическа отдалеченост. На въпроса: „ Независимо от смяната на изключителните ограничения, ще продължите ли да поддържате физическа отдалеченост с близките и да употребявате персонални защитни средства? “ 38% дават отговор „ Ще продължа да ги съблюдавам прецизно “, (само че в този дял натежават най-възрастните), 48% имат намерение да се придържат към част от ограниченията, а 11% въобще ще ги пренебрегват. 4% даже искрено си признават, че и до момента не са ги спазвали. С оглед на удълженото използване на изключителните ограничения и при възходящата увереност, че това може да продължи дълго, цитираните дялове ще търпят смяна във щета на спазващите ги и в нарастване на отказващите да се дисциплинират.
Като се има поради драмата сред ограничавания потенциал на националното опазване на здравето и невъзможността несигурно да се отсрочват всевъзможни публични функционалности, то е извънредно желателно да се направи правилно представително за страната тестване на жителите – по този начин, както постъпиха здравните управляващи в някои други европейски страни. При взимане на проби даже единствено от 1000-1500 души, подбрани с идентичен късмет от лица над избрана възраст, ще сме наясно, че носителите на вируса са примерно 1-3%, а не примерно 10-15%, което изисква напълно разнообразни ограничения. То може да отстрани превръзката от очите и на обществото, и на здравното войнство, с цел да разберем дали болестта е под надзор и напъните ни си костват жертвите.
За отбелязване е, че по ред въпроси столичани демонстрират най-общо казано „ привършване на търпението “. На горния въпрос тези, които въобще не имат намерение да съблюдават ограниченията в София са 30% – надалеч повече в сравнение с в страната (11%). Възнамеряващите да съблюдават единствено част от ограниченията в столицата са 56% – с 8% над междинното за страната.
Но в това време като цяло софиянците са относително по-оптимистично настроени за крайната развръзка на вирусната епопея. Например, в София 64%, или двойно повече от междинното за страната, чакат финалът на изключителното състояние да настъпи до няколко месеца.
На 13 май 2020 година българското общество излезе от двумесечното публично изключително състояние. По време на изследването още не е било известно, че държавното управление ще продължи изключителните ограничения с още един месец, тъй че интервюираните са отговаряли на въпросите с настройка за идния завършек на тежките обществени ограничавания.
Поводът за изключителното състояние, най-малко по публични пояснения, бе не толкоз тежкото стихийно злополучие и заплаха от следващ безпорядък, колкото нуждата да се даде опция посредством ограничение на физическите контакти здравната система да обработи най-тежко заболелите от новия вирус COVID-19. У нас това е първото след Втората международна война оповестено общодържавно изключително състояние. Дори единствено затова двата месеца изискват равносметка.
Какво разкриват данните? 15.6% от интервюираните директно или индиректно познават най-малко един човек, който е направил проби за ковид и се е оказал „ чист “. Далеч по-малко – 4% – са научили, че техен прочут е доказан притежател на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха желали да се ревизират, само че са възпрепятствани поради непостижимата цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите директни и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че към този момент са го прекарали, тъй като си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.
Темата за тестването е най-силно обсъждана в столицата. В София сред 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на който е правена инспекция. Въпреки, че част от интервюираните на този въпрос са посочвали повече от една опция за отговор, обсегът на направените антивирусни проби не надвишава една пета от популацията, като се има поради и това, че мнозина от тестваните са минали през тази процедура повече от веднъж.
Поддържането на така наречен „ обществена отдалеченост “ ограничи пътуванията, опцията за работа в дребни пространства, цялостен ред услуги, включително и на свободното време, с което се отрази на заетостта. Общо 59% споделят, че в последна сметка техните приходи са намалели, като 24% от тази група сочат понижение на половина и повече. Обратно, 38% установяват, че приходите са останали същите, както преди. Най-вече обаче това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% са си докарали повече доходи, заради естеството на тяхната активност. Сред тях евентуално са директно ангажирани в акцията медици, служители на реда, аптекари, производители на някои защитни средства, разносвачи на подготвена храна, куриери, IT бранша като цяло.
Същият въпрос е заложен още при започване на изключителното състояние, само че дефиниран в бъдеще време: „ Как очаквате да се отрази на Вашите приходи изключителното състояние? “ Към края на интервала можем да установяваме, че опасенията измежду 31%, че фрапантно ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, т.е. със 7% по-малко. Очакващите освен опазване, само че и нарастване на приходите са били 1%, а в края на интервала се повишават на 3%.
Данните демонстрират забележителна разлика сред столицата и останалата част на страната. Загубилите огромен дял от приходите в София са надалеч по-малко (15%), в сравнение с в провинцията. Почти всеки втори изпитва понижение „ ненапълно “, а онази, които са нараснали приходите си, са 6%, което е двойно над междинното.
По мотив на това резюме не е ненужно да създадем съпоставяне с публичните настройки по време на предходни стопански рецесии. Затвърждава се усещане, че в този момент претърпяваме по-рязко фрапантен резултат върху цялостния живот на обществото и индивида. Затова след два месеца мощно лимитирана интензивност чакаме, че даже в случай че биха изчезнали всички прилагани ограничавания, заетостта и производството евентуално дълго време няма да се възстановят заради обикновена липса на пари у хората и привързването към извънредно спестовен жанр на ползване.
Според формалните данни досега малко над 60 хиляди жители на страната са тествани за съществуване на COVID-19, като той е открит в малко над 2 хиляди души. Тъй като не са открити нито ваксина, нито бързо лекуване, съвсем несъмнено е, че още дълго обществото ще би трябвало да понася някакви форми на изключително състояние, към което не е приспособена нито нашата всеобща душeвност, нито множеството детайли на обществената конструкция – паниката, рестриктивните мерки и възбраните, растящата роля на администрацията във всекидневния живот и още по-голяма конвенционалност за реализация на всевъзможни житейски проекти. Това от ден на ден се схваща от популацията и вещае растеж на общественото напрежение и евентуален раздор сред всеобщите настройки и властта.
През март 52% от хората чакаха да видят края на епидемията до няколко месеца и едвам 15% чакаха обстановката да продължи повече от година. Първото от посочените цифри спадна през април на 48%, а през май доближи 35%. Второто гладко набъбна със 12 пункта и доближи 27%. Като цяло сега малко под половината (45%) от страната чакат животът да се върне към естественото до месец или няколко месеца, а 55% насочват поглед към края на годината или след нея. Сега евентуално ще се сблъскаме с възходящото всеобщо разбиране, че няма нищо по-трайно от краткотрайното състояние.
Картината демонстрира намаляване и размиване на това самообладание, което не престават да ни „ предписват “ медицинските специалисти. Този развой има два аспекта – привършване на персоналните финансови запаси и релативизиране и обезценка на някои от най-често препоръчваните правила и ограничавания.
На въпроса – „ Ако изключителните ограничения продължат, какъв брой време можете да издържите финансово? “ – 4% дават отговор „ Седмица “, 26% - „ Месец “, 22% - „ Три месеца “, 10% - „ Половин година “, 26% - „ По-дълго “, а 13% - „ Вече не устоявам “. Може да се установи, че сумарно към 16% са останали без изключително пространство за маневриране. Това число не трябва да бъде подценявано. То значи, че група от порядъка на стотици хиляди души са сложени сред чука на обществената отговорност и наковалнята на безпаричието и задълженията. Сред тях забележителна част са мощно обезпокоени, даже да не стачкуват обществено.
И дори е по-зле, че мнозина ще пострадат „ безшумно “ и неусетно от обществените структури за взаимопомощ, които постоянно биват разхлабени – било то сътрудници или съученици, било родственици, другари, съседи и други. Същевременно краят на пролетта обичайно бележи усъвършенстване на опциите за заработки. Затова тези, които мислят, че са подсигурени до три месеца, са намалели от 57% на 48% за сметка на повишаването на други, които биха издържали финансово повече от година.
Все повече се слага под въпрос и способността на обществото непринудено да си постанова всички наставления за физическа отдалеченост. На въпроса: „ Независимо от смяната на изключителните ограничения, ще продължите ли да поддържате физическа отдалеченост с близките и да употребявате персонални защитни средства? “ 38% дават отговор „ Ще продължа да ги съблюдавам прецизно “, (само че в този дял натежават най-възрастните), 48% имат намерение да се придържат към част от ограниченията, а 11% въобще ще ги пренебрегват. 4% даже искрено си признават, че и до момента не са ги спазвали. С оглед на удълженото използване на изключителните ограничения и при възходящата увереност, че това може да продължи дълго, цитираните дялове ще търпят смяна във щета на спазващите ги и в нарастване на отказващите да се дисциплинират.
Като се има поради драмата сред ограничавания потенциал на националното опазване на здравето и невъзможността несигурно да се отсрочват всевъзможни публични функционалности, то е извънредно желателно да се направи правилно представително за страната тестване на жителите – по този начин, както постъпиха здравните управляващи в някои други европейски страни. При взимане на проби даже единствено от 1000-1500 души, подбрани с идентичен късмет от лица над избрана възраст, ще сме наясно, че носителите на вируса са примерно 1-3%, а не примерно 10-15%, което изисква напълно разнообразни ограничения. То може да отстрани превръзката от очите и на обществото, и на здравното войнство, с цел да разберем дали болестта е под надзор и напъните ни си костват жертвите.
За отбелязване е, че по ред въпроси столичани демонстрират най-общо казано „ привършване на търпението “. На горния въпрос тези, които въобще не имат намерение да съблюдават ограниченията в София са 30% – надалеч повече в сравнение с в страната (11%). Възнамеряващите да съблюдават единствено част от ограниченията в столицата са 56% – с 8% над междинното за страната.
Но в това време като цяло софиянците са относително по-оптимистично настроени за крайната развръзка на вирусната епопея. Например, в София 64%, или двойно повече от междинното за страната, чакат финалът на изключителното състояние да настъпи до няколко месеца.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ