Богомил Николов: Защо не се обозначават ясно имитиращите продукти
Данни от Евростат демонстрират, че 18.7% от българите не могат да си разрешат меню с месо и риба през ден. По този индикатор се следи известно усъвършенстване, защото при влизането на страната ни в Европейски Съюз 60% от популацията не е имало тази опция.
Излиза ли по-скъпо да се храним здравословно и пълноценно?
Богомил Николов, шеф на асоциация " Активни консуматори ", изясни пред БНР, че не може храната да е направена от съставки, които не са известни на потребителите.
" Ако ви върна обратно 10-15 години, тези имитиращи артикули беше наложително да се отбелязват по избран метод, с цел да не бъдем подвеждани.
Научихме, че за първите шест месеца сме изяли над 6 хиляди тона имитиращи млечни артикули. Не съм виждал такива обозначения от години ".
Тези артикули постоянно се прибавят към други, с цел да не се постанова да бъдат обозначавани, добави той.
Директорът на асоциация " Активни консуматори " изясни, че до избрана степен сами можем да отличим какво е качеството на даден артикул, само че съществуват и проби. Те обаче са доста скъпи. По тази причина асоциацията се концентрира върху изясняването на най-проблемните аспекти - да вземем за пример появяването на имитиращи артикули, които се оферират като сирене.
Стандартът БДС от доста години не е наложителен, обясни още Николов.
Все повече хора осъзнават голямото значение на здравословното хранене, регистрира обаче шефът на асоциация " Активни консуматори ".
Инфо: БНР
