Европейците работят по-малко – България остава втора по дължина на работната седмица
Данни на Евростат разкриват фрапантни промени в работните привички
Европейците последователно понижават работното си време, като през последните 10 години междинната работна седмица в Европейски Съюз се е съкратила с един час. България остава втора в Европейския съюз по дълготрайност на работната седмица с 39 часа, след Гърция с 39,8 часа, сочат най-новите данни на Евростат за 2024 година.
Спадът в работното време не е идентичен във всички европейски страни. В съвсем половината от 34-те европейски страни понижението е над един час сред 2014 и 2024 година. Най-драстичното редуциране е записано в Турция с 3,8 часа по-малко седмично, последвана от Исландия с 3,5 часа.
Научните аргументи за смяната
Според изследване на Европейската комисия, оповестено през 2025 година, намаляването на работното време е обвързвано най-вече с възходящото разпространяване на ексцентрични форми на претовареност, основно работа на ненапълно работно време. Експертите Серхио Торехон Перес и неговите сътрудници откриха, че частичната претовареност е повишена основно заради увеличението на броя на работещите дами и заради по-голямата част на работните места в бранша на услугите.
" Повишените приходи и благосъстояние евентуално са главната мощ, стояща зад намаляването на мечтаното и действителното работно време ", показват специалистите от Международния валутен фонд в собствен отчет от януари 2024 година.
Географски разлики в Европа
Страните от Южна и Източна Европа не престават да работят по-дълго, като изключително високи са цифрите в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. След Турция, която оглавява класацията с 43,1 часа, следват Сърбия с 41,3 часа и Босна и Херцеговина с 41,1 часа.
В същото време страните от Западна и Северна Европа имат по-къса работна седмица. Нидерландия регистрира минимум седмични работни часове с 32,1 часа, следвана от Норвегия с 33,7 часа и Австрия и Дания с по 33,9 часа всяка.
Технологията трансформира характера на работата
Според разбор на Европейската централна банка, софтуерният прогрес през последните 150 години е трансформирал характера на работата. Пълноработните служащи работят почти същото количество часове, както през 80-те години, само че независимо заетите лица работят по-малко часове с течение на времето.
" Работата на ненапълно работно време е значително доброволна ", означават специалистите от ЕЦБ. Според техния отчет, множеството служащи на ненапълно работно време избират тази форма на претовареност непринудено, предпочитайки да работят по-малко часове от служащите на цялостно работно време.
Тенденцията е дълготрайна
Важно е да се означи, че намаляването на работното време не е краткотрайно събитие, обвързвано с пандемията от КОВИД-19. Анализът на данните демонстрира, че това е структурна смяна, която продължава дълготрайна наклонност, почнала преди рецесията.
Само четири от 34 европейски страни означават нарастване в работното време през последните 10 години. В три от тези страни нарастването е минимално – Литва и Кипър с по 12 минути, а Малта с 6 минути. Сърбия е изключение със доста нарастване от 1 час и 42 минути.
В 16 от 34 страни седмичното работно време понижа с повече от един час, като в някои случаи надвиши два часа. Белгия и Люксембург също означиха забележителен спад, като седмичното работно време се редуцира с по 2,5 часа.
Европейците последователно понижават работното си време, като през последните 10 години междинната работна седмица в Европейски Съюз се е съкратила с един час. България остава втора в Европейския съюз по дълготрайност на работната седмица с 39 часа, след Гърция с 39,8 часа, сочат най-новите данни на Евростат за 2024 година.
Спадът в работното време не е идентичен във всички европейски страни. В съвсем половината от 34-те европейски страни понижението е над един час сред 2014 и 2024 година. Най-драстичното редуциране е записано в Турция с 3,8 часа по-малко седмично, последвана от Исландия с 3,5 часа.
Научните аргументи за смяната
Според изследване на Европейската комисия, оповестено през 2025 година, намаляването на работното време е обвързвано най-вече с възходящото разпространяване на ексцентрични форми на претовареност, основно работа на ненапълно работно време. Експертите Серхио Торехон Перес и неговите сътрудници откриха, че частичната претовареност е повишена основно заради увеличението на броя на работещите дами и заради по-голямата част на работните места в бранша на услугите.
" Повишените приходи и благосъстояние евентуално са главната мощ, стояща зад намаляването на мечтаното и действителното работно време ", показват специалистите от Международния валутен фонд в собствен отчет от януари 2024 година.
Географски разлики в Европа
Страните от Южна и Източна Европа не престават да работят по-дълго, като изключително високи са цифрите в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. След Турция, която оглавява класацията с 43,1 часа, следват Сърбия с 41,3 часа и Босна и Херцеговина с 41,1 часа.
В същото време страните от Западна и Северна Европа имат по-къса работна седмица. Нидерландия регистрира минимум седмични работни часове с 32,1 часа, следвана от Норвегия с 33,7 часа и Австрия и Дания с по 33,9 часа всяка.
Технологията трансформира характера на работата
Според разбор на Европейската централна банка, софтуерният прогрес през последните 150 години е трансформирал характера на работата. Пълноработните служащи работят почти същото количество часове, както през 80-те години, само че независимо заетите лица работят по-малко часове с течение на времето.
" Работата на ненапълно работно време е значително доброволна ", означават специалистите от ЕЦБ. Според техния отчет, множеството служащи на ненапълно работно време избират тази форма на претовареност непринудено, предпочитайки да работят по-малко часове от служащите на цялостно работно време.
Тенденцията е дълготрайна
Важно е да се означи, че намаляването на работното време не е краткотрайно събитие, обвързвано с пандемията от КОВИД-19. Анализът на данните демонстрира, че това е структурна смяна, която продължава дълготрайна наклонност, почнала преди рецесията.
Само четири от 34 европейски страни означават нарастване в работното време през последните 10 години. В три от тези страни нарастването е минимално – Литва и Кипър с по 12 минути, а Малта с 6 минути. Сърбия е изключение със доста нарастване от 1 час и 42 минути.
В 16 от 34 страни седмичното работно време понижа с повече от един час, като в някои случаи надвиши два часа. Белгия и Люксембург също означиха забележителен спад, като седмичното работно време се редуцира с по 2,5 часа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ