Данита Заричинова е бакалавър по Икономика и магистър по Екология.

Данита Заричинова е бакалавър по Икономика и магистър по Екология. От 2014 година е част от екип „ Нулеви боклуци ”. Мотивира я фактът, че за всеки проблем , обвързван с отпадъците, има решения , които зависят от хората, а не от скъпи технологии.

За Данита е извънредно значимо превъзмогването на рецесията , породена от пластмасата за еднократна приложимост. В по-голям мащаб тя желае да работи за осведомено и образовано общество с деен и съзнателен избор, без свръхпотребление, с работещи институции и виновен локален бизнес .

Планината е ентусиазъм за нея и обичаната й самодейност са високопланинските почиствания .

Пред Искра.бг Данита описа за последната акция на „ За Земята “, при която доброволци изнесоха тонове боклуци от планина Беласица. Подобна самодейност се организира всяко лято на разнообразни високопланински точки на територията на България.

Тази година в естествен парк „ Беласица “ се организира 26-ото разчистване на високопланински територии. Как бихте обобщили събитието? 

Това лято в мероприятието се включиха към 50 души, които в границите на шест дни доброволни участваха в акциите по разчистване. Всички дружно почистихме регионите на хижа „ Лопово “ и хижа „ Конгур “ и по билото на планината. 

По време на акцията беше показана акцията “Из Чисти Планини ”, която си слага за цел по-системно да работи за предварителна защита на замърсяването в планините като си спомага с всички институции, които са свързани с планината – дирекциите на национални и естествени паркове, хижари, туристически сдружения, 

Какви хора се включват във Вашите доброволчески акции и за кого са подобаващи?

Много е хубаво, че има извънредно многообразие от хора като възраст, специалности, ползи, местоживеене, не мога да обобщя какъв е профилът на един доброволец. Важно е да кажем, че акциите ни за разчистване се организират постоянно в планината и са подобаващи за хората, готови за обстановката – като уредници изпращаме дълги предварителни и-мейли с доста информация за екипировка, планинска застраховка и по какъв начин се върви на преход. Отговорното планинарство включва в себе си освен отговорност към природата, само че и към нас самите и към хората, с които споделяме прекарването.

Какви са другите способи, по които хората могат да оказват помощ, с изключение на директно включване в почистването?

Има доста хора, които са идвали на почиствания, само че в този момент не живеят в България или пък има друга пречка да се включат, и ни изпращат парични дарения. Цялостната организация е на база на дарения от хора – за храна, чували, ръкавици, превоз.

Често получаваме и помощ под формата на хранителни артикули – „ За Земята “ провежда изхранването на доброволците за всички дни на акцията. Тази година пекарна „ Ананда “ ни подари самун, а халва „ Арина “ от годни ни изпращат тахан, „ Чифлик Ливади “ ни дават голямо понижение на млечни артикули. Един доброволец ни подари огромно количество паста, а от „ Хранкооп “ – кооператив на локални екологични производители, постоянно ни вършат отстъпки и ни дават дарове като зеленчуци и плодове.

Преди пандемията от 2020 година организирахме и няколко благотворителни концерти за събиране на дарения, музикантите свиреха про боно.

Както се споделя – който с каквото може! Много е хубаво, че имаме все по-голяма поддръжка.

Замърсена ли е българската природа и от какво естество са отпадъците, на които най-често се натъквате?

За страдание отговорът е да, нечиста е. Най-вече с пластмаса за еднократна приложимост – бутилки, чашки, мокри кърпички, опаковки, фасове. Напоследък виждаме доста туби от бензин, явна последица от безотговорна и безконтролна сеч.

Има и още едни постоянно срещани боклуци в планината – разпадащите се здания – на всички места ги има, полуразрушени заслони, остарели почивни станции, бунгала, какво ли не. Част от тях са строени с азбест, което пък е отровен материал.

Имат ли екологична просвета българските туристи, ловци, хижари, както и популацията на тези естествени местности?

Трудно е да се каже, някои имат, все по-рядко виждаме отпадъци на самите пътеки, както беше преди. Много повече почиствания се провеждат под дърво и камък.

Но в това време от ден на ден хижари вземат решение да употребяват пластмасови чаши (или хартиени, които също съдържат пластмаса), купички, покривки за еднократна приложимост, тъй като им е по-лесно и не им се постанова да мият. Част от тях дори отиват в печката, което основава още един тип замърсяване – на въздуха. А не виждам висока просвета в туристите, ловците и така нататък да си носят лична чаша в раницата.

Ако екологична просвета е да не си хвърляш боклука в природата – да, има прогрес. Но би трябвало да имаме по-високи упования от хората, които отиват на планина – въобще да не стигат до боклука – да си носиш бутилка, чаша, кутия за многократна приложимост.

Има и още един тип замърсяване – перилните препарати, които се употребяват на хижи, а там няма пречиствателни станции и всичко отива в реките. Ако си носим личен спален чувал/туристически чаршаф, няма да има този проблем.

Какви бяха най-интересните находки тази година? 

Тази година беше доста характерно, че чистим в регион, който до неотдавна е бил военна зона, дори не е имало туризъм, а вместо това – строго охранявана граница.

Хижите „ Лопово “ и „ Конгур “ също са били военни общежития. Намерихме доста облекла, домашна посуда; кремове за бръснене и други козметик; електроника – касетофон, телевизор; пелени.

Каква е ролята на осведомеността и образованието по тематиката с опазването на околната среда?

Изключително значима и основна!

Непрекъснато големите компании, които създават пластмаса, ни заливат с маркетинг трикове и единствено осведомени хора могат да гледат на тях сериозно. Например – водата – имаме голям шанс да живеем в страна, в която съвсем на всички места водата е питейна, а рекламите за минерална вода в пластмаса са толкоз чести, че са съумели да убедят доста хора, че това е единственият здравословен и санитарен вид. А не е – тези компании действително създават единствено пластмаса и те имат огромна отговорност към замърсяването.

Друг образец са псевдоалтернативите като „ хартиени чашки “ – те имат пластмасово фолио и въобще не са еко.

Как въздейства на тялото ни, в случай че се храним непрекъснато от пластмасови кутии, също е значимо да сме осведомени – към този момент има доста проучвания, в това число в България, че в телата ни има субстанции, които се отделят от пластмасата – фталати да вземем за пример, и въздействат на разнообразни системи и надлежно на здравето ни.