Даниела Везиева, министър на икономиката във второто служебно правителство на

Даниела Везиева, министър на стопанската система във второто служебно държавно управление на Стефан Янев, зам.-министър в същото министерство по времето на втория кабинет на Бойко Борисов когато министър беше господин Божидар Лукарски, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Г-жо Везиева, по какъв начин наподобява ръководството на страната през вашия взор и деградирали процеса на публичното развиване?

Въпросът ви съдържа два под въпроса. Как наподобява в профил? Изглежда доста динамичен и като непрестанно избирателен. Лично на мен и на сътрудниците в Стратегически институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ) ми липсва планирането и устойчивостта. И мисля, че това е общото мнение на цялото ни общество. Усеща се лека отмалялост в обществото, поляризирано ни е обществото, нестабилно се усеща.

Имат ли личен ход съгласно вас ГЕРБ-СДС от една страна, въпреки това " Продължаваме промяната “- " Демократична България “, и в случай че имат, какво цели съгласно вас всяка една от тях?

Трудно ми е да кажа какъв е личния им ход. Това, което се вижда извън, е по-скоро, че се направиха доста взаимни отстъпки в името на постоянното държавно управление. Доколко и по какъв начин то ще продължи, следва да забележим. Според мен несъмнено би трябвало да има съдружно съглашение, тъй като това е механизмът, през който се водят политиките в едно ръководство и има ясно написани правила и отговорности, което е най-важното. На база на това съдружно съглашение следва да се направи управническа стратегия със съответните периоди, със съответните политики, и да се извършват.

Всичко това обаче изисква много време да се направя едно такова съдружно съглашение.

Точно по този начин, изисква доста време, и съгласно мен това време може да се употребява до преди оповестяването на държавно управление, защото тия диалози, разговори в Народното събрание се водиха доста интензивно. И всяка една политическа партия, която влиза в Народното събрание, тя има своята управническа стратегия, има своята подготвеност за сходни съдружни съглашения. Защото в последните години е очевидно освен у нас, ами в цяла Европа, че те са по-често факт в сравнение с да имаме еднопартийни кабинети. Така че не мисля, че това е някакво ново предизвикателство, а по-скоро си се трансформира в обичайната процедура.

Каква е заварката сред ГЕРБ-СДС съгласно вас " Продължаваме промяната “- " Демократична България “?

Това, което се чува в общественото пространство, е мненията за компромис – компромис в името на постоянно държавно управление. В интерес на истината страната ни има крещяща нужда от постоянно държавно управление и то с дълготраен небосвод, с цел да могат да се да се извървят много политики, да си създадат нови стратегически документи, които да дават отговор на настоящата обстановка, в която живеем сега, тъй като ние живеем в безпределно динамична, геополитическа, външноикономическа обстановка, и това изисква адекватни  стратегически документи, съответни стратегически политики. Ако това е по този начин, в случай че това е компромис в името на постоянното държавно управление, то следва да забележим и идващите стъпки. И последващи стъпки би следвало в действителност да се съдружно съглашение или някакъв написания явен документ, който да е механизъм за ръководство.

Не смятате ли обаче, че някак си съществува към този момент в обществото по този начин чувството, че нещата стартират да се размиват?

Ами може би тъй като то е подбудено и от политическото говорене в самите партии. Ние чуваме непрестанно, че те си нямат доверие, което някак си буди и основава чувството за неустойчивост и за неустановеност, и вместо да вървим в някоя положителна посока и да построяваме нещо, ние в действителност непрестанно слушаме по какъв начин те си нямат доверие, по какъв начин си нямат доверие между тях. И по тоя метод няма по какъв начин обществото да се сплоти към това.

Говорим си за ръководството на България, атмосферата в Народното събрание, би трябвало ли да има съдружно съглашение. Г-жа Везиева е на мнение, че би трябвало да има такова съглашение, макар че то изисква време да се случи това, само че по-добре да го има може би. Нали по този начин, г-жо Везиева?

Няма различен прочут механизъм, през който да се разпределя отговорността в едно ръководство, когато тя е сглобка от няколко партии.

Ако погледнем какво се случва с така наречен " Западен свят “, в частност Франция, гневът там на французите, които не се опасяват да излязат на емблематичния централен площад " Конкорд “ или на " Шан-з-Елизе “ да вземем за пример. И в случай че безредиците във Франция са следващото тестване за властта на Еманюел Макрон, то на какви тествания съгласно вас са подложени нашите родни политици през днешния ден? Подлагаме ли ги на тестване въобще?

Ако приказваме през призмата на ставащото във Франция, по-скоро не. Няма такова нагнетено напрежение в обществото, въпреки че в случай че се движите отвън жълтите павета, ще чуете доста разнообразни мнения, и те не са по никакъв начин ласкави за политиците като цяло.

Българинът обичана като седне на маса вечер, да си каже каквото му тежи. 

Да. Той обича да разяснява отвън такива всеобщи демонстрации, всеобщи битки за независимост. Освен това, ние сме царя на това да слагаме етикети. Така че по-скоро не, аз не мисля, че са подложена на такова напрежение. Напрежението идва от последните две години и честите смени на многото избори, които се организираха. Това някак си изтощи и обществото, и самите партии. Виждаме, че последните пет избора аз не чух нито едно оферти за това по какъв начин ще се ръководи страната, нито едно идеологично предложение, по-скоро чувахме някакви злободневни такива противодействия, което в действителност видяно в профил през погледа на елементарния човек, не наподобява по никакъв начин добре. По-скоро упованията към политиците са доста огромни и въпросът е дали те ще съумеят да отговорят на тези упования.

Кой съгласно вас до кого се долепи: повече Борисов към Петков или противоположното?

Ами аз не мога да кажа кой до кого се е долепил. Ако го гледаме като част от страната, тъй като държавната сме всички ние, нали, тя не е никакво нереално разбиране, не е някакво съществително или прилагателно в трето лице, всеки един от нас съставлява страната, и по метода, по който всеки един от на се държи, по този начин ни наподобява и страната. Така че аз не бих споделила, не бих желала да разясня дали някой до някого се е долепил, в случай че го одобри като едно управническо решение, с цел да върви и страната ни напред, тъй като сме в действителност в тежки рецесии, чисто стопански сме в доста рецесии, и те бяха поредни: Пандемичната, по-късно енергийната, ценовите шокове, инфлацията. Всичко това изтощава стопанските системи като цяло. Ние виждаме, че има голяма смяна в огромните стопански системи, като Франция, като Германия. Тези страни са задъхват, камо ли нашата страна, която няма толкоз постоянна стопанска система.

Ние залагаме на избрани браншове, положителни сме в много промишлености, имаме капацитет и за развиване на туризъм и сме длъжници на земеделието, само че всичко това изисква доста работа. Изисква в действителност една ужасно добре направена средносрочна най-малко петгодишна стратегия и дълготрайна с 10 години. Защото какво желаят да видят вложителите? Всеки, който желае да влага в една страна, той желае да знае какво ще се случва, желае бистрота и прогнози. Това на нас ни липсва в последните две години, и това трансформира цикъла на вложенията. Затова ние си споделяме: Да, ние имаме толкоз доста благоприятни условия, в последна сметка нямаме действителни вложители.

Подобряването на работата в обществените предприятия е една от главните задачи, която си сложи новият министър на стопанската система промишлеността господин Богдан Богданов, както и че участието на България в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, така наречен Организация за икономическо съдействие и развиване, е основен приоритет. Г-жо Везиева, по какъв начин гледате вие на тези цели като част от вътрешната и външната политика на България?

Съвсем позитивно. Мисля, че това е вярната посока, главно във връзка с държавните предприятия. Ние години наред сме били длъжници, и мисля, че това, което виждаме в бюджета до края на тази година, също ще ни направи по-големи длъжници към тези предприятия с налога 100% дивиденти. Това ще ги лиши от благоприятни условия за разширение и за работа. Да не забравяме, че всяко едно държавно дружество започва с проект за цялата година, и това по средата на годината когато средствата, които ти си планувал, с цел да вложиш в финансови разноски или в доразвиване на активността си, бъдат конфискувани, това обрича едно дружество на неуспех в активността му и несъблюдение на проекта му, откъдето следват пък разнообразни други законови наказания. Така че аз адмирирам фокуса на министър Богданов в посока на държавните предприятия, още повече, че това, което виждаме във връзка с икономическата сигурност и националната сигурност – една конференция, която правихме със СИНПИ предходната седмица, актуалните провокации са свързани тъкмо с най-силните технологии, нововъведения, бързоразвиващите са технологии, криптовалутите, блокчейн и така нататък

Т.нар. преход към изменящата се финансова среда.

Да. Тази финансова среда и тези провокации изискват от държавни управления доста бързи и съответни ограничения. Те не са непознати тези процеси, за които приказваме, по-скоро са толкоз бързоразвиващи се, че е мъчно държавните управления да съумяват да ги догонят с контролни ограничения. И един от големите проблеми е, че всички тези нововъведения, те са плод на частния бранш, където нито една страна няма задоволителна опция за надзор, с цел да види какъв е произходът, къде отиват, кой е съответния клиент, при който отиват и  каква е неговата цел.

И тук е доста комплициран салдото сред това да ограничиш иновация и да ограничиш технологии, които всички ние знаем, че това е добавената стойност в една стопанска система на всяка една страна. И тъкмо тук е мястото на държавните предприятия, които могат със своята си развойна активност, със своята работа да бъдат този детайл на баланс, който ни е нужен. Така че фокусът е напълно своевременен и верен. Въпросът е каква политика ще се създаде, каква тактика за промишлеността ще се създава в Министерство на стопанската система и промишлеността. Защото това е нещото, върху което би трябвало да се работи в този интервал и да се приготви идващите 10 години. Всичките средства по Плана за възобновяване, които ще влязат, дали те ще са целенасочени към произвеждане, дали няма отново да отидат някъде по напълно разнообразни посоки и така нататък и  да не изпълнят задачата си.

Всъщност казусът на България не е, че не сме усвоили средства, проблемът  на България е по какъв начин сме го усвоили и какъв е контролът. Така че да, Организацията за икономическо сътрудничество и раз несъмнено, тъй като ние сме част от това семейство и сме длъжни да съблюдаваме всички регулации и условия, а Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще ни подкрепи в доста огромна част от тъкмо тези проблеми, за които приказваме. Защото в Европейския съюз към този момент има наложени такива регулации, само че разговорът през призмата на националните политики в Европейския съюз би трябвало да продължи и да се разшири с тези нови провокации.

Какви други процеси съгласно вас могат да бъдат усъвършенствани в тази сфера?

Специалното в Министерство на стопанската система и промишлеността има две доста позитивни неща. Едното е безпределно добре работещата администрация. Тя е просто като часовников механизъм и от години е доста добре стикована, което дава опция на всеки един министър да стъпи на добра основа. Другата положителна страна, с изключение на държавните предприятия, са второстепенните разпоредители, част от които са доста значими изобщо за развиването на страната ни. Това е Изпълнителна организация " Българска работа за акредитация ", ДАМТН, БИМ. Това са все по какъв начин структуроопределящи второстепенни разпоредители, от които зависят доста процеси в страната ни. И там също би трябвало да се огледа по-сериозно, тъй като те изостават във връзка с заплатите, не могат да си привлекат задоволително положителни специалисти поради ниските равнища на заплати. В същото време всичките те изкарват задоволително доста лични доходи и е извънредно време да се мисли за някакъв стандарт за прехрана там.

Диалогичен ли е тонът съгласно вас сред институциите през днешния ден или е налице " политиканстване и алчност “? Тези думи все по-често се срещат.

Аз бих ги разделила. Ако приказваме по какъв начин си поддържат връзка администрациите между тях на чисто експертно равнище, те си поддържат връзка доста добре. Ако приказваме за политиканстване, то по-скоро това се случва на равнище политически кабинети. И съгласно мен тонът към този момент би трябвало да се сниши, би трябвало да излезем от това предизборно говорене, което виждаме в последна сметка и в предходния парламент, и в този парламент. Да, предстоят локални избори, да, огромна част от партиите ще продължат да приказват по тоя метод, само че по този начин или другояче, в случай че желаеме да гледаме напред и да работим за някое същинско ръководство, то този звук би трябвало да се сниши. Трябва да се откри рационалния разговор и рационалния метод за връзка. И мисля, че това е постижимо, не е непостижимо, доколкото желаят да го създадат надлежно политиците.

Ще поговорим и за пътя ни към еврозоната, по какъв начин може да се случи тази акомодация, би трябвало ли да се случва въобще? 

Ако би трябвало да приказваме за проекта, по който се върви все още, това, което липсва на обществото, е общественото говорене, обясняването за това какво ще се случи, откакто влезем в еврозоната. Чуваме разнообразни теории, чуваме и доста позитивни, и доста негативни. В интерес на истината сме в изискванията на ръб задоволително дълго време и сме задоволително добре дисциплинирани, тъй че еврозоната няма да ни се отрази в тази си част по някакъв доста сериозен метод. Това, което стряска хората и мен персонално, е, че на нас ни липсва икономическият буфер за това, тъй като влизайки в еврозоната, ние няма да влезем от ръб, ще има интервал, в който ще се приравняват валути и така нататък

Сега се приказва да бъдат редом двете валути – и лв., и евро.

Трудно би сработил този развой.

Защо?

Не мисля, че е доста съответен все още. Ще обясня за какво. За да влезем в еврозоната и с цел да минем в идващия стадий през еврото, ние би трябвало да имаме в действителност доста работеща стопанска система, която да обере този празен ход. Един стопански буфер би трябвало да бъде основан, който да обере луфта в смяната на курсовете и всичко остана, което ще съпровожда този развой.

Към този миг ние го нямаме. Излизаме от тежка пандемична рецесия, която освен се отрази на нашата стопанска система, а изобщо в международен прорез се отрази доста тежко. Ние виждаме, че стопанските системи на Европа, които са доста мощни, и на тях се отрази доста зле. Последващата енергийна рецесия – напълно. Т.е. живеем в интервал, в който се случват доста отрицателни неща. Ние сме също и в година на криза. Ние влизаме в криза и подготвянето за влизането в еврото би трябвало да следва един в действителност мощен стопански цикъл, т.е. вложение през разнообразни стратегии, през разнообразни финансови принадлежности в дребния и междинния бизнес, с цел да може този буфер да се сътвори. Ние изпуснахме доста време от основаването на буфера. За това влизане в еврозоната се приказва най-малко от пет години.

И в този интервал трябваше да се подготвим за този развой. Така че отрицателното мислене на хората по-скоро е обвързвано с това. Да не забравяме и анализите, и числата, които излизат всякога в класациите, ниските приходи на българина. Всичко това кара всеки един от нас да наостри слуха и да пита за какво би трябвало.

Защо би трябвало, кому е належащо? Ето, една Дания не е приела еврото. Дания е с една доста постоянна стопанска система, втора е в последната ранглиста като страна за място за живеене. Така че дано да съпоставяме нещата. Те са с извънредно постоянна промишленост и с доста мощно развъртян дребен и междинен бизнес. Така че в случай че чисто официално приказваме, ние вървим по стъпките. Ако не стане в тази година, в идната година ще стане. Виждаме, че бюджетът прави тъкмо това. Целта на бюджета е невисок недостиг – 3%, с цел да можем да осъществим критериите. Доколко това обаче е добър вид за страната ни е една напълно друга тематика, тъй като ниският бюджет до края на годината, този бюджет ще работи няколко месеца, той по този начин или другояче ще бъде годен в последното тримесечие. Ние преполовихме годината, остават още няколко месеца.

Въпросът е какво предвиждаме в идната бюджетна рамка и по какъв начин ще се отрази влизането на еврото в идната бюджетна рамка, в случай че ние сега нямаме политики. Този бюджет, той не отразява политики и не отразява някакви промени. И тук се връщаме на това – без ясно написана управническа стратегия, без стратегическа подготовка по напълно другите стопански браншове и политиките, които би трябвало да влязат в средносрочен проект, ние тази макрорамка няма по какъв начин да я създадем.

Без съществуване на буфер, както вие казвате. Икономическа непоклатимост и сигурност на този декор наподобяват невъзможни. Така ли да разбираме?



Не, бих споделила, че наподобяват невъзможни. По-скоро бих споделила, че е извънредно време да стартираме да ги работим, а не че наподобяват невъзможни. И аз не мога да преценява до каква степен кабинетът, който работи сега, си е сложил такива задания. Чуваме някакви цели в стратегиите на всеки един от министрите, само че до каква степен това е като една обща стратегия на кабинета, най-малко аз все още не съм видяла такава. Но е извънредно време да стартираме да работим, тъй като сигурността, каквато ние си я представяме, от дълго време е изчезнала и ние сме в напълно динамичен, бързоразвиващ се софтуерен свят и би трябвало да го догонваме. А догонването е по-трудно. По-добре е да сме авансово готови. Още повече че пазарната стопанска система е обмисляне. Тя е 90% обмисляне, 10% са условия.

А съществуване на такова обмисляне в България все още няма.

Ами, все още не го виждаме, все още не го виждаме. И до момента в който служебните кабинети нямат такива пълномощия, те не могат да вършат политики, чакаме. Всички желаеме работещ постоянен кабинет, с цел да може той да приготви тези политики, с цел да могат да започват стратегическите документи, с цел да може да се работи по този метод, да се построяват буфери, да се предвижда обикновено и да се предвижда най-малко в петгодишен прорез.

Оптимист ли сте за този кабинет, че може да се оправи с това?

Аз по принцип съм безвъзвратен оптимист, само че слушайки мненията и най-много говоренето на самите участници в политическите партии, които са определящи за този кабинет, почтено казано съм по-скоро песимист, в сравнение с да съм оптимист. Много ми се желае да имаме работещо държавно управление и аз мисля, че няма българин, който да не го желае, само че методът, по който все още се разяснява този кабинети и самите процеси, които текат в Народното събрание, някак не основават чувството за доста огромна продължителност и непоклатимост.