Даниела Кънева и Кеворк Кеворкян с номинация за специалната награда на СБЖ
Даниела Кънева и Кеворк Кеворкян са препоръчани за специфичната премия на Съюз на българските журналисти на името на Йосиф Хепбст. Самото им номиниране е самопризнание от страна на професионалната колегия, въпреки, че и двамата от дълго време са завоювали своето почетно място в историята на българската публицистика.
Даниела Кънева е първият български чуждестранен сътрудник на Българска телеграфна агенция и първата жена, задграничен публицист, акредитирана в страната на изгряващото слънце. През 1970 година тя е измежду малцината очевидци на ритуалното харакири на писателя Юкио Мишимая. Нейно е първото изявление с Раджив Ганди през януари 1985 година, директно след избирането му за министър-председател на Индия, нейно е и последното му изявление, взето до момента в който той самичък пилотира самолета си. То се трансформира в международна сензация в нощта на убийството му през 1991 година, като последното му обществено изказване. Тогава Даниела Кънева пътува в същия конвой и колата ѝ в последния миг съумява да избегне атентата.
Задълбочен ценител на Изтока и философията, тя е единственият български публицист два пъти интервюирал Далай Лама. Повече от половин век животът и геният на Даниела Кънева са свързани с медиите. На сцената е от 7-годишна, а дългата креативна подготовка в хор „ Бодра промяна “ и детския хор на Операта предизвикат интереса ѝ към изкуството.
Избира шокиращата композиция – НАТФИЗ и нуклеарна физика, само че в последна сметка приключва британска лингвистика, а по-късно външна търговия и интернационалните връзки в Лондон. Работила е като боен сътрудник и нееднократтно животът ѝ е бил изложен на риск. Признава, че за първи път заплаква пред микрофона, когато снима по какъв начин една майка във Виетнам погребва шестте си деца.
„ Телевизията не е спокойна медия, в нея не може да има паузи. Телевизията е изповед. Тя е ужасно духовна. Там ти би трябвало да приласкаваш, да къткаш фена. Трябва да си като духовник в изповедалня ", споделя Даниела Кънева.
Неговите изявленията от упор в паметната графа „ Събеседник по избор “ остават непостижим пример на телевизионно майсторство, а теоретиците дефинират Кеворк Кеворкян като учредител на директния диалог в ефир. Във образната идея на най-гледаното телевизионно предаване за всички времена той постоянно е в наедрял проект. В българската публицистика – също.
В интервютата на Кеворк Кеворкян българските фенове за първи път видяха Симеон Сакскобургготски и Ванче Михайлов. В студиото на Българска национална телевизия против него са сядали Елисавета Багряна, военачалник Владимир Стойчев, Невена Коканова, Въло Радев, Иван Андонов, Блага Димитрова, Богомил Райнов, Марин Големинов, Рангел Вълчанов, Мистър Сенко, Радой Ралин, Христо Проданов, Шарл Азнавур, Жоржи Амаду, Ерве Базен, Жан-Луи Баро, Анджей Вайда, Гор Видал, Франц Враницки, Дзукеро, Емил Димитров, Захари Жандов, Тончо Жечев, Йежи Кавалерович, Сейф ал Ислам Кадафи, Херберт декор Караян, Том Кланси, Елем Климов, Паулу Куелю, Николай Колев – Мичмана, Андрей Кончаловски, Никола Корабов, Никола Манев, Уилям Меридит, Джан Карло Меноти, Адам Михник, Ив Монтан, Ана Политковска, Карла дел Понти, Уилям Сароян, Лиляна Стефанова, Генчо Стоев, Станислав Стратиев, Дарио Фо, Мирела Френи, Зако Хеския, Емил Чакъров, Ноам Чомски, Лев Яшин… близо 4 500 посетители - интелектуалният хайлайф на цяла ера.
„ Всяка неделя “ е първата телевизионна стратегия, в която даже репортерските анкети се излъчват онлайн. Именно най-дългото магазинно предаване в телевизионния ефир, осъществя и първите предавания от разнообразни точки на света. Първото издание на „ Всяка неделя “ излиза в ефир на 7 януари 1979 година.
Журналистическата кариера на Кеворк Кеворкян стартира във вестник „ Литературен фронт “ (1982 – 1988). През 1973 е коментатор в Българска национална телевизия, водещ на стратегия „ Информационен дневник Неделя “, а през 90-те – програмен шеф на публичната телевизия.
Създава всенародно придвижване и възвръща десетки войнишки монументи и на два пъти със лични средства възвръща паметника на Яворов.
Автор е на книги и голям брой изявления и продължава да живее с малкия екран.
„ Забравата е българската поличба, а подмяната е нейната слугиня. Това трансформира времето в нещо безформено, забавя неговия ход, то застива в някакви неразбираеми контури. И носи единствено заблуди. “, споделя Кеворк Кеворкян
Церемонията по връчване на Годишните награди на Съюз на българските журналисти ще се състои на 9 ноември.
Даниела Кънева е първият български чуждестранен сътрудник на Българска телеграфна агенция и първата жена, задграничен публицист, акредитирана в страната на изгряващото слънце. През 1970 година тя е измежду малцината очевидци на ритуалното харакири на писателя Юкио Мишимая. Нейно е първото изявление с Раджив Ганди през януари 1985 година, директно след избирането му за министър-председател на Индия, нейно е и последното му изявление, взето до момента в който той самичък пилотира самолета си. То се трансформира в международна сензация в нощта на убийството му през 1991 година, като последното му обществено изказване. Тогава Даниела Кънева пътува в същия конвой и колата ѝ в последния миг съумява да избегне атентата.
Задълбочен ценител на Изтока и философията, тя е единственият български публицист два пъти интервюирал Далай Лама. Повече от половин век животът и геният на Даниела Кънева са свързани с медиите. На сцената е от 7-годишна, а дългата креативна подготовка в хор „ Бодра промяна “ и детския хор на Операта предизвикат интереса ѝ към изкуството.
Избира шокиращата композиция – НАТФИЗ и нуклеарна физика, само че в последна сметка приключва британска лингвистика, а по-късно външна търговия и интернационалните връзки в Лондон. Работила е като боен сътрудник и нееднократтно животът ѝ е бил изложен на риск. Признава, че за първи път заплаква пред микрофона, когато снима по какъв начин една майка във Виетнам погребва шестте си деца.
„ Телевизията не е спокойна медия, в нея не може да има паузи. Телевизията е изповед. Тя е ужасно духовна. Там ти би трябвало да приласкаваш, да къткаш фена. Трябва да си като духовник в изповедалня ", споделя Даниела Кънева.
Неговите изявленията от упор в паметната графа „ Събеседник по избор “ остават непостижим пример на телевизионно майсторство, а теоретиците дефинират Кеворк Кеворкян като учредител на директния диалог в ефир. Във образната идея на най-гледаното телевизионно предаване за всички времена той постоянно е в наедрял проект. В българската публицистика – също.
В интервютата на Кеворк Кеворкян българските фенове за първи път видяха Симеон Сакскобургготски и Ванче Михайлов. В студиото на Българска национална телевизия против него са сядали Елисавета Багряна, военачалник Владимир Стойчев, Невена Коканова, Въло Радев, Иван Андонов, Блага Димитрова, Богомил Райнов, Марин Големинов, Рангел Вълчанов, Мистър Сенко, Радой Ралин, Христо Проданов, Шарл Азнавур, Жоржи Амаду, Ерве Базен, Жан-Луи Баро, Анджей Вайда, Гор Видал, Франц Враницки, Дзукеро, Емил Димитров, Захари Жандов, Тончо Жечев, Йежи Кавалерович, Сейф ал Ислам Кадафи, Херберт декор Караян, Том Кланси, Елем Климов, Паулу Куелю, Николай Колев – Мичмана, Андрей Кончаловски, Никола Корабов, Никола Манев, Уилям Меридит, Джан Карло Меноти, Адам Михник, Ив Монтан, Ана Политковска, Карла дел Понти, Уилям Сароян, Лиляна Стефанова, Генчо Стоев, Станислав Стратиев, Дарио Фо, Мирела Френи, Зако Хеския, Емил Чакъров, Ноам Чомски, Лев Яшин… близо 4 500 посетители - интелектуалният хайлайф на цяла ера.
„ Всяка неделя “ е първата телевизионна стратегия, в която даже репортерските анкети се излъчват онлайн. Именно най-дългото магазинно предаване в телевизионния ефир, осъществя и първите предавания от разнообразни точки на света. Първото издание на „ Всяка неделя “ излиза в ефир на 7 януари 1979 година.
Журналистическата кариера на Кеворк Кеворкян стартира във вестник „ Литературен фронт “ (1982 – 1988). През 1973 е коментатор в Българска национална телевизия, водещ на стратегия „ Информационен дневник Неделя “, а през 90-те – програмен шеф на публичната телевизия.
Създава всенародно придвижване и възвръща десетки войнишки монументи и на два пъти със лични средства възвръща паметника на Яворов.
Автор е на книги и голям брой изявления и продължава да живее с малкия екран.
„ Забравата е българската поличба, а подмяната е нейната слугиня. Това трансформира времето в нещо безформено, забавя неговия ход, то застива в някакви неразбираеми контури. И носи единствено заблуди. “, споделя Кеворк Кеворкян
Церемонията по връчване на Годишните награди на Съюз на българските журналисти ще се състои на 9 ноември.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ