Даниела Кънева: Форумът 16+1 ни дава шанс да съм върнем към Изтока
Даниела Кънева: Форумът 16+1 ни дава късмет да съм върнем към Изтока
След 1989 година внезапно се обърнахме на Запад и загърбихме Изтока, време е да се върнем към Изтока. Това съобщи в изявление за БГНЕС известният публицист Даниела Кънева.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с нея:
БГНЕС: Как гледате на публицистиката след толкоз доста години?
Даниела Кънева: Да ви кажа искрено в никакъв случай не съм мечтала да бъда публицист. Дори когато приключих гимназия, започнах да изучавам нуклеарна физика, не го смятах за някаква влиятелна специалност. Впоследствие обаче стигнах до извода, че публицистиката е извънредно значима за хората по света, изключително в този момент. Разбира се, приказвам за професионалната публицистика.
Навремето, когато работех като първия български сътрудник в Токио, ориста ме срещна с огромния публицист Уилфред Бърчет, който го считат за един от най-големите познавачи на войната. Видяхме се във връзка събитие, обвързвано с отбелязване на нещастието в Хирошима. Зададох му същия въпрос, попитах го за какво е станал публицист? А той ми отговори: Досега никой не ме е питал за какво, ами - тъй като имах какво да кажа на хората. Смятам, че това, което съм схванал и разкрил би трябвало да го опиша. Така че нашата специалност недопуска манипулиране. Радвам се, че има извънредно положителни наши публицисти. Притеснява ме също фактът, че младите сътрудници в малкия екран считат, че е задоволително да хванеш микрофона. Казвам им, че е необходим цялостен живот. Журналистиката не се научава единствено във ФЖМК. Хубаво би било още с ученето студентите да са прикрепени към редакция.
БГНЕС: Казвате публицистиката не позволява манипулиране, ами днешните „ подправени вести “ не са ли тъкмо това?
Даниела Кънева: Да, в прорез са, по този начин е. Но подправените вести не са откритие от публицистите, а от политиците, на тези, които се борят за пари и власт по света.
БГНЕС: По „ Нешънъл джиографик “ има една сполучлива графа „ Непознатата... Япония, Китай, Индия, Русия. България до каква степен е към момента непозната за Изтока? С какво можем да изненадаме тези култури?
Даниела Кънева: Мисля, че България е непозната за днешния свят. Хората ни познават с българския художник Христо Явашев-Кристо, олимпийския първенец на Боян Радев, Стоичков и нашата странна победа в САЩ’94, или с Джон Атанасов. Непознати сме с капацитета и приноса в европейската и международната просвета, да не приказваме за славянската. В този свят, за който с вас приказваме, занапред ще научават за България. Ние имаме с какво да бъдем потребни и мисля, че едно от преимуществата на председателството е, не толкоз Западните Балкани, занапред ще се приказва за връзката сред Изтока и Запада. Въобще живеем във време, в което античните цивилизации, които са съумели да запазят мъдростта по техните земи, сега стават най-авангардни. Вземете Япония и Китай. Индия, която изскача в четворката на света или Корея, която наподобява доста на България – дребна, само че с невероятна просвета. На Бога се апелирам двете Кореи да се обединят, тъй като това е един етнос. Страна, която също има доста какво да даде, както и България. В тази връзка, мисля, че най-хубавото каквото можем да дадем по-късно председателство е форумът 16+1 в София.
БГНЕС: Какво очаквате от срещата 16+1? и какво можем да предложим на китайците?
Даниела Кънева: Много ме радва, че това е седмата среща в нашия район. Китай не може да бъде спрян. А дребна България може да предложи невероятните си познавачи на Изтока – с изключение на себе си, проф. Вера Мутафчиева, проф. Веселин Трайков, който изнамери, че Раковски надалеч преди Махатма Ганди, е декларирал, че Индия е на индийците. Затова има в центъра на Делхи учебно заведение с името на българина. Сега посрещаме делегация от 200 души и 500 вложители, които идват у нас с настройката и мирогледът на китайските мащаби. Идва делегация с три самолета. За да успеем би трябвало да ги познаваме, а ние имаме познавачите. Китай идва с доста положително обръщение, защото има голям интерес към Източна и Централна Европа. Към нас особено имат и сантиментално отношение. След като Съветският съюз се разпадна, София се оказа втората страна, която преди време е признала Китайската национална република. Де факто сме първи както с Македония. Освен това, ние имаме блестящи китаисти. Навремето аз съм снимала китайци от друг акцент и племена, нямаше кой да ми ги преведе, а тук ми ги преведоха двама наши експерти. Имаме китаисти от международен мащаб в Ханджоу - културната столица към Тихоокеанкия завършек на Китай. Там е нашият Марин Върбанов. Огромен експерт, който сътвори катедрата по килимарство и тъкани. Много от нашите китаисти работят сега в Китай и нашето държавно управление хората, които ни ръководят, които и да са те, би трябвало в контактите си с китайците най-вече, да знаят, че имат потребност от хора, които схващат от тези хора. Имат потребност от специалисти, от експерти, тъй като китайското нанасяне в света е въпрос на просвета, на история, то е в генетиката на китайците. Така, че доста неща можем да предложим. За страдание, след 1989 година внезапно се обърнахме на Запад по политически аргументи и загърбихме Изтока. Време е да се върнем към Изтока.
БГНЕС: Непрекъснато все някой предсказва края на света. Философията ви за един нов по-подреден свят?
Даниела Кънев: Вижте, Махатма Ганди е единственият, който в нашата цивилизация сподели, че има по-добър път за този свят посредством ненасилие. Той е следвал правилото на индийската външна политика от времето на император Ашока. Същата философия на ненасилието поема след Махатма Ганди и Нелсън Мандела.
В ново време, индивидът, който събра бунтовниците в Колумбия и в Куба, е Шри Шри Рави Шанкър – гуру, преподавател, филантропичен водач и дипломат на мира. Неговата визия за общество без стрес и без принуждение сплотява милиони хора по целия свят посредством планове за работа и курсовете на “Изкуството да живееш “.
Не инцидентно сме в едно време, когато тези учители са изпратени в Европа – към белия човек. Защото, ние европейците сме създали доста положителни неща и те го правят оценка, само че сме доста отговорни за мигрантския поток, за блокиране развиването на огромни народи в Африка и Латинска Америка. Идва един миг на пренастройване на света.
И през днешния ден Бойко Борисов е прав, когато споделя, че тези хора не можеш просто да ги блъскаш в морето. Трябва Европа да се замисли каква е нейната виновност от колониално време, би трябвало да се изградят някакви центрове и тези страни, откъдето идват мигрантите, да бъдат подкрепени по места да дават занаят. Между другото, това се отнася и за България. Трябва да създадем един пазар, система, в която висококвалифицираните ни хора не от студентската пейка да отиват в Западна Европа и по света.
Даниела Кънева за шанса да интервюира редица велики персони: „ Господ ме засипа с някакви обстановки, в които става нещо значимо за другите хора. Аз нямам никакъв принос, просто се оказвам там, в доста случаи сама. Интервюирала съм два пъти Далай Лама. Така се заплеснах по тая индийска земя. Убедена съм, че оттова идва главният енергиен център на света и от Тибет. Мисля, че има нещо, което те тегли да отидеш по-нататък. Като физичка преглеждам света като сила – позитивна и негативна и на това равновесие се крепи. Трябва да има един баланс, което завеща Махатма Ганди и по тази причина целият свят ще го означи юбилейно следващата година – че по пътя на ненасилието хората могат да извоюват своята самостоятелност. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
След 1989 година внезапно се обърнахме на Запад и загърбихме Изтока, време е да се върнем към Изтока. Това съобщи в изявление за БГНЕС известният публицист Даниела Кънева.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с нея:
БГНЕС: Как гледате на публицистиката след толкоз доста години?
Даниела Кънева: Да ви кажа искрено в никакъв случай не съм мечтала да бъда публицист. Дори когато приключих гимназия, започнах да изучавам нуклеарна физика, не го смятах за някаква влиятелна специалност. Впоследствие обаче стигнах до извода, че публицистиката е извънредно значима за хората по света, изключително в този момент. Разбира се, приказвам за професионалната публицистика.
Навремето, когато работех като първия български сътрудник в Токио, ориста ме срещна с огромния публицист Уилфред Бърчет, който го считат за един от най-големите познавачи на войната. Видяхме се във връзка събитие, обвързвано с отбелязване на нещастието в Хирошима. Зададох му същия въпрос, попитах го за какво е станал публицист? А той ми отговори: Досега никой не ме е питал за какво, ами - тъй като имах какво да кажа на хората. Смятам, че това, което съм схванал и разкрил би трябвало да го опиша. Така че нашата специалност недопуска манипулиране. Радвам се, че има извънредно положителни наши публицисти. Притеснява ме също фактът, че младите сътрудници в малкия екран считат, че е задоволително да хванеш микрофона. Казвам им, че е необходим цялостен живот. Журналистиката не се научава единствено във ФЖМК. Хубаво би било още с ученето студентите да са прикрепени към редакция.
БГНЕС: Казвате публицистиката не позволява манипулиране, ами днешните „ подправени вести “ не са ли тъкмо това?
Даниела Кънева: Да, в прорез са, по този начин е. Но подправените вести не са откритие от публицистите, а от политиците, на тези, които се борят за пари и власт по света.
БГНЕС: По „ Нешънъл джиографик “ има една сполучлива графа „ Непознатата... Япония, Китай, Индия, Русия. България до каква степен е към момента непозната за Изтока? С какво можем да изненадаме тези култури?
Даниела Кънева: Мисля, че България е непозната за днешния свят. Хората ни познават с българския художник Христо Явашев-Кристо, олимпийския първенец на Боян Радев, Стоичков и нашата странна победа в САЩ’94, или с Джон Атанасов. Непознати сме с капацитета и приноса в европейската и международната просвета, да не приказваме за славянската. В този свят, за който с вас приказваме, занапред ще научават за България. Ние имаме с какво да бъдем потребни и мисля, че едно от преимуществата на председателството е, не толкоз Западните Балкани, занапред ще се приказва за връзката сред Изтока и Запада. Въобще живеем във време, в което античните цивилизации, които са съумели да запазят мъдростта по техните земи, сега стават най-авангардни. Вземете Япония и Китай. Индия, която изскача в четворката на света или Корея, която наподобява доста на България – дребна, само че с невероятна просвета. На Бога се апелирам двете Кореи да се обединят, тъй като това е един етнос. Страна, която също има доста какво да даде, както и България. В тази връзка, мисля, че най-хубавото каквото можем да дадем по-късно председателство е форумът 16+1 в София.
БГНЕС: Какво очаквате от срещата 16+1? и какво можем да предложим на китайците?
Даниела Кънева: Много ме радва, че това е седмата среща в нашия район. Китай не може да бъде спрян. А дребна България може да предложи невероятните си познавачи на Изтока – с изключение на себе си, проф. Вера Мутафчиева, проф. Веселин Трайков, който изнамери, че Раковски надалеч преди Махатма Ганди, е декларирал, че Индия е на индийците. Затова има в центъра на Делхи учебно заведение с името на българина. Сега посрещаме делегация от 200 души и 500 вложители, които идват у нас с настройката и мирогледът на китайските мащаби. Идва делегация с три самолета. За да успеем би трябвало да ги познаваме, а ние имаме познавачите. Китай идва с доста положително обръщение, защото има голям интерес към Източна и Централна Европа. Към нас особено имат и сантиментално отношение. След като Съветският съюз се разпадна, София се оказа втората страна, която преди време е признала Китайската национална република. Де факто сме първи както с Македония. Освен това, ние имаме блестящи китаисти. Навремето аз съм снимала китайци от друг акцент и племена, нямаше кой да ми ги преведе, а тук ми ги преведоха двама наши експерти. Имаме китаисти от международен мащаб в Ханджоу - културната столица към Тихоокеанкия завършек на Китай. Там е нашият Марин Върбанов. Огромен експерт, който сътвори катедрата по килимарство и тъкани. Много от нашите китаисти работят сега в Китай и нашето държавно управление хората, които ни ръководят, които и да са те, би трябвало в контактите си с китайците най-вече, да знаят, че имат потребност от хора, които схващат от тези хора. Имат потребност от специалисти, от експерти, тъй като китайското нанасяне в света е въпрос на просвета, на история, то е в генетиката на китайците. Така, че доста неща можем да предложим. За страдание, след 1989 година внезапно се обърнахме на Запад по политически аргументи и загърбихме Изтока. Време е да се върнем към Изтока.
БГНЕС: Непрекъснато все някой предсказва края на света. Философията ви за един нов по-подреден свят?
Даниела Кънев: Вижте, Махатма Ганди е единственият, който в нашата цивилизация сподели, че има по-добър път за този свят посредством ненасилие. Той е следвал правилото на индийската външна политика от времето на император Ашока. Същата философия на ненасилието поема след Махатма Ганди и Нелсън Мандела.
В ново време, индивидът, който събра бунтовниците в Колумбия и в Куба, е Шри Шри Рави Шанкър – гуру, преподавател, филантропичен водач и дипломат на мира. Неговата визия за общество без стрес и без принуждение сплотява милиони хора по целия свят посредством планове за работа и курсовете на “Изкуството да живееш “.
Не инцидентно сме в едно време, когато тези учители са изпратени в Европа – към белия човек. Защото, ние европейците сме създали доста положителни неща и те го правят оценка, само че сме доста отговорни за мигрантския поток, за блокиране развиването на огромни народи в Африка и Латинска Америка. Идва един миг на пренастройване на света.
И през днешния ден Бойко Борисов е прав, когато споделя, че тези хора не можеш просто да ги блъскаш в морето. Трябва Европа да се замисли каква е нейната виновност от колониално време, би трябвало да се изградят някакви центрове и тези страни, откъдето идват мигрантите, да бъдат подкрепени по места да дават занаят. Между другото, това се отнася и за България. Трябва да създадем един пазар, система, в която висококвалифицираните ни хора не от студентската пейка да отиват в Западна Европа и по света.
Даниела Кънева за шанса да интервюира редица велики персони: „ Господ ме засипа с някакви обстановки, в които става нещо значимо за другите хора. Аз нямам никакъв принос, просто се оказвам там, в доста случаи сама. Интервюирала съм два пъти Далай Лама. Така се заплеснах по тая индийска земя. Убедена съм, че оттова идва главният енергиен център на света и от Тибет. Мисля, че има нещо, което те тегли да отидеш по-нататък. Като физичка преглеждам света като сила – позитивна и негативна и на това равновесие се крепи. Трябва да има един баланс, което завеща Махатма Ганди и по тази причина целият свят ще го означи юбилейно следващата година – че по пътя на ненасилието хората могат да извоюват своята самостоятелност. /БГНЕС