Щастлива съм, че не се омъжих
Даниела Кънева е от сътрудниците, за които споделяме, че се раждат публицисти. Не единствено поради многото й професионални удари като последното изявлението с Раджив Ганди минути преди да го убият. А и поради хъса й на хрътка, с който преследва събитията и не ги оставя на мира, до момента в който не им изкара дъха. И това в продължение на 47 години безспирно репортерстване.
Когато я показват на начинаещи стажанти с думите “живата легенда на малкия екран ”, тя прецизира, че е “шменти ”. Това означавало, че цялостен живот се е борила да се измъква от неудачни обстановки. И че “кьоравите птиченца Господ ги храни ”.
С Даниела Кънева, публицист, беседва Валентина ПЕТКОВА
– Даниела, правилно ли е, че фантазията ти е била да станеш режисьор документалист?
– По мое време трябваше да съм приключила първо актьорство. Но аз съм бодросменка. От 7 до 22-годишна възраст съм пяла в детския хор “Бодра промяна ”. Половината ми живот е минал с музика. Когато пристигна време за кандидатстване, взех решение, че не мога да се откъсна от мириса на декорите и театралния грим и избрах да изучавам във ВИТИЗ. Но ми попречи това, че говорех извънредно на “р ”. Въпреки уроците при най-големите спецове по техника на говора, не можах до дъно да го поправям. Останах две години запаса. Така следвах нуклеарна физика – бях страхотна математичка. В учебно заведение не съм имала даже шест минус. Имах страхотна памет и в това е ключът на моя успех… Физиката ми вървеше, само че не беше в душата ми. Преместих се и приключих британска лингвистика, а по-късно външна търговия и интернационалните връзки.
– Ти си първият сътрудник на Българска телеграфна агенция в Япония. Защо неразделно от теб и тогава, а и в по-късни години е била майка ти?
– Открих първия български журналистически пост в Япония и на всичкото от горната страна се оказах първата жена непознат упълномощен сътрудник в историята на тази страна. Много години хората там се обръщаха към мен с “мистър Кънев ” и “йес, сър ”. И до през днешния ден получавам оттова предложения, адресирани за мистър Даниела и мисис Кънева.
Япония беше страховит потрес за мен. Близо година повръщах и не можех да се приспособя. Трябваше ми време, с цел да схвана, че не тя, а аз би трябвало да я приема… По гледачки не вървя, само че още първите дни там с мама попаднахме на вещател.
– Какво ви сподели той?
– Сега към този момент имам вяра в прераждането и съм изцяло уверена, че неповторимият живот на всеки човек на тази Земя не е единствен. Че мъчно човек може да се научи на каквото би трябвало, в случай че единствено веднъж се роди.
Та гадателят тогава ни сподели: “Двете сте доста близки, не тъй като сте майка и щерка, а тъй като сте доста остарели души. Живели сте в доста близки връзки 11 пъти на Земята ”. А на мен ми сподели: “Вашият живот няма да е като на другите хора. Няма да ви се случи нищо от това, което се случва на другите хора. ”
– Как тълкуваш тези думи? Като отдаденост на специалността или като отвод от фамилен живот?
– Съдба. Толкова съм щастлива, че не съм се омъжила! А и несъмнено не мога да бъда. Само като си показва, че някой ще е непрестанно до мен или че някой може даже да си намерения, че му числя се, изтръпвам. Но в случай че можех да поправям нещо в живота си, то е да имам деца. Затова се обръщам към всички девойки в днешния свободен свят: “Раждайте! Не дете, а деца! ” Иначе дамата затваря енергийния си файл. Преди години познати все ме подканяха да родя, тъй като ще съм страхотна майка. Е, не стана. В този живот обаче съм страхотна вуйна. За племенниците си съм подготвена да извадя гръкляна ти без анестезия и без да ти задавам въпроси. Родителите постоянно би трябвало да застават до децата си. Децата би трябвало да имат смелостта да бъркат. Мама доста я обичам, тъй като с нея можех и да се проваля, и да победя с идентична мощ. С подобен човек не те е боязън да се бориш… В България обаче това рядко се получава, тъй като сме енергийно задръстени.
– Затова ли не пропускаш среща с индийски гуру?
– Да, тъй като те ни учат по какъв начин да разтваряме енергийните си чакри. Не е загадка за науката, че сме свързани с галактическа сила и че мисълта има мощ. Трябва да се научим, че онази половина от живота, която е светла, не трябва да бъде пропусната. Защото тя, тъгата, ще пристигна и ще ни научи. Известно е, че “ако мислиш бяло, ще се случи бяло ”, “ако мислиш черно, ще се случи черно ”. Това, което имаме в българския “да не чуе дяволът ”, го има във всеки език и вяра. Важното е да насочим рецепторите си към светлите неща в живота, с цел да имаме мощ да преодолеем другото.
– Как попадна в малкия екран, която те направи известна?
– Взе ме Иван Славков, на който съм казвала, че съм подготвена да му бъда водач. За мен той е роден общоприет шеф на Българска национална телевизия, тъй като генетично схваща какво е телевизия. А тя е една перверзна медия.
– Заедно с “демоде ” “перверзна ” е измежду обичаните ти думи. Какво влагаш в нея?
– “Перверзно ” значи нетрадиционно, авангардно, релефно. Телевизията не е спокойна медия, в нея не може да има паузи. Телевизията е изповед. Тя е ужасно духовна. Там ти би трябвало да приласкаваш, да къткаш фена. Трябва да си като духовник в изповедалня. Много хора не се сещат, че не би трябвало да викат пред микрофона, че не трябва да се преекспонират. В малкия екран би трябвало да си откровен. Може да не си облечен добре, може да си клошар, може да си сериен палач или Нобелов лауреат, само че не може да си башибозук. Не върви да викаш – аз, аз, аз.
Това неведение изигра неприятна смешка на някои наши политици през последните 20 години. Мога да посоча най-малко десетина от новото потомство,които бяха провалени от малкия екран и техните пиари, някои от които наши сътрудници.
– Каква е тайната на триумфа ти като кореспондент? И други сътрудници международници като теб знаят езици и са пробивни, само че за какво не им се получава?
– В началото на професионалния ми път, когато се лутах сред точните и филантропичните науки, професорът ми по американска литература в Лондон ми сподели: “Важното е, моето момиче, където и да си, да дълбаеш. Може да си обущар, само че на следващия ден хората ще кажат – дайте да си сложим налчетата при Даниела. ” Това нещо остана в съзнанието ми и когато потегли към нещо, аз нито за секунда не позволявам, че няма да го направя. Вероятно заради това, макар ужасно сложните моменти, нямам празно. А съм работила като боен сътрудник от другата страна на барикадата – с американци, с французи… доста пъти съм могла да бъда убита, само че очевидно Господ ме пази. Моят единствен принос е, че като ми се падне някоя обстановка, с всички сили до дупка виждам да я изтърбуша до дъно. Разбрала съм, че всеки човек е създател на живота си, само че той има избран път, по който си носи кръста и върви към своята Голгота.
– Вярваш в ориста?
– Каквото и да правиш, най-сетне се озоваваш там, където ти е отредила ориста. Животът е фифти-фифти. 50% е мрак, 50% – светлина. Казвам го от изстрадалия си персонален живот и от специалността, която ме е срещала със орисите на доста хора от всички краища на света – от президенти до просяци. По време на война сме снимали по какъв начин една майка във Виетнам погребваше шестте си деца. Тогава за първи път се разплаках пред микрофона. Плувала съм по река Тигър сред стотици трупове. Ходила съм по минирани пътеки във Виетнам. Когато Раджив Ганди го пръснаха на кайма, 17 души починаха с него, само че в последния миг нашата кола я измъкнаха от кортежа. Имаше Господ. Абе, перверзии колкото искаш.
– Има ли нещо или някой, който да спре репортерския ти напор?
– Отстъпвала съм само когато мога да оказа помощ на някого, който е бил болен. Така съм направена, че считам за най-важно в живота обичта и съпричастието. Най-важното е, в случай че можеш някъде, на някого, някак си да окажеш помощ. Сега, когато съм толкоз печена, мога да кажа, че когато правиш положително, трупаш в себе си позитивен заряд, които карат мозъка ти,организма ти, тялото ти, да накланя везните към позитивната сила. Индира Ганди делеше хората на образовани и необразовани. Раджив Ганди – на хора, които гледат към себе си, и други, които са ориентирани към другите. Навремето Димитри Иванов в Българска телеграфна агенция все ми споделяше: Ди Ди Кей (от Даниела Данаилова Кънева- б. р.), не мога да си показва да живееш и момент, без да си въвлечена в някаква човешка история и да помагаш на другите.
