Даниел Смилов: Какъв да е президентът на България? Време е за действия
Даниел Смилов
Дойче веле
За президентските избори към този момент има два очертаващи се блока.
Единият е към ГЕРБ и той ще бъде подпомаган от „ Ново начало “. Малко евентуално е претендентът на този блок да е Борисов, само че и това не е изключено: водачът на ГЕРБ ще държи избора си в загадка оптимално дълго.
Другият огромен блок ще е от евроскептични претенденти. Там сигурно ще забележим фаворит на президента Радев – най-вероятно сегашният вицепрезидент Йотова.
Също по този начин доста допустимо е и Костадин Костадинов да се включи. Целта и на този блок ще е да стигне до балотаж, на който гласовете му да се консолидират зад по-силния от двамата претенденти.
Обединяване към смислена кандидатура
Това положение на нещата демонстрира, че задачата на демократичната общественост е сложна и би станала невъзможна, в случай че тя се яви с повече от един претендент на изборите. Затова излъчването на общ, обединен и мощен претендент би трябвало да е нейна значима цел през идната година.
Времето до изборите наподобява дълго, само че предвид на готовността на демократичната общественост може да се окаже и незадоволително.
Затова обединяването към смислена кандидатура би трябвало да стартира оптимално скоро. Нещо повече, влизането в избирателен режим е значимо за демократичната общественост, тъй като с поддръжката за държавното управление „ Желязков “ поради еврозоната тя рискува да се обезличи по отношение на ГЕРБ и да загуби от остротата си. Засега това не се отразява на електоралните настройки за ПП-ДБ, само че и няма очевидно разширение на евентуалните гласоподаватели.
Идеята на ДСБ да излязат с полемика за обща кандидатура е положително начало, изключително в случай че в тази полемика се включат останалите партии от обединението ПП-ДБ, а и други организации и персони в център дясно. Преди да се стигне до разискване на имената (в последна сметка най-важното), въпреки всичко е редно да се стартира с кардинални и съдържателни въпроси, които да структурират бъдещите диспути:
Нужно е да се разшири електоралната основа
1) Кой влиза в „ демократичната общественост “: Гръмкото наименование „ демократична общественост “ има потребност от пояснение и доуточняване. Като цяло е ясно, че огромна част от това разбиране се покрива от представители и от подкрепящи ПП-ДБ и някои по-малки обединения в център дясното и демократичния набор. Демократичната общественост не е обаче извънредно партийно дефинирана и това дава изход и към други електорати, както и към доста разочаровани от съществуващите сега партии. Всъщност, съдържателният обсег на това разбиране би трябвало да включва всички проевропейски поддръжници на демокрацията в България, които считат, че корупцията е тежък недостатък, който може да бъде отхвърлен. Про-Европа и против окопаната корупция в българската политика и правосъдна система – това е общо взето насочеността на този сегмент;
2) Трябва ли да има предварителни избори за общ претендент:
Първичните или предварителни избори са технология. Ако не могат по различен метод да се спогодят политическите партии на демократичната общественост, предварителните избори са подобаващ инструмент за решаването на разногласието. Тези избори имат преимущества и дефекти. Предимството е, че спечелилият от първичните избори ще набере електорална скорост и ще бъде по-разпознаваем, ще влезе като победител на президентските избори. Лошата страна на предварителния избор е, че акцията може да е отрицателна и да отблъсне част от гласоподавателите и в действителност да загуби гласове за същинските избори.
Също по този начин на първоначални избори печелят като цяло по-крайни претенденти, до момента в който на същинските избори по-често печелят центристи. И най-много, ранното лъчение на претендент ще даде опция на останалите да се опитат да го очернят или най-малко да настроят личните си тактики оптимално дейно във връзка с съперника. Но в случай че партиите на демократичната общественост не съумеят да се спогодят за обща кандидатура без предварителни избори, каквито и да са техните дефекти, те остават единствената смислена възможност;
Какъв да е бъдещият претендент и по какъв начин да бъде определен
3) Отворени или затворени предварителни избори: Ако се стигне до решение за предварителни избори, по-смислено е те да са отворени за всички гласоподаватели, а да не са вътрешно-партийни. Това е по този начин, тъй като по принцип партийните членове са доста малко в България и това би трансформирало изборите в упражнение за партийния актив. Вярно е, че отварянето на изборите може да докара до тяхна операция от зложелатели. Но демократичната общественост има упоритостта да потвърди на българите, че електронното гласоподаване и други форми на отдалечено гласоподаване са използвани в България: едни отворени предварителни избори ще са нагледна проява за приложимостта на тази изборна технология в страната;
4) По-либерален или по-консервативен претендент: Това е прекрасен въпрос, който може да се реши в границите на предварителни избори. Като цяло няма явен и еднопосочен отговор. Либералът Никушор Дан завоюва много безапелационно (макар и неочаквано) изборите в Румъния. Консервативната вълна, основана от избора на Тръмп в Съединени американски щати, е сега с неизяснена мощ, защото и политиката на новата американска администрация, меко казано, поражда нееднозначни реакции. В доста страни има и анти-Тръмп консолидация, която докара до изборни победи (в Канада и на други места). Подкрепата на Тръмп за „ Алтернатива за Германия “ (AfD) в Германия и за Джорджеску в Румъния набръчка доста европейски чела. На базата на всичко това демократичната общественост в България би трябвало да е доста деликатна и по-скоро да се пробва да отива оттатък раздялите, които Доналд Тръмп поражда, а не да влиза в неговата нападателна и поляризираща реторика;
5) Свободната народна власт: Каквото и да става, ясно е че демократичната общественост е главният труженик за демократична народна власт в България. Този термин беше позагубил смисъла си по време на прехода, доколкото беше станал обект на голям консенсус. Сега обаче е належащо да се върнем към основите: националният суверенитет и свободата на хората са два фундамента, нито един от които не може да бъде обречен. И двата би трябвало да се отстояват. Затова болшинствата не могат да не разрешават свободата на словото, както не могат да затварят и санкционират университети, които не им следват концепциите.
Дори в Съединени американски щати одобрени институции като Харвард са застрашени: в такава обстановка демократичната общественост в България няма право да се цепи и да се самомаргинализира, а би трябвало да се бори оптимално съществено и съсредоточено за удържането и запазването на свободната народна власт у нас и в Европа;
Една разграничителна линия към този момент отпадна
6) Войната в Украйна: Вече стана ясно, че Русия не желае войната да спре преди нейна цялостна победа. Тази победа би включвала териториален надзор върху огромна част от Украйна (поне четири области) плюс косвен съветски надзор върху вътрешната политика на тази страна (чрез разоръжаване, „ денацификация “, промяна на Зеленски и т.н.). Би включвала и отдръпване на НАТО от Източна Европа или неговото оптимално намаляване. Тръмп опита да спре войната при други условия, само че е ясно, че не съумя. Така че към този момент няма избор сред поддръжка за Тръмп (уж „ прекъсване на войната “) и поддръжка за Украйна и Европейски Съюз. Всъщност става пределно ясно, че позициите са единствено две: поддръжка за съветска победа в Украйна или поддръжка да отстояването на самостоятелна Украйна с допустимо участие на тази страна в Европейски Съюз, с военни гаранции за нейното битие. Ясно е къде Съединени американски щати, Европа и Украйна стоят по този въпрос. Ясно е къде стои и България и българската демократическа общественост. Така че Украйна не би трябвало да е някаква разграничителна линия при излъчването на обединен претендент на общността;
7) Европейска интеграция: Демократичната общественост е била и би трябвало да остане мотор на европейската интеграция. С влизането на България в еврозоната нещата не завършват. Самият Европейски Съюз би трябвало да стане надалеч по-тесен съюз на суверенни страни, изключително в региона на защитата, което пък не би могло да се случи без прогрес във фискалната интеграция. Предварителните избори могат да станат платформа за изясняването на позициите на претендентите по такива въпроси;
Други стратегически цели
8) Цели оттатък участието в еврозоната: Много е значимо да стартира логичен спор за стратегическите цели на България след възможното участие в еврозоната. Създаването на софтуерни първенци в българската стопанска система, намаляването на неравенствата сред столицата и страната, привличането на експерти и работна ръка за справяне с демографската рецесия, оставането и връщането на български младежи в България и така нататък са явни цели, които демократичната общественост може и би трябвало да приоритизира. А една предварителна акция може да сътвори и необятна социална поддръжка за тези и сходни цели;
9) Нестинарство или православие: По този другояче значим въпрос не е нужно да се заема страна по време на предварителните избори, само че той може да се употребява за разведряване на ситуацията. В последна сметка в политиката има място и за възприятие за комизъм. Стига да не се стигне до такава степен нестинарството или вероучението да станат наложителен предмет в образователната стратегия.
В политиката няма пауза. Демократичната общественост също не може да действа на пауза до приемането на България в еврозоната. Излъчването на един общ претендент за идните президентски избори е добър метод тази общественост да е в добра политическа кондиция. И да е подготвена за каквито и да е било избори.
