Борисов в САЩ: да погледнем между редовете
Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Анализът му е препубликуван от " Дойче веле ".
Визитата на премиера Борисов в Белия дом с право се дефинира като сполучлива. Защото препотвърди уговорките на най-могъщата страна в света към България като стратегически сътрудник в НАТО. И тъй като президентът Доналд Тръмп постоянно е изпращал амбивалентни сигнали към европейските си сътрудници, беше извънредно значимо, че по време на срещата с Борисов в посланията му нямаше никакви съмнения: Америка има дълготраен стратегически интерес към Европа и България, а в бъдеще връзките единствено ще се задълбочават.
Това като цяло е задоволително, с цел да оценим позитивно визитата на другояче живописната българска делегация. Много се изприказва за стила, с който сме били впечатлили Тръмп. И изключително за езика на тялото, ръкостисканията и попипванията, с които сме основали топла неофициална връзка. По този въпрос може единствено да се каже, че различен път е добре да сме по-обрани в себеизразяването.
Разбира се, Борисов и ГЕРБ интерпретираха сполучливата аудиенция като утвърждение на Съединени американски щати за тяхната цялостна политика – в това число по въпроси като АЕЦ " Белене ", руско-турския поток и избора на новия основен прокурор Иван Гешев (тоест, " битката " против корупцията). Краткият коментар на тези изказвания звучи по този начин: дипломатично казано, те са мощно пресилени. Защото в действителност са изцяло погрешни. Подобно утвърждение не попада в документите от срещата, нито пък в думите на Тръмп в медиите. Какво са си говорили уединено двамата водачи - това не знаем. Но задачата на едно утвърждение на цялостната политика, в случай че въобще го има, не е да остава скрито, нали по този начин?
" Белене " и тръбите
Премиерът Борисов още във Вашингтон се похвали, че е убедил Тръмп в потребността и икономическата целенасоченост на плана за АЕЦ " Белене ". Ако беше правилно, това щеше да е огромно достижение, защото най-малко до момента Борисов не е съумял да убеди в същото нито личното си общество, нито някой стратегически вложител, който да показа с България риска от градежа на централата. Нещо повече: Борисов не е съумял да убеди дори себе си и личното си държавно управление в икономическия смисъл от " Белене ", тъй като формалната му позиция по този въпрос гласи, че централата ще се строи, единствено в случай че различен поеме огромната част от финансовия риск.
Въпреки че мнозина " имат интерес " да вземат участие в плана, до момента никой не е декларирал желание да поеме риска. Тоест, да се окаже собственик/оператор на скъпи мощности, които нямат задоволителен пазар, с цел да се изплатят. Китай, Русия, а даже и Съединени американски щати сигурно имат интерес да продадат техника за централата, само че не и да вземат участие като вложител. По отношение на Съединени американски щати визитата на Борисов във Вашингтон единствено удостовери това състояние.
А дали въпреки всичко Тръмп не даде зелена светлина за плана, вдигайки американското несъгласие от него? Това също не е правилно, тъй като такова несъгласие просто не е имало. Все отново ние към този момент сме си закупили (под формата на два съветски реактора) копчето и единия ръкав от втория си нуклеарен балтон. Явно суверенитетът ни не е под въпрос - изцяло свободни сме да взимаме недомислени решения. Като това да вървим с два балтона един върху различен.
Що се отнася до руско-турския поток през България, нещата и тук опират освен до геополитика, само че и до българския интерес. Вашингтон наподобява не е срещу плана, стига да е комбиниран с благоприятни условия за диверсификация на източниците на газ и по-специално за закупуване на полутечен газ от Америка. Това беше позицията на Съединени американски щати и преди визитата - по време на визитата на българската делегация тя бе просто доказана. Тъй като планът дава отговор на европейските условия, против него няма възражения както по отношение на " Южен поток ".
Какво обаче печели България от този план? Таксите от пренос, които ще получим през идващите 10 години, влагаме в тръби, паралелни на тези, които имаме. Старите тръби евентуално в един миг ще останат празни (или пък новите ще са празни?), защото количествата, които ще минават през България, ще са почти колкото сегашните. В най-хубавия случай след тази интервенция ще сме на нулата. Или към нулата. Русия обаче получава от нашата инвестиция две трасета, с които ще може да притиска страни като Украйна и да подвига цената на ресурсите си. От строителството на тръбопровода ще се облажат и енергийните лобита в България. Затова да попитаме: Съединени американски щати ли би трябвало да ни пазят от това, че не можем или не желаеме да считаме, когато става дума за публичния интерес?
" Борбата против корупцията " и тандемът Гешев-Цацаров
Размяната на местата на Цацаров и Гешев е бетониране на сегашната антикорупционна политика на ГЕРБ и Движение за права и свободи (с безмълвното единодушие на БСП). За тези, които намират тази политика за сполучлива, новите назначения са успех на логиката. За всички останали става дума за избор на статуквото, който е предопределен да пази същото това статукво.
За пръв път обаче имаме обстановка, в която съществени институции към този момент показаха недоволството си от избора на Гешев и от цялостната антикорупционна политика, с която той е обвързван. Дотук това са президентът Радев, шефът на Върховен касационен съд Лозан Панов и други висши съдии, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите и доста други. На коя страна са Съединени американски щати в този спор - и взели ли са въобще страна?
Цацаров и Гешев към този момент също бяха на посещаване във Вашингтон, което може да е намек, че администрацията на Тръмп утвърждава Борисовата " битка против корупцията ". Лидерите наподобява " са се разбрали " Съединени американски щати да не надничат много-много в кухнята на нашето ръководство, стига органите ни да развият някакъв най-малък имунитет към съветското наличие (в така наречен шпионски скандали).
Борисов обаче не трябва да разчита на сходно " съгласие " – визитата му в Съединени американски щати показва за какво. Първо , в официалното съобщение след срещата му с Тръмп стана ясно, че НАТО си остава съюз на полезности, измежду които правовата страна и свободата на медиите са основни детайли. И никакви лични (реални или въобразени) " разбирателства " не могат да суспендират тези полезности.
Второ, скритите разбирателства в политиката може и на някого да му наподобяват като " върховен пилотаж ", само че постоянно те стават и причина за висши гафове, какъвто несъмнено е въпросът сред Тръмп и президента на Украйна. Особено пък когато става дума за относително дребна страна като България, сметката, че с персонални сделки ще спечелим повече, в сравнение с посредством правила и полезности, постоянно ще излезе крива.
И трето, тези, които разчитат на " скрита лична договореност " Съединени американски щати да си затварят очите, бъркат Америка с страна, която се управлява от един бащица. Президентът Тръмп е титуляр на една от най-важните американски институции, само че с изключение на него има Конгрес, чийто Сенат е най-малко също толкоз значим във външната политика. В Съединени американски щати си имат и самостоятелен съд. Имат си и медии, които не са подчинени на някой бащица, както е на други места. В този смисъл връзките с Америка не се свеждат до това " да се разберем с началника ". Ако сходни рефлекси са се задействали у някого, те са рецидив от руските времена. И резултат от унеса по Путин.
Като теглим чертата
Така че: като теглим чертата, визитата си остава упешно, само че това не значи индулгенция или утвърждение за противоречиви и напряко нездравословни политики на актуалното ни ръководство. И след визитата в Съединени американски щати те си остават такива, каквито си бяха.
Визитата на премиера Борисов в Белия дом с право се дефинира като сполучлива. Защото препотвърди уговорките на най-могъщата страна в света към България като стратегически сътрудник в НАТО. И тъй като президентът Доналд Тръмп постоянно е изпращал амбивалентни сигнали към европейските си сътрудници, беше извънредно значимо, че по време на срещата с Борисов в посланията му нямаше никакви съмнения: Америка има дълготраен стратегически интерес към Европа и България, а в бъдеще връзките единствено ще се задълбочават.
Това като цяло е задоволително, с цел да оценим позитивно визитата на другояче живописната българска делегация. Много се изприказва за стила, с който сме били впечатлили Тръмп. И изключително за езика на тялото, ръкостисканията и попипванията, с които сме основали топла неофициална връзка. По този въпрос може единствено да се каже, че различен път е добре да сме по-обрани в себеизразяването.
Разбира се, Борисов и ГЕРБ интерпретираха сполучливата аудиенция като утвърждение на Съединени американски щати за тяхната цялостна политика – в това число по въпроси като АЕЦ " Белене ", руско-турския поток и избора на новия основен прокурор Иван Гешев (тоест, " битката " против корупцията). Краткият коментар на тези изказвания звучи по този начин: дипломатично казано, те са мощно пресилени. Защото в действителност са изцяло погрешни. Подобно утвърждение не попада в документите от срещата, нито пък в думите на Тръмп в медиите. Какво са си говорили уединено двамата водачи - това не знаем. Но задачата на едно утвърждение на цялостната политика, в случай че въобще го има, не е да остава скрито, нали по този начин?
" Белене " и тръбите
Премиерът Борисов още във Вашингтон се похвали, че е убедил Тръмп в потребността и икономическата целенасоченост на плана за АЕЦ " Белене ". Ако беше правилно, това щеше да е огромно достижение, защото най-малко до момента Борисов не е съумял да убеди в същото нито личното си общество, нито някой стратегически вложител, който да показа с България риска от градежа на централата. Нещо повече: Борисов не е съумял да убеди дори себе си и личното си държавно управление в икономическия смисъл от " Белене ", тъй като формалната му позиция по този въпрос гласи, че централата ще се строи, единствено в случай че различен поеме огромната част от финансовия риск.
Въпреки че мнозина " имат интерес " да вземат участие в плана, до момента никой не е декларирал желание да поеме риска. Тоест, да се окаже собственик/оператор на скъпи мощности, които нямат задоволителен пазар, с цел да се изплатят. Китай, Русия, а даже и Съединени американски щати сигурно имат интерес да продадат техника за централата, само че не и да вземат участие като вложител. По отношение на Съединени американски щати визитата на Борисов във Вашингтон единствено удостовери това състояние.
А дали въпреки всичко Тръмп не даде зелена светлина за плана, вдигайки американското несъгласие от него? Това също не е правилно, тъй като такова несъгласие просто не е имало. Все отново ние към този момент сме си закупили (под формата на два съветски реактора) копчето и единия ръкав от втория си нуклеарен балтон. Явно суверенитетът ни не е под въпрос - изцяло свободни сме да взимаме недомислени решения. Като това да вървим с два балтона един върху различен.
Що се отнася до руско-турския поток през България, нещата и тук опират освен до геополитика, само че и до българския интерес. Вашингтон наподобява не е срещу плана, стига да е комбиниран с благоприятни условия за диверсификация на източниците на газ и по-специално за закупуване на полутечен газ от Америка. Това беше позицията на Съединени американски щати и преди визитата - по време на визитата на българската делегация тя бе просто доказана. Тъй като планът дава отговор на европейските условия, против него няма възражения както по отношение на " Южен поток ".
Какво обаче печели България от този план? Таксите от пренос, които ще получим през идващите 10 години, влагаме в тръби, паралелни на тези, които имаме. Старите тръби евентуално в един миг ще останат празни (или пък новите ще са празни?), защото количествата, които ще минават през България, ще са почти колкото сегашните. В най-хубавия случай след тази интервенция ще сме на нулата. Или към нулата. Русия обаче получава от нашата инвестиция две трасета, с които ще може да притиска страни като Украйна и да подвига цената на ресурсите си. От строителството на тръбопровода ще се облажат и енергийните лобита в България. Затова да попитаме: Съединени американски щати ли би трябвало да ни пазят от това, че не можем или не желаеме да считаме, когато става дума за публичния интерес?
" Борбата против корупцията " и тандемът Гешев-Цацаров
Размяната на местата на Цацаров и Гешев е бетониране на сегашната антикорупционна политика на ГЕРБ и Движение за права и свободи (с безмълвното единодушие на БСП). За тези, които намират тази политика за сполучлива, новите назначения са успех на логиката. За всички останали става дума за избор на статуквото, който е предопределен да пази същото това статукво.
За пръв път обаче имаме обстановка, в която съществени институции към този момент показаха недоволството си от избора на Гешев и от цялостната антикорупционна политика, с която той е обвързван. Дотук това са президентът Радев, шефът на Върховен касационен съд Лозан Панов и други висши съдии, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите и доста други. На коя страна са Съединени американски щати в този спор - и взели ли са въобще страна?
Цацаров и Гешев към този момент също бяха на посещаване във Вашингтон, което може да е намек, че администрацията на Тръмп утвърждава Борисовата " битка против корупцията ". Лидерите наподобява " са се разбрали " Съединени американски щати да не надничат много-много в кухнята на нашето ръководство, стига органите ни да развият някакъв най-малък имунитет към съветското наличие (в така наречен шпионски скандали).
Борисов обаче не трябва да разчита на сходно " съгласие " – визитата му в Съединени американски щати показва за какво. Първо , в официалното съобщение след срещата му с Тръмп стана ясно, че НАТО си остава съюз на полезности, измежду които правовата страна и свободата на медиите са основни детайли. И никакви лични (реални или въобразени) " разбирателства " не могат да суспендират тези полезности.
Второ, скритите разбирателства в политиката може и на някого да му наподобяват като " върховен пилотаж ", само че постоянно те стават и причина за висши гафове, какъвто несъмнено е въпросът сред Тръмп и президента на Украйна. Особено пък когато става дума за относително дребна страна като България, сметката, че с персонални сделки ще спечелим повече, в сравнение с посредством правила и полезности, постоянно ще излезе крива.
И трето, тези, които разчитат на " скрита лична договореност " Съединени американски щати да си затварят очите, бъркат Америка с страна, която се управлява от един бащица. Президентът Тръмп е титуляр на една от най-важните американски институции, само че с изключение на него има Конгрес, чийто Сенат е най-малко също толкоз значим във външната политика. В Съединени американски щати си имат и самостоятелен съд. Имат си и медии, които не са подчинени на някой бащица, както е на други места. В този смисъл връзките с Америка не се свеждат до това " да се разберем с началника ". Ако сходни рефлекси са се задействали у някого, те са рецидив от руските времена. И резултат от унеса по Путин.
Като теглим чертата
Така че: като теглим чертата, визитата си остава упешно, само че това не значи индулгенция или утвърждение за противоречиви и напряко нездравословни политики на актуалното ни ръководство. И след визитата в Съединени американски щати те си остават такива, каквито си бяха.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ