Даниел Смилов: Какво точно прави ГЕРБ и защо Борисов не иска да управлява
Даниел Смилов
Дойче веле
Вече месец и половина сме очевидци на едно неподготвено политическо театро: Бойко Борисов хем доста желае да има постоянно държавно управление, хем няма предпочитание да ръководи. Както постоянно, той е извънредно безапелационен и в двете функции: до момента в който се кълне и кръсти, че 100% ще има държавно управление, негови представители със същия жар изясняват, че по-скоро ще си отрежат ръката, в сравнение с да ръководят с сякаш най-предпочитания им сътрудник - " Продължаваме промяната " (ПП).
Офертата на Борисов: такова знамение рядко се среща
Офертата на Борисов към останалите партии най-малко към този момент е следната: или се съгласявате всички да влезете в ръководство с мен, или отиваме на избори. Тази оферта е новаторска за българската политика: до момента в който Слави Трифонов искаше да ръководи с държавно управление на малцинството, подкрепено от шейсетина депутати, Борисов упорства за противоположното - да ръководи единствено и само със свръх-мнозинство. С такова знамение българската политика се среща за първи път от държавното управление на Димитър Попов. Необичайността идва от това, че в парламентаризма би трябвало да има ръководещи и съпротива - там, където всички са в ръководството, народът нормално остава отвън него. А и италианският опит демонстрира по какъв начин крайнодесни партии могат да завоюват от технократски ръководства, в които влизат всички.
Още повече, че ГЕРБ имат опция да ръководят с коалиция от три други партии в сегашния парламент. Движение за права и свободи и " Български напредък " (БВ) неведнъж са заявявали готовността си да се включат в държавно управление на ГЕРБ, а Българска социалистическа партия също заявяват, че са подготвени да поддържат държавно управление с третия мандат. Така че тази формула изисква просто някого, който съществено да застане зад нея и да я контракти.
Вместо това ГЕРБ " приказват " с кого ли не защо ли не, само че не и за най-вероятната и допустима управническа формула. Най-комични са " диалозите " им с Политическа партия, които стартират с апели за диалогичност и приключват съвсем със сборичкване или най-малко с изтръгване на микрофона от ръцете на Кирил Петков.
ГЕРБ проточиха пиесата, че сякаш желаят да ръководят с Политическа партия. А в действителност непрестанно подлагат на критика " бъдещите си сътрудници " за щяло и нещяло. Всъщност най-вероятно Борисов въобще не желае да ръководи с тях, само че театърът му цели две неща. Първо, да сътвори усещане, че партия ГЕРБ към този момент е излязла от своята изолираност и може да ръководи даже с Политическа партия и Демократична България. Второ, да трансферира виновността за нови предварителни избори върху тях - ето, виждате ли, аз направих всичко, само че те не одобриха коалиция.
Тезата, че става дума за спектакъл, се удостоверява и от обстоятелството, че дотук всичко, което Народното събрание свърши, може да се брои като подготовка за нови избори - връщането на хартиената бюлетина, оставането в действие на сегашния бюджет, някои незабавни ограничения за бизнеса, както и решенията по геополитическите въпроси, като военната помощ за Украйна и самолетите Ф-16. Странното изчакване с връчването на мандатите от страна на президента Радев очевидно е обвързвано с готовност изборите да се проведат по-късно - при започване на март. Което значи, че театрото " основаване на държавно управление " би трябвало да се проточи чак до Коледа.
Всичко това е учебникарски образец за слагане на ползите на една партия и нейния водач над ползите на страната. За да реализират това, което те виждат като " реабилитация " на Борисов, ГЕРБ очевидно са подготвени да вкарат България в още едни безсмислени избори, които евентуално ще произведат резултат, непосредствен до настоящия. Логиката зад този мотив е, че времето тече, хората не помнят, а с сегашния основен прокурор огромните кавги към Борисов си остават по този начин или другояче неизяснени. И след новите избори е евентуално да би трябвало да се договаря с ГЕРБ за държавно управление. Ерго, Борисов ще бъде още повече изпран и ГЕРБ ще се трансфорат в законен съдружен сътрудник. Декарт би се обърнал в гроба от такава обосновка, само че очевидно тя е ключът на цялостната тактика на партията, спечелила последните избори.
В по-конкретни стъпки тази тактика наподобява по този начин:
1. ГЕРБ оферират на всички да се включат в правителство;
2. Същевременно плашат, че в случай че това не стане, ще има нови избори - и то с хартиена бюлетина и познатите форми на манипулация;
3. Ако Политическа партия и Демократична България се съгласят на офертата абсолютно, задачата на ГЕРБ е реализирана - те са излезли от политическата си изолация;
4. Ако Политическа партия и Демократична България слагат сложни условия, свързани с премахване на основния прокурор, промяна на Висш съдебен съвет, общи назначения в Конституционен съд, Инспектората, КЕВР, антикорупционна организация и така нататък, ГЕРБ афишират, че са създали всичко допустимо да сформират държавно управление, само че не са съумели.
Реалният проблем за Политическа партия и Демократична България е, че в този парламент има " хартиено болшинство " - ГЕРБ, Движение за права и свободи, БВ и Българска социалистическа партия. На моменти към това болшинство може да се присъедени даже и " Възраждане ". Това значи, че даже Политическа партия и Демократична България да се " схванат " с ГЕРБ за някакво държавно управление и то да бъде гласувано, когато и да е неговата стратегия - каквато и да е тя - ще може да бъде нюансирана, променяна и даже блокирана от " хартиената коалиция ". Особено що се отнася до антикорупционни промени и промени в правосъдната власт, историята от 2015 година с конституционните промени на Христо Иванов най-вероятно ще се повтори.
Мярата
Накратко: една коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ рискува да се трансформира единствено във фасада и смокинов лист (и то краткосрочен) на " хартиената коалиция ", партиите от която в това време ще се приготвят за предварителни избори 2 в 1.
Затова, в случай че този парламент и ГЕРБ въпреки всичко основат държавно управление, парламентарната логичност изисква то да е към " хартиената коалиция ", тъй като заварката сред партиите в нея е по-сериозна: в последна сметка сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ няма никакви съществени разлики, а Българска социалистическа партия показва предпочитание за взаимоотношение при осъществяването на части от обществената ѝ стратегия.
Време е политическото театро към този момент да завършва в една или друга посока, тъй като каквито и да са задачите му, то стартира да става досадно, а и контрапродуктивно. Ако задачата му е да трансферира на Политическа партия и Демократична България отговорността за нови избори, то към този момент уверено изчерпа ресурса си - излиза наяве, че ГЕРБ тупат топката и вършат пируети за печелене на време. Ако задачата му е да направи " хартиената коалиция " по-приемлива за публиката, театрото също дава противоречиви резултати. В последна сметка формулата за експертно държавно управление, подкрепено от ГЕРБ, Движение за права и свободи, БВ и Българска социалистическа партия, би трябвало да се постави намерено на масата и да стартират действителните договаряния по нейното изясняване.
Продължаването на театъра " желая да ръководя, само че нямам предпочитание " в последна сметка ще докара до наказване за всички, в това число и за изпълнителя на основната роля - Бойко Борисов. Защото в изкуството и политиката мярата е значима.
Дойче веле
Вече месец и половина сме очевидци на едно неподготвено политическо театро: Бойко Борисов хем доста желае да има постоянно държавно управление, хем няма предпочитание да ръководи. Както постоянно, той е извънредно безапелационен и в двете функции: до момента в който се кълне и кръсти, че 100% ще има държавно управление, негови представители със същия жар изясняват, че по-скоро ще си отрежат ръката, в сравнение с да ръководят с сякаш най-предпочитания им сътрудник - " Продължаваме промяната " (ПП).
Офертата на Борисов: такова знамение рядко се среща
Офертата на Борисов към останалите партии най-малко към този момент е следната: или се съгласявате всички да влезете в ръководство с мен, или отиваме на избори. Тази оферта е новаторска за българската политика: до момента в който Слави Трифонов искаше да ръководи с държавно управление на малцинството, подкрепено от шейсетина депутати, Борисов упорства за противоположното - да ръководи единствено и само със свръх-мнозинство. С такова знамение българската политика се среща за първи път от държавното управление на Димитър Попов. Необичайността идва от това, че в парламентаризма би трябвало да има ръководещи и съпротива - там, където всички са в ръководството, народът нормално остава отвън него. А и италианският опит демонстрира по какъв начин крайнодесни партии могат да завоюват от технократски ръководства, в които влизат всички.
Още повече, че ГЕРБ имат опция да ръководят с коалиция от три други партии в сегашния парламент. Движение за права и свободи и " Български напредък " (БВ) неведнъж са заявявали готовността си да се включат в държавно управление на ГЕРБ, а Българска социалистическа партия също заявяват, че са подготвени да поддържат държавно управление с третия мандат. Така че тази формула изисква просто някого, който съществено да застане зад нея и да я контракти.
Вместо това ГЕРБ " приказват " с кого ли не защо ли не, само че не и за най-вероятната и допустима управническа формула. Най-комични са " диалозите " им с Политическа партия, които стартират с апели за диалогичност и приключват съвсем със сборичкване или най-малко с изтръгване на микрофона от ръцете на Кирил Петков.
ГЕРБ проточиха пиесата, че сякаш желаят да ръководят с Политическа партия. А в действителност непрестанно подлагат на критика " бъдещите си сътрудници " за щяло и нещяло. Всъщност най-вероятно Борисов въобще не желае да ръководи с тях, само че театърът му цели две неща. Първо, да сътвори усещане, че партия ГЕРБ към този момент е излязла от своята изолираност и може да ръководи даже с Политическа партия и Демократична България. Второ, да трансферира виновността за нови предварителни избори върху тях - ето, виждате ли, аз направих всичко, само че те не одобриха коалиция.
Тезата, че става дума за спектакъл, се удостоверява и от обстоятелството, че дотук всичко, което Народното събрание свърши, може да се брои като подготовка за нови избори - връщането на хартиената бюлетина, оставането в действие на сегашния бюджет, някои незабавни ограничения за бизнеса, както и решенията по геополитическите въпроси, като военната помощ за Украйна и самолетите Ф-16. Странното изчакване с връчването на мандатите от страна на президента Радев очевидно е обвързвано с готовност изборите да се проведат по-късно - при започване на март. Което значи, че театрото " основаване на държавно управление " би трябвало да се проточи чак до Коледа.
Всичко това е учебникарски образец за слагане на ползите на една партия и нейния водач над ползите на страната. За да реализират това, което те виждат като " реабилитация " на Борисов, ГЕРБ очевидно са подготвени да вкарат България в още едни безсмислени избори, които евентуално ще произведат резултат, непосредствен до настоящия. Логиката зад този мотив е, че времето тече, хората не помнят, а с сегашния основен прокурор огромните кавги към Борисов си остават по този начин или другояче неизяснени. И след новите избори е евентуално да би трябвало да се договаря с ГЕРБ за държавно управление. Ерго, Борисов ще бъде още повече изпран и ГЕРБ ще се трансфорат в законен съдружен сътрудник. Декарт би се обърнал в гроба от такава обосновка, само че очевидно тя е ключът на цялостната тактика на партията, спечелила последните избори.
В по-конкретни стъпки тази тактика наподобява по този начин:
1. ГЕРБ оферират на всички да се включат в правителство;
2. Същевременно плашат, че в случай че това не стане, ще има нови избори - и то с хартиена бюлетина и познатите форми на манипулация;
3. Ако Политическа партия и Демократична България се съгласят на офертата абсолютно, задачата на ГЕРБ е реализирана - те са излезли от политическата си изолация;
4. Ако Политическа партия и Демократична България слагат сложни условия, свързани с премахване на основния прокурор, промяна на Висш съдебен съвет, общи назначения в Конституционен съд, Инспектората, КЕВР, антикорупционна организация и така нататък, ГЕРБ афишират, че са създали всичко допустимо да сформират държавно управление, само че не са съумели.
Реалният проблем за Политическа партия и Демократична България е, че в този парламент има " хартиено болшинство " - ГЕРБ, Движение за права и свободи, БВ и Българска социалистическа партия. На моменти към това болшинство може да се присъедени даже и " Възраждане ". Това значи, че даже Политическа партия и Демократична България да се " схванат " с ГЕРБ за някакво държавно управление и то да бъде гласувано, когато и да е неговата стратегия - каквато и да е тя - ще може да бъде нюансирана, променяна и даже блокирана от " хартиената коалиция ". Особено що се отнася до антикорупционни промени и промени в правосъдната власт, историята от 2015 година с конституционните промени на Христо Иванов най-вероятно ще се повтори.
Мярата
Накратко: една коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ рискува да се трансформира единствено във фасада и смокинов лист (и то краткосрочен) на " хартиената коалиция ", партиите от която в това време ще се приготвят за предварителни избори 2 в 1.
Затова, в случай че този парламент и ГЕРБ въпреки всичко основат държавно управление, парламентарната логичност изисква то да е към " хартиената коалиция ", тъй като заварката сред партиите в нея е по-сериозна: в последна сметка сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ няма никакви съществени разлики, а Българска социалистическа партия показва предпочитание за взаимоотношение при осъществяването на части от обществената ѝ стратегия.
Време е политическото театро към този момент да завършва в една или друга посока, тъй като каквито и да са задачите му, то стартира да става досадно, а и контрапродуктивно. Ако задачата му е да трансферира на Политическа партия и Демократична България отговорността за нови избори, то към този момент уверено изчерпа ресурса си - излиза наяве, че ГЕРБ тупат топката и вършат пируети за печелене на време. Ако задачата му е да направи " хартиената коалиция " по-приемлива за публиката, театрото също дава противоречиви резултати. В последна сметка формулата за експертно държавно управление, подкрепено от ГЕРБ, Движение за права и свободи, БВ и Българска социалистическа партия, би трябвало да се постави намерено на масата и да стартират действителните договаряния по нейното изясняване.
Продължаването на театъра " желая да ръководя, само че нямам предпочитание " в последна сметка ще докара до наказване за всички, в това число и за изпълнителя на основната роля - Бойко Борисов. Защото в изкуството и политиката мярата е значима.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ