Глашатаите на Путин, които карат България да е объркана и безпосочна
Даниел Смилов,
Българското “путинофилство” е избрана политическа идеология, която залага на съветското имперско евразийство, отхвърля европейската демократичната народна власт, Европейски Съюз и НАТО, и се стреми да вкара България оптимално компактно в съветска орбита. В България има доста съветски стопански ползи, останки от Държавна сигурност на комунистическата страна и сътрудници на руски и пост-съветски служби, които дружно умерено могат да поддържат жив пламъка на путинофилството. Но казусът не е в тези познати фактори, а в желанието и усърдието, с което сякаш про-европейски партии и политически играчи раздухват искрено путинофилски тези.
През последната седмица тъкмо тези идеологеми – за войната в Украйна и прекъсването на газа от Русия – станаха освен преобладаващи, само че и изместиха всички други тематики. Парадоксалното е, че техни съществени представители станаха не намерено путинофилските партии, които целят излизането на България от Европейски Съюз и НАТО и пришиването ѝ към съветския шинел, а президентът Румен Радев, Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Има Такъв Народ. Радев и Корнелия Нинова заеха путинофилски позиции съвсем по целия набор: от оръжието за Украйна и характера на спора там, през съветския газ, та чак до Северна Македония. ГЕРБ се отличи главно по тематиката с газа, а дружно с Има Такъв Народ и по македонската тематика. Ето главните путинофилски идеологически " аргументи”, които вършат неосъществим един про-европейски консенсус у нас. Заради отсъствието на подобен консенсус България стартира да наподобява объркана и безпосочна страна.
1. Нещата в Украйна не са “черно бели”: Да, може да не са черно бели, само че не са и червени като руското знаме или пък жълто-черни като съветските имперски георгиевски лентички. Всеки представител, защитаващ позициите на Радев и Българска социалистическа партия, излиза без изключение с “черно-белия” мотив, като опрощение за българска поддръжка или нюансирана позиция по отношение на Русия. Незаемането на ясна позиция при експанзия в действителност е де факто поддръжка за агресора.
2. Трябва да сме неутрални, тъй като сме най-близо до спора, в Украйна има българско малцинство и сме най-зависими от съветски петрол и газ. Не сме най-близо до Русия, нито сме най-зависими от нейните запаси: това са просто лъжи, тиражирани от най-високо място у нас – президентството. Вярно е, че имаме малцинство в Украйна, само че естествен човек би си помислил, че би трябвало да го защитим, както можем, при експанзия от трета страна;
3. Неизпращайки оръжие в Украйна се борим за мир: Тази теза, която е централна в позицията на президента Радев и левицата, е просто неразбирателство и интелектуален позор. Първо, не е правилно, че не изпращаме оръжие в Украйна – в противен случай, България е измежду сериозните експортьори за тази страна. Второ, една беззащитна Украйна в действителност може бързо да бъде завладяна от армиите на Путин, само че това надали ще спре военните му упоритости за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики и зоните му на въздействие. Т.е. войната от Украйна ще се реалокира още по-близо до нас – тя към този момент пълзи към Молдова. Трето, който е срещу войната, поддържа агресора, като отслабва жертвата.
4. България не може без съветски газ: След прекъсването на доставките от Москва у нас гракна впечатляващ хор – от президенството, през ГЕРБ, та чак до гравитиращи към Вътрешна македонска революционна организация – по какъв начин ще останем на студено и гладни. Оказа се, обаче, че има български форми на живот и без “Газпром”.
5. Цената на неруския газ е непостижима: Математическата мощност на ГЕРБ – от Делян Добрев та чак до Десислава Атанасова – засмята с какъв брой % по-скъп ще стане газът, незабавно откакто стана ясно, че той въпреки всичко няма да изчезне. Размахаха се графики с “катастрофичните” + 35%. Оказа се, че и тук очите на страха и политическата алчност са огромни: прогнозите на държавното управление са за надалеч по-умерени равнища на повишаване на газа – до 10% - в случай, че методът, който Газпром предлага за разплащане в рубли, също би довел до оскъпяване най-малко с 10% на газа. Т.е. про-европейската партия ГЕРБ с готовност раздуха путинофилската тематика за газов апокалипсис при прекъсване на съветския газ.
6.Купуваме още веднъж съветски газ, само че по-скъпо: Споменатият към този момент Делян Добрев се отличи с това си “откритие”, че при форсмажорното прекъсване на газа, сме купили микс от Гърция, в който несъмнено има още веднъж съветски газ, само че на по-високи цени от тези по нашия контракт. Какво желае да каже ГЕРБ с този “аргумент”? Че би трябвало да си плащаме в рубли, с цел да си получаваме още веднъж съветския газ на старите цени? Явно не, тъй като самият Борисов бойко съобщи, че ще поддържа откачането ни от съветския газ (за закачането ни към който той има неоспорим, великански принос). Ако няма да плащаме в рубли, обаче, очевидно би трябвало да купим допустимо най-евтиния газ от други източници - в тази ситуация Гърция. Да, може би в тръбите на Гърция още има съветски газ, само че това няма да продължи дълго, тъй като в един миг и той ще бъде пресечен и тогава “проблемът” на Делян Добрев ще изчезне от единствено себе си, като всеки подправен проблем.
7. Европа ще остане разграничена за съветския газ и няма да има обща политика – ерго, всеки да се избавя самичък: Още преди да е явен отговорът на Европейски Съюз по газовата тематика, от президентството, през Българска социалистическа партия до ДАНС започнаха да приказват по какъв начин надали освен ние ще останем без съветски газ, а другите ще му намерят колая да си го получават. Дадоха се образци с частни компании, които ще заплащат в рубли и така нататък И това макар поръчките на всички страни от Европейски Съюз (може би без Унгария), че ще се съобразят с общата позиция за неплащане в рубли на съветския газ. Откъде черпят информация нашите служби е още веднъж забавен въпрос, само че явно те не имат вяра на държавните управления на съюзните ни страни.
8. Купуваме газ посредством “посредници” и това е доста неприятно: Темата за “посредниците”, която ГЕРБ употребява, с цел да упрекна държавното управление в корупция - има един-единствен смисъл в актуалната обстановка: че би трябвало да купуваме газ непосредствено от “Газпром”. Това е централна путинофилска теза, залегнала в тактиката на новия съветски империализъм. В реалност, обаче, България може да се пробва да смъква цената на газа единствено по два метода: първо, като разчита на общи европейски поръчки за синьо гориво (икономия от мащаба). Второ, като отвори газовия си пазар за всички вероятни снабдители (икономия поради конкуренция). Незнайно за какво ГЕРБ не схващат тези стратегически причини и прокарват тези, съгласно които дълготрайното обвързване с един единствен източник е най-изгодно за нас. Това е и огромният проблем на тяхното скъпо за България завещание: три милиарда лв. за тръба за “Газпром”, който има договорно право да я употребява (90%) десетилетия наред, плюс отвод от един милиард неустойки по съществуващи контракти с съветската страна. Тези към четири милиарда ще си останат чист пасив за България, в случай че доставките на съветски газ трайно се прекратят, което наподобява е желанието на Москва. Това просто е рискът от обвързване с един снабдител.
9.Правителството не е сключило дълготрайни контракти с други снабдители, а разчита на “посредници”. Това в действителност е заяждане на дребно в един явно временен интервал. В момента явно не можем да се обвържем с дълготрайни контракти с други снабдители, тъй като имаме отговорности към “Газпром”.
Представете си, че подпишем контракт с нов снабдител, само че руснаците решат да пуснат газа още веднъж. Тогава ще би трябвало да плащаме двойни количества и при продажбата им " на пожар " ще инкасираме обилни загуби. Тези загуби за един кратковременен интервал може да се окажат сравними или по-големи от тези при закупуването на количества от “посредници” в този момент. Да, страната би трябвало да вземе стратегическо решение и да си обезпечи нови дълготрайни контракти. Но това може да се случи откакто решим какво вършим с “Газпром”. А такива стратегически решения не би трябвало да се чакат седмица след настъпване на форсмажор и преди изясняването на отговора на Европейски Съюз по казуса.
10. Европа може да компенсира единствено 30% от съветския газ, по тази причина без него не може. Това е огромният “аргумент” на путинофилството: Европа ще залезе без съветски газ, по тази причина би трябвало да се преценява с имперските упоритости на Путин. В Европейски Съюз постепенно, само че несъмнено, се постанова противоположната теза: Европа ще бъде разрушена и унищожена, в случай че се подчини на Путиновите мечти. Затова цената на ограничението на съветски газ и петрол ще бъде платена. Когато шантажът с ресурсите се провали, когато редът бъде възобновен след войната, Европейски Съюз ще си компенсира енергийните загуби неведнъж, тъй като Русия в един миг още веднъж ще пристигна да продава газа и петрола си на най-платежоспособния си и постоянен клиент. Колкото по-категорична и единна е европейската позиция в този момент, толкоз по-бързо денят на компенсиране на европейските загуби ще се случи.
11. Не би трябвало да се поддаваме на “големия натиск” от Европейски Съюз и Съединени американски щати за Северна Македония. Последната котва на путинофилството към този момент беше забита от президентството, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ГЕРБ и други в македонска земя. Няма да пускаме Северна Македония да стартира договаряния, до момента в който не си промени конституцията! Не е задоволително да обещаят да я трансформират в интервала сред формалното започване на договарянията и отварянето на първата преговорна глава (както македонците са се съгласили), тъй като те и Европейски Съюз ще ни излъжат. Парите първо на масата и тогава ще вдигнем ветото. Тази външна политика не е дори путинофилска, тя е просто каруцарска. Европейски Съюз обаче не е панаир на конекрадци, които се надлъгват един различен, както путинофилите желаят да го показват. Европейски Съюз си остава съюз на полезности, което наподобява все по-голяма част от политиците ни не схващат. Ако тази каруцарска логичност се беше наложила през 90-те, президентът Желев нямаше да признае Македония като суверенна страна преди тя да беше записала в конституцията си нашите стремежи. За благополучие Желев беше политик от огромна големина, който разбираше, че една суверенна Македония, приобщена към обединена Европа, е от първокачествен български народен интерес (дори и най-егоистично разбран). Сегашните водачи на страната обаче – волно или несъзнателно – обслужват съветския интерес от разединени Балкани, опълчени на Европейски Съюз и НАТО.
Този нещастен и дълъг лист демонстрира, че казусът не са (само) откритите путинофили. Глашатаите на путинофилски тези са надалеч по-широка група в модерна България. България обаче е избрала своя европейски път и ще го отстои, в случай че успее в точния момент да се осъзнае. Това е допустимо и най-вероятно, макар заиграването с избрани идеологеми.
Българското “путинофилство” е избрана политическа идеология, която залага на съветското имперско евразийство, отхвърля европейската демократичната народна власт, Европейски Съюз и НАТО, и се стреми да вкара България оптимално компактно в съветска орбита. В България има доста съветски стопански ползи, останки от Държавна сигурност на комунистическата страна и сътрудници на руски и пост-съветски служби, които дружно умерено могат да поддържат жив пламъка на путинофилството. Но казусът не е в тези познати фактори, а в желанието и усърдието, с което сякаш про-европейски партии и политически играчи раздухват искрено путинофилски тези.
През последната седмица тъкмо тези идеологеми – за войната в Украйна и прекъсването на газа от Русия – станаха освен преобладаващи, само че и изместиха всички други тематики. Парадоксалното е, че техни съществени представители станаха не намерено путинофилските партии, които целят излизането на България от Европейски Съюз и НАТО и пришиването ѝ към съветския шинел, а президентът Румен Радев, Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Има Такъв Народ. Радев и Корнелия Нинова заеха путинофилски позиции съвсем по целия набор: от оръжието за Украйна и характера на спора там, през съветския газ, та чак до Северна Македония. ГЕРБ се отличи главно по тематиката с газа, а дружно с Има Такъв Народ и по македонската тематика. Ето главните путинофилски идеологически " аргументи”, които вършат неосъществим един про-европейски консенсус у нас. Заради отсъствието на подобен консенсус България стартира да наподобява объркана и безпосочна страна.
1. Нещата в Украйна не са “черно бели”: Да, може да не са черно бели, само че не са и червени като руското знаме или пък жълто-черни като съветските имперски георгиевски лентички. Всеки представител, защитаващ позициите на Радев и Българска социалистическа партия, излиза без изключение с “черно-белия” мотив, като опрощение за българска поддръжка или нюансирана позиция по отношение на Русия. Незаемането на ясна позиция при експанзия в действителност е де факто поддръжка за агресора.
2. Трябва да сме неутрални, тъй като сме най-близо до спора, в Украйна има българско малцинство и сме най-зависими от съветски петрол и газ. Не сме най-близо до Русия, нито сме най-зависими от нейните запаси: това са просто лъжи, тиражирани от най-високо място у нас – президентството. Вярно е, че имаме малцинство в Украйна, само че естествен човек би си помислил, че би трябвало да го защитим, както можем, при експанзия от трета страна;
3. Неизпращайки оръжие в Украйна се борим за мир: Тази теза, която е централна в позицията на президента Радев и левицата, е просто неразбирателство и интелектуален позор. Първо, не е правилно, че не изпращаме оръжие в Украйна – в противен случай, България е измежду сериозните експортьори за тази страна. Второ, една беззащитна Украйна в действителност може бързо да бъде завладяна от армиите на Путин, само че това надали ще спре военните му упоритости за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики и зоните му на въздействие. Т.е. войната от Украйна ще се реалокира още по-близо до нас – тя към този момент пълзи към Молдова. Трето, който е срещу войната, поддържа агресора, като отслабва жертвата.
4. България не може без съветски газ: След прекъсването на доставките от Москва у нас гракна впечатляващ хор – от президенството, през ГЕРБ, та чак до гравитиращи към Вътрешна македонска революционна организация – по какъв начин ще останем на студено и гладни. Оказа се, обаче, че има български форми на живот и без “Газпром”.
5. Цената на неруския газ е непостижима: Математическата мощност на ГЕРБ – от Делян Добрев та чак до Десислава Атанасова – засмята с какъв брой % по-скъп ще стане газът, незабавно откакто стана ясно, че той въпреки всичко няма да изчезне. Размахаха се графики с “катастрофичните” + 35%. Оказа се, че и тук очите на страха и политическата алчност са огромни: прогнозите на държавното управление са за надалеч по-умерени равнища на повишаване на газа – до 10% - в случай, че методът, който Газпром предлага за разплащане в рубли, също би довел до оскъпяване най-малко с 10% на газа. Т.е. про-европейската партия ГЕРБ с готовност раздуха путинофилската тематика за газов апокалипсис при прекъсване на съветския газ.
6.Купуваме още веднъж съветски газ, само че по-скъпо: Споменатият към този момент Делян Добрев се отличи с това си “откритие”, че при форсмажорното прекъсване на газа, сме купили микс от Гърция, в който несъмнено има още веднъж съветски газ, само че на по-високи цени от тези по нашия контракт. Какво желае да каже ГЕРБ с този “аргумент”? Че би трябвало да си плащаме в рубли, с цел да си получаваме още веднъж съветския газ на старите цени? Явно не, тъй като самият Борисов бойко съобщи, че ще поддържа откачането ни от съветския газ (за закачането ни към който той има неоспорим, великански принос). Ако няма да плащаме в рубли, обаче, очевидно би трябвало да купим допустимо най-евтиния газ от други източници - в тази ситуация Гърция. Да, може би в тръбите на Гърция още има съветски газ, само че това няма да продължи дълго, тъй като в един миг и той ще бъде пресечен и тогава “проблемът” на Делян Добрев ще изчезне от единствено себе си, като всеки подправен проблем.
7. Европа ще остане разграничена за съветския газ и няма да има обща политика – ерго, всеки да се избавя самичък: Още преди да е явен отговорът на Европейски Съюз по газовата тематика, от президентството, през Българска социалистическа партия до ДАНС започнаха да приказват по какъв начин надали освен ние ще останем без съветски газ, а другите ще му намерят колая да си го получават. Дадоха се образци с частни компании, които ще заплащат в рубли и така нататък И това макар поръчките на всички страни от Европейски Съюз (може би без Унгария), че ще се съобразят с общата позиция за неплащане в рубли на съветския газ. Откъде черпят информация нашите служби е още веднъж забавен въпрос, само че явно те не имат вяра на държавните управления на съюзните ни страни.
8. Купуваме газ посредством “посредници” и това е доста неприятно: Темата за “посредниците”, която ГЕРБ употребява, с цел да упрекна държавното управление в корупция - има един-единствен смисъл в актуалната обстановка: че би трябвало да купуваме газ непосредствено от “Газпром”. Това е централна путинофилска теза, залегнала в тактиката на новия съветски империализъм. В реалност, обаче, България може да се пробва да смъква цената на газа единствено по два метода: първо, като разчита на общи европейски поръчки за синьо гориво (икономия от мащаба). Второ, като отвори газовия си пазар за всички вероятни снабдители (икономия поради конкуренция). Незнайно за какво ГЕРБ не схващат тези стратегически причини и прокарват тези, съгласно които дълготрайното обвързване с един единствен източник е най-изгодно за нас. Това е и огромният проблем на тяхното скъпо за България завещание: три милиарда лв. за тръба за “Газпром”, който има договорно право да я употребява (90%) десетилетия наред, плюс отвод от един милиард неустойки по съществуващи контракти с съветската страна. Тези към четири милиарда ще си останат чист пасив за България, в случай че доставките на съветски газ трайно се прекратят, което наподобява е желанието на Москва. Това просто е рискът от обвързване с един снабдител.
9.Правителството не е сключило дълготрайни контракти с други снабдители, а разчита на “посредници”. Това в действителност е заяждане на дребно в един явно временен интервал. В момента явно не можем да се обвържем с дълготрайни контракти с други снабдители, тъй като имаме отговорности към “Газпром”.
Представете си, че подпишем контракт с нов снабдител, само че руснаците решат да пуснат газа още веднъж. Тогава ще би трябвало да плащаме двойни количества и при продажбата им " на пожар " ще инкасираме обилни загуби. Тези загуби за един кратковременен интервал може да се окажат сравними или по-големи от тези при закупуването на количества от “посредници” в този момент. Да, страната би трябвало да вземе стратегическо решение и да си обезпечи нови дълготрайни контракти. Но това може да се случи откакто решим какво вършим с “Газпром”. А такива стратегически решения не би трябвало да се чакат седмица след настъпване на форсмажор и преди изясняването на отговора на Европейски Съюз по казуса.
10. Европа може да компенсира единствено 30% от съветския газ, по тази причина без него не може. Това е огромният “аргумент” на путинофилството: Европа ще залезе без съветски газ, по тази причина би трябвало да се преценява с имперските упоритости на Путин. В Европейски Съюз постепенно, само че несъмнено, се постанова противоположната теза: Европа ще бъде разрушена и унищожена, в случай че се подчини на Путиновите мечти. Затова цената на ограничението на съветски газ и петрол ще бъде платена. Когато шантажът с ресурсите се провали, когато редът бъде възобновен след войната, Европейски Съюз ще си компенсира енергийните загуби неведнъж, тъй като Русия в един миг още веднъж ще пристигна да продава газа и петрола си на най-платежоспособния си и постоянен клиент. Колкото по-категорична и единна е европейската позиция в този момент, толкоз по-бързо денят на компенсиране на европейските загуби ще се случи.
11. Не би трябвало да се поддаваме на “големия натиск” от Европейски Съюз и Съединени американски щати за Северна Македония. Последната котва на путинофилството към този момент беше забита от президентството, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ГЕРБ и други в македонска земя. Няма да пускаме Северна Македония да стартира договаряния, до момента в който не си промени конституцията! Не е задоволително да обещаят да я трансформират в интервала сред формалното започване на договарянията и отварянето на първата преговорна глава (както македонците са се съгласили), тъй като те и Европейски Съюз ще ни излъжат. Парите първо на масата и тогава ще вдигнем ветото. Тази външна политика не е дори путинофилска, тя е просто каруцарска. Европейски Съюз обаче не е панаир на конекрадци, които се надлъгват един различен, както путинофилите желаят да го показват. Европейски Съюз си остава съюз на полезности, което наподобява все по-голяма част от политиците ни не схващат. Ако тази каруцарска логичност се беше наложила през 90-те, президентът Желев нямаше да признае Македония като суверенна страна преди тя да беше записала в конституцията си нашите стремежи. За благополучие Желев беше политик от огромна големина, който разбираше, че една суверенна Македония, приобщена към обединена Европа, е от първокачествен български народен интерес (дори и най-егоистично разбран). Сегашните водачи на страната обаче – волно или несъзнателно – обслужват съветския интерес от разединени Балкани, опълчени на Европейски Съюз и НАТО.
Този нещастен и дълъг лист демонстрира, че казусът не са (само) откритите путинофили. Глашатаите на путинофилски тези са надалеч по-широка група в модерна България. България обаче е избрала своя европейски път и ще го отстои, в случай че успее в точния момент да се осъзнае. Това е допустимо и най-вероятно, макар заиграването с избрани идеологеми.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ