Даниел Радклиф завинаги ще остане в съзнанието на вече възрастните

Даниел Радклиф вечно ще остане в съзнанието на към този момент възрастните си почитатели като Хари Потър. Актьорът обаче направи същински пробив в театъра в последната години, който стартира с ролята му в " Еквус ". Ето какво сподели Радклиф пред " The Talks. "

- Господин Радклиф, полазват ли ви тръпки сега преди камерите да стартират да снимат?
- Честно казано, не. Дори не ми се подвига адреналина - може би единствено в случай че става дума за каскада или някоя по-напомпана сцена. Когато снимаш филм знаеш, че ще може да заснемеш колкото си искаш повторения, което в действителност те облекчава.
- Веднъж казахте, че носите в себе си успокоение, което може да е доста ефикасен ключ към избрани функции...
- Използвах това успокоение още на кастинга за Хари Потър. Тогава, когато играех Хари, не преигравах нищо. Само в редки моменти, които в този момент като виждам си споделям: " Е, можеше и да си по-зле ". Камерата обича спокойствието, увереността, демонстрира ги добре. От рано възпитах тези качества в мен.
- В живота отново ли сте толкоз спокоен човек?
- Не толкоз, колкото би трябвало. Моите родители се занимават с медитация, само че аз не мисля, че мога да го върша. Не съм добър в това да забавям скоростите. Единственото, което съм усвоил от тях, е да върша дълбоки вдишвания и да се концентрирам върху дишането си.
Когато си в театъра обаче няма по какъв начин да си спокоен - адреналинът нахлува незабавно в теб, просто поради страха да се изправиш пред толкоз хора. Товага е доста значимо да спреш да мислиш за ролята си и просто да си кажеш - репетирал съм го, значи ще го направя. Това е извънредно ужасяващо, само че и вълнуващо. А когато ти се случва всяка вечер в театъра се трансформира в неповторимо преживяване.
- Тогава няма втори дубъл...
- Да, безусловно. Всеки път, когато се захвана с нова пиеса, си споделям - " Защо изобщо го върша това? Толкова е ужасно! ". Но след това, когато започнеш, идва и отговорът: " А, ето за какво ", тъй като когато върви, удоволствието е доста огромно. А когато представлението свърши и си кажеш " Ето, справихме се. И всички сме живи ", облекчението е ужасно.
- Коя е най-голямата мощ на артиста?
- Да бъдеш почтен към себе си. Ако правиш това, всичко останало ще се случи по този начин, както би трябвало. В началото на 20-те си години осъзнах, че моето успокоение пред камерите би трябвало да се трансформира в възприятие за осъзнатост по отношение на самия ми живот. Това общо взето означаваше да спра пиенето, а по-късно да го спра още един път...Алкохолът е доста бърз и елементарен метод да не адресираш личните си усеща към себе си. Откакто го стопирах, започнах да имам вяра в себе си повече. Чувствам се добре в кожата си сега. Сега, когато съм малко по-възрастен, знам по-добре какво желая. Увереността ми се ускори и към този момент знам по какъв начин да сортирам функциите в кариерата си.
- Съжалявали ли сте за роля, която сте отхвърлили?
- Не мисля. От всичко, което съм играл, съм научил нещо. Не бих трансформирал нищо от предишното си. А за всички функции, които съм отказал, след това съм осъзнавал, че съм бил прав. Дотук всичко е наред.