И журналистите имаме вина за появата на премиера олигарх Бабиш
Даниел Кайзер е чешки публицист и коментатор на седмичното списание „ Ехо 24 “. Работил е за чешката секция на Би Би Си, вестник „ Лидове вести ", създател е на двутомната политическа биография на чешкия президент Вацлав Хавел, озаглавена " Дисидентът: Вацлав Хавел 1936–1989 " и " Президентът: Вацлав Хавел 1990–2003 ". Той беше в България по покана на Центъра за просвета и спор „ Червената къща „ Андрей Николов “ като посетител на Фестивал на концепциите за Европa.
- Вацлав Хавел е един от дребното политици в международен мащаб, които са възприемани като позитивен знак. Това още ли е по този начин, изключително пък от страна на младото чешко потомство?
- Отношението към Вацлав Хавел към момента е съвсем положително. Въпреки че множеството младежи не знаят елементи от неговата биография, той към момента се приема като положителен знак, като положителен код. В момента хората имат прекомерно негативно отношение към политиците като цяло и възприемат Хавел като противовес на „ мръсната ” политика. Не си дават сметка обаче, че през 90-те години той също е бил настоящ политик и в действителност са склонни да го идеализират.
- Той беше и видна културна фигура, с блестящо наличие в театъра. Това правеше ли го повече мечтател?
- Да, той беше и човек на културата. Но не е напълно правилно това, че е бил мечтател и не е имал нищо общо с действителната политика. Съществува един много публикуван мит, че след разпадането на Чехословакия възприеманият като прагматик, или с други думи като отрицателен вид политик, министър председател Вацлав Клаус злоупотребява политически с наивния мечтател Хавел. Но аз открих документ, написан от Вацлав Хавел директно преди да стане президент на Чехия, в който доста ясно и тъкмо се разграничава какво самият той ще направи за Клаус и какво Клаус за него. Така че още от началото и той самият е работил като прагматичен политик.
- Твърдите, че чешката аудитория е сметнала написаната от Вас политическа биография на Вацлав Хавел за прекомерно сериозна?
- Не толкоз читателите схванаха книгата като сериозна, колкото самият Вацлав Хавел. Той беше жив, когато излезе първата част, озаглавена " Дисидентът: Вацлав Хавел 1936–1989 ", само че за жалост не доживя да види и втората - " Президентът: Вацлав Хавел 1990–2003 ". Целта ми никога не беше да го подлагам на критика непременно, по-скоро методът ми на работа беше сериозен.
- А какво беше обкръжението на Вацлав Хавел? И политическото такова в частност?
- В началото на 90-те години множеството нови хора в политиката бяха честни. Това важи най-много за непосредственото обграждане на Хавел. Първият му президентски екип, още до момента в който беше федерален президент, се състоеше от извънредно забавни персони. Разбира се, възгледите им не съвпадаха изцяло, едни бяха леви, а други десни, само че не си припомням някой от тези хора да е бил упрекван в корупция или в заграбване на пари. Клаус, Хавел и Милош Земан тогава мислеха със личните си глави и бяха в положение да се опълчват на всевъзможни краткотрайни моди и течения.
- Сега няма ли такива политици? Ето, неотдавна гласувахме за Европарламент, не намираме ли сходни фигури?
- Това е нещо, което днешните политици не могат да вършат, само че би трябвало да се научат, и то освен в Чехия, ами и в Европа - да имат лично мнение и да го отстояват.
- На Фестивала на концепциите за Европa говорехте за свободата на изложение в Централна и Източна Европа, за олигархията в Чехия и борбата с „ подправените вести " в Брюксел. Тогава споменахте, че напускате вестник " Лидове вести ", откакто актуалният министър председател на Чехия Андрей Бабиш го купува.
- Още до момента в който работех там, подлагах на критика Андрей Бабиш по отношение на пазаруването на друга медия. Нямаше по какъв начин да остана, тъй като щях да заприличам на клоун. Когато Бабиш купи вестника, имаше интервал, в който трябваше да се изчака мнението на антимонополната комисия. Ставаше дума за нещо официално, тъй като всеки знаеше, че комисията ще утвърди пазаруването. Вече бях подал молба за овакантяване, само че трябваше да направя изявление с него. Когато свърши изявлението, Бабиш накара всички да излязат и останахме само двамата. Той се опита да ме уговори да не напущам, евентуално тъй като се опасяваше преди изборите хората да не се разбягат от вестника. Той искаше да чуе аргументите, поради които желая да напусна, и една по една ги отхвърляше. Най-напред му споделих, че съгласно мен не е редно политик да има вестник. Той обаче отвърна, че въобще не го интересува какво пишем. Втората причина, която акцентирах, бе, че е бил сътрудник на комунистическите служби и това за мен е недопустимо. Той отвърна, че не е правилно и че ще обори това изказване в съда. Вече не знаех какво повече да кажа, по тази причина му припомних, че " Лидове вести " през 80-те години излиза като антикомунистически самиздат и не би трябвало да бъде благосъстоятелност на някогашен член на Комунистическата партия. Тогава той ме погледна и сподели: „ Аха, ясно, на вас ви пречи, че въобще съм се родил ”. В последна сметка напуснахме единствено 10 души и поставихме началото на списание " Ехо 24 ". Когато списанието стартира да излиза онлайн, на една конференция Бабиш стартира остро да ни подлага на критика и да ни заплашва. Не осъзна обаче, че с това ни направи огромна реклама и списанието се разпространява. От този момента нататък повече не ни е споменавал.
- От времето на Вацлав Хавел до наши дни какво се е трансформирало и за какво хората имат все по-малко доверие на политиците?
- През 90-те години освен Хавел, а и другите политици имаха хрумвания, следваха някакви правила, само че това към този момент се промени и към сегашния миг политиците не следват хрумвания, не пазят някакви кардинални позиции. Хората през 90-те бяха въодушевени от демокрацията, само че с течение на времето стопираха да се вълнуват. Това в действителност бяха последните години преди навлизането на обществените мрежи, които много трансформираха светогледа и доведоха до мощен негативизъм. Но самокритично би трябвало да допълня, че виновност имат и публицистите. Преди Бабиш да влезе в политиката, у нас се случи нещо, което иронично може да се назова " Великата антикорупционна гражданска война ". Тогава множеството публицисти изпаднаха в нещо като неуравновесеност и започнаха да се състезават кой ще разобличи повече политици. Оказа се обаче, че една не дребна част от корупционните случаи не бяха задоволително добре в действителност обосновани, или бяха пресилени. И в действителност, раздухвайки тези кавги, публицистите освободиха пространство да се повяват олигарсите и по този начин отрязаха клона, на който седяха.
- Липсата на хрумвания и правила от страна на политици и публицисти ли докара до днешното състояние на медиите?
- В Чехия още преди олигарсите да стартират да купуват вестници, швейцарци и немци бяха притежатели на огромни медии и гледаха на тях като на бизнес. Когато продажбите започнаха да падат, те разпродадоха бизнеса и се отдръпнаха. Според мен обаче трябваше да показват някаква гражданска отговорност към страната, в която са печелили в продължение на толкоз години. От друга страна, в случай че във Англия да вземем за пример политик си купи вестник, той ще се компрометира, а и хората може би ще спрат да купуват този вестник. Когато това се случи в Чехия, хората не реагираха. Бях сюрпризиран, че това не се трансформира в тематика номер едно и би трябвало да призная, че тогава осъзнах какъв брой малко разбирам чешкото обществото. Днес обстановката е по-различна, към този момент значително хора пренебрегват публицистите от медиите на Бабиш, които обаче не престават да бъдат канени в публичната телевизия, където, разяснявайки политически въпроси, те в действителност разясняват своя шеф, като се преструват на самостоятелни, и малкия екран прави този спектакъл вероятен.
- Вацлав Хавел е един от дребното политици в международен мащаб, които са възприемани като позитивен знак. Това още ли е по този начин, изключително пък от страна на младото чешко потомство?
- Отношението към Вацлав Хавел към момента е съвсем положително. Въпреки че множеството младежи не знаят елементи от неговата биография, той към момента се приема като положителен знак, като положителен код. В момента хората имат прекомерно негативно отношение към политиците като цяло и възприемат Хавел като противовес на „ мръсната ” политика. Не си дават сметка обаче, че през 90-те години той също е бил настоящ политик и в действителност са склонни да го идеализират.
- Той беше и видна културна фигура, с блестящо наличие в театъра. Това правеше ли го повече мечтател?
- Да, той беше и човек на културата. Но не е напълно правилно това, че е бил мечтател и не е имал нищо общо с действителната политика. Съществува един много публикуван мит, че след разпадането на Чехословакия възприеманият като прагматик, или с други думи като отрицателен вид политик, министър председател Вацлав Клаус злоупотребява политически с наивния мечтател Хавел. Но аз открих документ, написан от Вацлав Хавел директно преди да стане президент на Чехия, в който доста ясно и тъкмо се разграничава какво самият той ще направи за Клаус и какво Клаус за него. Така че още от началото и той самият е работил като прагматичен политик.
- Твърдите, че чешката аудитория е сметнала написаната от Вас политическа биография на Вацлав Хавел за прекомерно сериозна?
- Не толкоз читателите схванаха книгата като сериозна, колкото самият Вацлав Хавел. Той беше жив, когато излезе първата част, озаглавена " Дисидентът: Вацлав Хавел 1936–1989 ", само че за жалост не доживя да види и втората - " Президентът: Вацлав Хавел 1990–2003 ". Целта ми никога не беше да го подлагам на критика непременно, по-скоро методът ми на работа беше сериозен.
- А какво беше обкръжението на Вацлав Хавел? И политическото такова в частност?
- В началото на 90-те години множеството нови хора в политиката бяха честни. Това важи най-много за непосредственото обграждане на Хавел. Първият му президентски екип, още до момента в който беше федерален президент, се състоеше от извънредно забавни персони. Разбира се, възгледите им не съвпадаха изцяло, едни бяха леви, а други десни, само че не си припомням някой от тези хора да е бил упрекван в корупция или в заграбване на пари. Клаус, Хавел и Милош Земан тогава мислеха със личните си глави и бяха в положение да се опълчват на всевъзможни краткотрайни моди и течения.
- Сега няма ли такива политици? Ето, неотдавна гласувахме за Европарламент, не намираме ли сходни фигури?
- Това е нещо, което днешните политици не могат да вършат, само че би трябвало да се научат, и то освен в Чехия, ами и в Европа - да имат лично мнение и да го отстояват.
- На Фестивала на концепциите за Европa говорехте за свободата на изложение в Централна и Източна Европа, за олигархията в Чехия и борбата с „ подправените вести " в Брюксел. Тогава споменахте, че напускате вестник " Лидове вести ", откакто актуалният министър председател на Чехия Андрей Бабиш го купува.
- Още до момента в който работех там, подлагах на критика Андрей Бабиш по отношение на пазаруването на друга медия. Нямаше по какъв начин да остана, тъй като щях да заприличам на клоун. Когато Бабиш купи вестника, имаше интервал, в който трябваше да се изчака мнението на антимонополната комисия. Ставаше дума за нещо официално, тъй като всеки знаеше, че комисията ще утвърди пазаруването. Вече бях подал молба за овакантяване, само че трябваше да направя изявление с него. Когато свърши изявлението, Бабиш накара всички да излязат и останахме само двамата. Той се опита да ме уговори да не напущам, евентуално тъй като се опасяваше преди изборите хората да не се разбягат от вестника. Той искаше да чуе аргументите, поради които желая да напусна, и една по една ги отхвърляше. Най-напред му споделих, че съгласно мен не е редно политик да има вестник. Той обаче отвърна, че въобще не го интересува какво пишем. Втората причина, която акцентирах, бе, че е бил сътрудник на комунистическите служби и това за мен е недопустимо. Той отвърна, че не е правилно и че ще обори това изказване в съда. Вече не знаех какво повече да кажа, по тази причина му припомних, че " Лидове вести " през 80-те години излиза като антикомунистически самиздат и не би трябвало да бъде благосъстоятелност на някогашен член на Комунистическата партия. Тогава той ме погледна и сподели: „ Аха, ясно, на вас ви пречи, че въобще съм се родил ”. В последна сметка напуснахме единствено 10 души и поставихме началото на списание " Ехо 24 ". Когато списанието стартира да излиза онлайн, на една конференция Бабиш стартира остро да ни подлага на критика и да ни заплашва. Не осъзна обаче, че с това ни направи огромна реклама и списанието се разпространява. От този момента нататък повече не ни е споменавал.
- От времето на Вацлав Хавел до наши дни какво се е трансформирало и за какво хората имат все по-малко доверие на политиците?
- През 90-те години освен Хавел, а и другите политици имаха хрумвания, следваха някакви правила, само че това към този момент се промени и към сегашния миг политиците не следват хрумвания, не пазят някакви кардинални позиции. Хората през 90-те бяха въодушевени от демокрацията, само че с течение на времето стопираха да се вълнуват. Това в действителност бяха последните години преди навлизането на обществените мрежи, които много трансформираха светогледа и доведоха до мощен негативизъм. Но самокритично би трябвало да допълня, че виновност имат и публицистите. Преди Бабиш да влезе в политиката, у нас се случи нещо, което иронично може да се назова " Великата антикорупционна гражданска война ". Тогава множеството публицисти изпаднаха в нещо като неуравновесеност и започнаха да се състезават кой ще разобличи повече политици. Оказа се обаче, че една не дребна част от корупционните случаи не бяха задоволително добре в действителност обосновани, или бяха пресилени. И в действителност, раздухвайки тези кавги, публицистите освободиха пространство да се повяват олигарсите и по този начин отрязаха клона, на който седяха.
- Липсата на хрумвания и правила от страна на политици и публицисти ли докара до днешното състояние на медиите?
- В Чехия още преди олигарсите да стартират да купуват вестници, швейцарци и немци бяха притежатели на огромни медии и гледаха на тях като на бизнес. Когато продажбите започнаха да падат, те разпродадоха бизнеса и се отдръпнаха. Според мен обаче трябваше да показват някаква гражданска отговорност към страната, в която са печелили в продължение на толкоз години. От друга страна, в случай че във Англия да вземем за пример политик си купи вестник, той ще се компрометира, а и хората може би ще спрат да купуват този вестник. Когато това се случи в Чехия, хората не реагираха. Бях сюрпризиран, че това не се трансформира в тематика номер едно и би трябвало да призная, че тогава осъзнах какъв брой малко разбирам чешкото обществото. Днес обстановката е по-различна, към този момент значително хора пренебрегват публицистите от медиите на Бабиш, които обаче не престават да бъдат канени в публичната телевизия, където, разяснявайки политически въпроси, те в действителност разясняват своя шеф, като се преструват на самостоятелни, и малкия екран прави този спектакъл вероятен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ