Даниел е ученик в София. Всяко лято прекарва в Сунгурларе.

Даниел е възпитаник в София. Всяко лято прекарва в Сунгурларе. Ваканцията му тази година е по-различна - от първо лице схваща какъв брой страшна и безпощадна може да бъде огнената буря. Вместо да избяга вкъщи, 16-годишното момче отхвърля да стои безучастно и се впуска по прашните пътища на бедствието, с цел да оказва помощ. Въоръжен с раница, вода и колело.

Даниел Гълъбов, доброволец, пред Българска национална телевизия: " Помагам за горския пожар да го гасим. С каквото мога, давам вода, храна на пожарникарите. С лопати гасим. На животинките оказваме помощ с каквото можем. Ако са припаднали от жегата, им даваме вода, храна и ги преместваме на безвредно място. Защото сега по-надолу гори и тук не е безвредно за тях. "

Казва, че не се опасява от огъня. Не се усеща и воин, само че с наслада споделя за избавена катеричка на пътя.

" Видях я по този начин да лежи до веднъж. Отидох да видя дали е жива. Беше отворила по този начин леко очи. Сипах ѝ вода по този начин в шепа... Тя погледна, стартира да пие, нали. Посвести се по този начин след 5-10 минути и почна да тича някъде из полянката и влезе в гората. "

Урок по човещина от 16-годишно дете. Което към този момент знае кои са същински значимите неща в живота.

" Майка ми и татко ми по този начин са ме възпитали просто. Учили са ме да оказвам помощ на хора в потребност. Просто са ме научили да оказвам помощ с каквото мога. "

Днес Даниел мечтае да стане боен. И да продължи да оказва помощ. Момчето с колелото от Сунгурларе - една млада вяра, която огънят няма да изпепели.