По-високите данъци идват. Как ще реагират пазарите?
Данъците в най-богатите страни в света вървят нагоре. Това беше неизбежно, имайки поради невижданото покачване на дълга поради пандемията от COVID-19, споделят някои анализатори. Инвеститори, от своя страна, показват, че това повишение на налозите може да бъде позитив за страните, в които се вкарва, защото то може да способства за стесняване на неравенството в приходите, което пандемията изостри, пишат Дара Ранасинге и Суджата Рао за.
През последните седмици покачванията на налозите започнаха да се появяват на първите страници в редица медии, откакто Англия реши да вдигне вноската за национално обезпечаване с 1,25% от идващия април.
Американските пазари също са нащрек за сходни вести, откакто демократите предложиха повдигане корпоративната данъчна ставка и повишение на налозите върху приходите на лица, които печелят над 400 хиляди $.
По-високите налози няма да бъдат посрещнати задушевно от богатите американци, като няколко капиталови банки към този момент намалиха прогнозите си за представянето на Уолстрийт през 2022 година От Goldman Sachs, че облагата на акция (EPS) на фирмите от S&P 500 ще падне с 5%, в случай че корпоративния налог бъде вдигнат до препоръчаната ставка от 25%.
Въпреки това доста вложители и икономисти наподобява не са обезпокоени от евентуалния растеж на налозите, като някои даже споделят, че сходно покачване може да докара до понижаване на възходящото неравноправие и да бъде от изгода за пазарите в дълготраен проект.
Връщането към политиките на „ строги икономии “, въведени след международната финансова рецесия през интервала 2008-2009 година, е малко евентуално, имайки поради бавния напредък, възходящите равнища на беднотия и социоикономическите разтърсвания от последните години, като да вземем за пример вота за Брекзит през 2016 година, които биват приписвани точно на тези политики на икономии.
Инвеститорите означават, че досега напъните за повдигане на самостоятелните налози в огромните западни стопански системи са относително скромни и най-вероятно няма да се отразят отрицателно на икономическия напредък или на фондовите пазари.
Повишаването с 1,25% на вноската за национално обезпечаване във Англия се равнява на половин % от Брутният вътрешен продукт. Повишаването на налога върху дивидентите на акционерите със същата стойност ще коства единствено 100 паунда на година на хората, които получават дивиденти в размер на 10 хиляди паунда, считат от AJ Bell.
За пазарите на облигации даже скромните ограничения за ограничение на дълга може да бъдат позитив.
Главният капиталов шеф на Kleinwort Hambros Фахад Камал не вижда политически вкус за понижаване на харчовете, въведени поради пандемията от COVID-19.
„ Фактът, че има проект за адресиране на големият растеж на дълга през последната година и половина е добра вест “, разяснява той решението за повишение на осигурителния приход във Англия.
Планина от дълг
Не е мъчно човек да разбере за какво държавните управления са толкоз обезпокоени.
Световната задлъжнялост, като включително задълженията на семействата, корпорациите и държавните управления, е достигнала близо 300 трилиона $, пресмятат от Института по интернационалните финанси, като единствено през второто тримесечие на 2021 година са били добавени 4,8 трлн. към общата сума.
През 2020 година дългът е повишен с 9,3 трлн $ – повече, в сравнение с през предходните 8 години, сочат данни на Janus Henderson.
Въпреки това възможностите Европа още веднъж да прибегне до ограничения за строги икономии, както се случи след 2009 година, са ниски. Вместо това държавните управления не престават да харчат, възползвайки се от рекордно ниските лихви и стратегиите за отпечатване на пари на централните банки.
Последната година в действителност сподели какъв брой ефикасни могат да бъдат политиките на целеустремено харчене – стратегиите за поддръжка по време на пандемията понижиха равнището на беднотия в Съединени американски щати на половина спрямо 2018 година
Кризата с COVID-19 сложи на напред във времето и неравенствата в приходите, като съгласно данни на Oxfam общото благосъстояние на всички милиардери е повишено с 3,9 трлн. $ от март до декември 2020 година
За политиците, които търсят способи за финансиране на разнообразни стратегии за стимулиране на стопанската система, това благосъстояние е лесна цел за офанзиви, споделят анализаторите, давайки за образец предложенията на администрацията на Джо Байдън в Съединени американски щати и акцията на Китай за „ общ разцвет “.
„ Имайки поради ролята на централните банки и положението на лихвените проценти, пазарите не оказват напън върху държавните управления да изплащат задълженията си. Натискът идва от неравенството “, разяснява Киран Ганеш от UBS Global Wealth Management. Според него ограниченията за преразпределение на приходите ще продължат да играят значима роля през идните години.
Преразпределение
Ако неравенството забавя растежа, както настояват организации като Международния валутен фонд, то преразпределението на богатствата би трябвало да поддържа стопанските системи, а дружно с това и фондовите пазари.
Според калкулации от отчет в Конгреса на Съединени американски щати, измененията в данъчния кодекс, предлагани от демократите, биха понижили разноските за налози на американците, които печелят по-малко от 200 хиляди $ на година.
„ Заплатите на по-лошо платените чиновници ще набъбнат, защото богатите ще заплащат повече налози. Хората, които имат повече пари в джобовете си, нормално харчат повече “, споделя Том О‘Хара от Janus Henderson Investors.
Проучване, показано на тазгодишната конференция на международните централни банкери в Джаксън хол, разкрива, че неравенството в приходите изостря натиска надолу върху доходността по облигациите, защото богатите нормално икономисват по-голяма част от приходите си.
„ Увеличаването на налозите може да бъде прегледано като кратковременен негатив за вложителите, само че в случай че хората с по-малки приходи внезапно се окажат с повече пари те могат да допринесат за растежа на стопанската система и печалите на пазарите “, разяснява Ганеш.
През последните седмици покачванията на налозите започнаха да се появяват на първите страници в редица медии, откакто Англия реши да вдигне вноската за национално обезпечаване с 1,25% от идващия април.
Американските пазари също са нащрек за сходни вести, откакто демократите предложиха повдигане корпоративната данъчна ставка и повишение на налозите върху приходите на лица, които печелят над 400 хиляди $.
По-високите налози няма да бъдат посрещнати задушевно от богатите американци, като няколко капиталови банки към този момент намалиха прогнозите си за представянето на Уолстрийт през 2022 година От Goldman Sachs, че облагата на акция (EPS) на фирмите от S&P 500 ще падне с 5%, в случай че корпоративния налог бъде вдигнат до препоръчаната ставка от 25%.
Въпреки това доста вложители и икономисти наподобява не са обезпокоени от евентуалния растеж на налозите, като някои даже споделят, че сходно покачване може да докара до понижаване на възходящото неравноправие и да бъде от изгода за пазарите в дълготраен проект.
Връщането към политиките на „ строги икономии “, въведени след международната финансова рецесия през интервала 2008-2009 година, е малко евентуално, имайки поради бавния напредък, възходящите равнища на беднотия и социоикономическите разтърсвания от последните години, като да вземем за пример вота за Брекзит през 2016 година, които биват приписвани точно на тези политики на икономии.
Инвеститорите означават, че досега напъните за повдигане на самостоятелните налози в огромните западни стопански системи са относително скромни и най-вероятно няма да се отразят отрицателно на икономическия напредък или на фондовите пазари.
Повишаването с 1,25% на вноската за национално обезпечаване във Англия се равнява на половин % от Брутният вътрешен продукт. Повишаването на налога върху дивидентите на акционерите със същата стойност ще коства единствено 100 паунда на година на хората, които получават дивиденти в размер на 10 хиляди паунда, считат от AJ Bell.
За пазарите на облигации даже скромните ограничения за ограничение на дълга може да бъдат позитив.
Главният капиталов шеф на Kleinwort Hambros Фахад Камал не вижда политически вкус за понижаване на харчовете, въведени поради пандемията от COVID-19.
„ Фактът, че има проект за адресиране на големият растеж на дълга през последната година и половина е добра вест “, разяснява той решението за повишение на осигурителния приход във Англия.
Планина от дълг
Не е мъчно човек да разбере за какво държавните управления са толкоз обезпокоени.
Световната задлъжнялост, като включително задълженията на семействата, корпорациите и държавните управления, е достигнала близо 300 трилиона $, пресмятат от Института по интернационалните финанси, като единствено през второто тримесечие на 2021 година са били добавени 4,8 трлн. към общата сума.
През 2020 година дългът е повишен с 9,3 трлн $ – повече, в сравнение с през предходните 8 години, сочат данни на Janus Henderson.
Въпреки това възможностите Европа още веднъж да прибегне до ограничения за строги икономии, както се случи след 2009 година, са ниски. Вместо това държавните управления не престават да харчат, възползвайки се от рекордно ниските лихви и стратегиите за отпечатване на пари на централните банки.
Последната година в действителност сподели какъв брой ефикасни могат да бъдат политиките на целеустремено харчене – стратегиите за поддръжка по време на пандемията понижиха равнището на беднотия в Съединени американски щати на половина спрямо 2018 година
Кризата с COVID-19 сложи на напред във времето и неравенствата в приходите, като съгласно данни на Oxfam общото благосъстояние на всички милиардери е повишено с 3,9 трлн. $ от март до декември 2020 година
За политиците, които търсят способи за финансиране на разнообразни стратегии за стимулиране на стопанската система, това благосъстояние е лесна цел за офанзиви, споделят анализаторите, давайки за образец предложенията на администрацията на Джо Байдън в Съединени американски щати и акцията на Китай за „ общ разцвет “.
„ Имайки поради ролята на централните банки и положението на лихвените проценти, пазарите не оказват напън върху държавните управления да изплащат задълженията си. Натискът идва от неравенството “, разяснява Киран Ганеш от UBS Global Wealth Management. Според него ограниченията за преразпределение на приходите ще продължат да играят значима роля през идните години.
Преразпределение
Ако неравенството забавя растежа, както настояват организации като Международния валутен фонд, то преразпределението на богатствата би трябвало да поддържа стопанските системи, а дружно с това и фондовите пазари.
Според калкулации от отчет в Конгреса на Съединени американски щати, измененията в данъчния кодекс, предлагани от демократите, биха понижили разноските за налози на американците, които печелят по-малко от 200 хиляди $ на година.
„ Заплатите на по-лошо платените чиновници ще набъбнат, защото богатите ще заплащат повече налози. Хората, които имат повече пари в джобовете си, нормално харчат повече “, споделя Том О‘Хара от Janus Henderson Investors.
Проучване, показано на тазгодишната конференция на международните централни банкери в Джаксън хол, разкрива, че неравенството в приходите изостря натиска надолу върху доходността по облигациите, защото богатите нормално икономисват по-голяма част от приходите си.
„ Увеличаването на налозите може да бъде прегледано като кратковременен негатив за вложителите, само че в случай че хората с по-малки приходи внезапно се окажат с повече пари те могат да допринесат за растежа на стопанската система и печалите на пазарите “, разяснява Ганеш.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ