Брюксел задушава зелената енергетика с нов данък
Данък-убиец, натрапен от Брюксел, е на път да затрие очакванията ни за зелено енергийно бъдеще. От 1 декември би трябвало да се ползва призната преди месец и половина европейската норма за облагане на свръхпечалби и доходи на енергийните компании. Така, в разгара на енергийната рецесия, европейските служители прострелват в крайници цялата стопанска система и връщат в Европа с век обратно. Съгласно европейската норма всяка страна има право да полза с по-малък или по-висок данък производството на ток от разнообразни източници.
Да облагаш повече енергетиката, с цел да се бориш с високите цени на тока е не просто оксиморон, а цялостен парадокс. Налагането на спомагателни данъци във връзка с една икономическа активност първо ще спре вложенията в нея, а след това ще я ликвидира.
Така, вместо да се борим с високите цени на тока, най-после ще го докараме просто да няма електричество и да прекараме Коледа на мрачно.
В случая на Европейски Съюз и България в частност, данъкът върху непредвидените облаги за производителите на ток ще направи това по два метода.
Първо, ще докара до по-малко произвеждане на сила във време, когато Европа и България най-вече се нуждаят от нея. Това прави съвсем невъзможна раздялата с съветските енергийни източници.
Второ, данъкът понижава размера на вложенията на „ зелените “ енергийни компании в бъдещи и сегашни планове. Това ще направи още по-трудна прогнозируемостта на енергийните доставки в средносрочен проект.
Енергетиката, изключително тази от възобновими източници, има няколко особености, които явно не се регистрират нито в българския, нито в европейския проект. На първо място този бранш е доста капиталоемък – изисква милиони евро авансово, с цел да проработи нещо в следствие. Когато ги изземеш, секторът не може да влага и да се развива. Това води до недостиг на ток, респективно – до по-високи цени.
На второ място енергетиката е повтаряем бизнес. В някои години енергийните компании имат огромни облаги. В други години имат огромни загуби. Това е естеството на промишлеността. Наказването на високата възвръщаемост (с високите опасности, които към момента са налице), без да се регистрират високите загуби, обезсърчава финансовите вложения в тези компании.
Когато локалните компании не влагат, разумно бизнесът ще се насочи към чужбина за импорт на ток. Така хем ще затрием българската промишленост, хем ще плащаме скъпо за вносно електричество.
Мярката е в цялостна диаметралност с необятно прокламираните от Брюксел цели за по-екосъобразна и зелена стопанска система. Съвсем неотдавна Европейската комисия разгласи упорит проект, който назова REPowerEU. Основната му цел е да отстрани зависимостта от съветските изкопаеми горива и да форсира въвеждането на възобновима сила, която да ги размени. За да се случи този проект, явно би трябвало и се предизвиква огромното въвеждане на нови мощности, за произвеждане и предпазване на зелена сила.
Излиза, че от една страна ще свръхоблагат зелената сила, а от друга ще я предизвикват. Това напълно се отклонява от концепциите за по-щадяща околната среда енергетика и за вложения в зелена сила, прокламирани в Плана за възобновяване и резистентност, по който чакаме милиарди от Брюксел.
В последна сметка изводът е явен, в случай че използван сляпо новите данъци на Брюксел, ще загубим районната си лидерска позиция на експортьор на сила и ще се принудим даже да внасяме безценен европейски ток, с цел да компенсираме потребностите си.
За да не се случи това, България би трябвало да продължи да предизвиква родното произвеждане на ток с акцент върху различните възобновими енергийни източници. Щом не може да ги освободи от данък, поради Европейски Съюз, най-малко да не ги облога с повече от утвърденото от Брюксел.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Нищо ново не е научено и нищо остаряло не е забравено, само че би следвало умните да се учат от грешките на другите:
Всъщност свръхоблагането на енергийния бранш за справяне с високите цени на енергоизточниците е опит (с скръбен резултат), юридически в Съединени американски щати още през 80-те години на предишния век. Резултатите от този опит оттатък Атлантика би трябвало да са обица на ухото на Европейската комисия и на България в частност. Тогава администрацията на Картър взема решение да таксува всички доходи от продажба на горива над избран ценови таван.
Документ на Изследователската работа на Конгреса на Съединени американски щати, анализиращ резултатите от тази мярка установява, че свръхоблагането е довело до понижаване на вътрешното произвеждане на горива с близо 10% и е нараснало зависимостта от вносни горива с над 10% за интервала 1980 и 1988 година
Ако използван същата логичност върху енергетиката, това значи, че ще загубим районната си лидерска позиция на експортьор на сила и ще се принудим даже да внасяме безценен европейски ток, с цел да компенсираме потребностите си.
Да облагаш повече енергетиката, с цел да се бориш с високите цени на тока е не просто оксиморон, а цялостен парадокс. Налагането на спомагателни данъци във връзка с една икономическа активност първо ще спре вложенията в нея, а след това ще я ликвидира.
Така, вместо да се борим с високите цени на тока, най-после ще го докараме просто да няма електричество и да прекараме Коледа на мрачно.
В случая на Европейски Съюз и България в частност, данъкът върху непредвидените облаги за производителите на ток ще направи това по два метода.
Първо, ще докара до по-малко произвеждане на сила във време, когато Европа и България най-вече се нуждаят от нея. Това прави съвсем невъзможна раздялата с съветските енергийни източници.
Второ, данъкът понижава размера на вложенията на „ зелените “ енергийни компании в бъдещи и сегашни планове. Това ще направи още по-трудна прогнозируемостта на енергийните доставки в средносрочен проект.
Енергетиката, изключително тази от възобновими източници, има няколко особености, които явно не се регистрират нито в българския, нито в европейския проект. На първо място този бранш е доста капиталоемък – изисква милиони евро авансово, с цел да проработи нещо в следствие. Когато ги изземеш, секторът не може да влага и да се развива. Това води до недостиг на ток, респективно – до по-високи цени.
На второ място енергетиката е повтаряем бизнес. В някои години енергийните компании имат огромни облаги. В други години имат огромни загуби. Това е естеството на промишлеността. Наказването на високата възвръщаемост (с високите опасности, които към момента са налице), без да се регистрират високите загуби, обезсърчава финансовите вложения в тези компании.
Когато локалните компании не влагат, разумно бизнесът ще се насочи към чужбина за импорт на ток. Така хем ще затрием българската промишленост, хем ще плащаме скъпо за вносно електричество.
Мярката е в цялостна диаметралност с необятно прокламираните от Брюксел цели за по-екосъобразна и зелена стопанска система. Съвсем неотдавна Европейската комисия разгласи упорит проект, който назова REPowerEU. Основната му цел е да отстрани зависимостта от съветските изкопаеми горива и да форсира въвеждането на възобновима сила, която да ги размени. За да се случи този проект, явно би трябвало и се предизвиква огромното въвеждане на нови мощности, за произвеждане и предпазване на зелена сила.
Излиза, че от една страна ще свръхоблагат зелената сила, а от друга ще я предизвикват. Това напълно се отклонява от концепциите за по-щадяща околната среда енергетика и за вложения в зелена сила, прокламирани в Плана за възобновяване и резистентност, по който чакаме милиарди от Брюксел.
В последна сметка изводът е явен, в случай че използван сляпо новите данъци на Брюксел, ще загубим районната си лидерска позиция на експортьор на сила и ще се принудим даже да внасяме безценен европейски ток, с цел да компенсираме потребностите си.
За да не се случи това, България би трябвало да продължи да предизвиква родното произвеждане на ток с акцент върху различните възобновими енергийни източници. Щом не може да ги освободи от данък, поради Европейски Съюз, най-малко да не ги облога с повече от утвърденото от Брюксел.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Нищо ново не е научено и нищо остаряло не е забравено, само че би следвало умните да се учат от грешките на другите:
Всъщност свръхоблагането на енергийния бранш за справяне с високите цени на енергоизточниците е опит (с скръбен резултат), юридически в Съединени американски щати още през 80-те години на предишния век. Резултатите от този опит оттатък Атлантика би трябвало да са обица на ухото на Европейската комисия и на България в частност. Тогава администрацията на Картър взема решение да таксува всички доходи от продажба на горива над избран ценови таван.
Документ на Изследователската работа на Конгреса на Съединени американски щати, анализиращ резултатите от тази мярка установява, че свръхоблагането е довело до понижаване на вътрешното произвеждане на горива с близо 10% и е нараснало зависимостта от вносни горива с над 10% за интервала 1980 и 1988 година
Ако използван същата логичност върху енергетиката, това значи, че ще загубим районната си лидерска позиция на експортьор на сила и ще се принудим даже да внасяме безценен европейски ток, с цел да компенсираме потребностите си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ