Данаил Кирилов вероятно ще остане в историята като първия министър,

Данаил Кирилов евентуално ще остане в историята като първия министър, отишъл си поради статус. Това е достижение. След като му бе неразрешено да поема риска да каже какво мисли и още по-лошо - да го написа обществено - Кирилов го направи. С целия вербален искра, на който е кадърен, назова протестиращите " безумно красива паплач ". Реакцията не закъсня - щом ти забранят да пишеш във фейсбук, значи вярно са решили рисковете от това. Поне такова е догатката ни - таймингът на оставката съответства и с предизвестието за статусите на Кирилов от самия Борисов. Словото обаче е такова нещо, даже и глупашкото слово: усети ли, че е обект на принуда, намира способи да се провре и да каже каквото има и желае да каже. Цензурата е мукавен яз пред естествената му мощност и се е огъвала нееднократно пред нея в историята. Кое е последното нещо, което споделя министър на ГЕРБ преди да си подаде оставката?
- Дай пък да забележим какво ще стане в случай че напиша един статус. 
Оттук насетне е очевидно следното: в новия главен закон може да се впише разкриването на министерство на статусите. В него би трябвало да работят опитни редактори, към които всяка обява на министрите на ГЕРБ да бъде препращана. Пазачи на входа на обществените мрежи, назначени, с цел да икономисват куп главоболия, експерти. Преди на властта й бе елементарно: всеки министър можеше да се изложи по време на конференция, в утринен блок, в лимитирани часови пояси. Социалните мрежи обаче им дадоха опция да бъдат самодейни в нелепостта си, да я изваждат на показ, когато те преценяват и изискат. Може ли изобщо да има по-рискова обстановка за едно ръководство? Преди министър председателят знаеш да вземем за пример, че министерството има конференция в 16.00 часа и най-малко до 16.00 може да си спокоен, че всичко ще бъде наред. Сега е друго: ставаш сутринта и просто прочиташ безумния статус, мигновено прихванат, разшерван, подигран, окарикатурен. Вече е късно: до 16:00 часа ще е обиколило всички вероятни стени и то без услугата на публицисти.  
В министерството на статусите ще работят неуморно: хиляди поръчки за всевъзможни глупащини, които са си седяли на спокойно и безшумно в главата на създателите им толкоз години наред, необезпояващи никого отвън тесния фамилен и другарски кръг. Сега обаче става ужасно: валят оферти протестиращите да бъдат наречени " безумно красива паплач " и редакторите в министерството се задъхват от сходна експанзия. Чакайте, господин министър, кажете го малко по-добре - примерно " уверените в хубостта и правдивостта на митингите си хора, които не схващат, че по този начин подлагат под въпрос стабилността на страната ". Но господин министърът не ще и да знае сходна фина интервенция - безумно красива паплач и толкоз. Късно е към този момент. Страната се състои от апатични болшинства и бдителни тулупи - току-виж бдителните тулупи запалили апатичните болшинства, прихващайки всеки подобен статус, и засилили вторите към избори. Пак неприятности. 
Но на кого ни оставя Кирилов? Беше добре умислен - публиката се нуждаеше от нов вербален исполин след оставката на Цветанов и когато той пристигна, всички си отдъхнаха - ето нов гений и нови мотиви за развлечение. В това отношение има една арка на мисълта - тя започваше от Лъчезар Иванов, преминаваше през Цветанов и стигаше до Кирилов. Възможно ли е от нея насетне да има интелектуален напредък? Човек се колебае: хем му се коства невероятно, само че и след Цветанов ни се струваше, че няма по какъв начин, а се откри вид. Това, по собствен метод, е безумно красиво.
 
Автор : Райко Байчев