Данаил Брезов за Tribune.bg Говори се, че българите били миролюбиви.

Данаил Брезов за Tribune.bg
Говори се, че българите били миролюбиви. Не е доста ясно дали е по този начин: от основаването си в края на VII в., страната ни води война приблизително по един път на всеки 10 години, много по-скромно от Англия да вземем за пример, само че и надалеч от визиите за пацифизъм. При това, постоянно сме се изправяли против няколко армии едновременно, в това число и огромни империи – положението на войската го е разрешавало в някои случаи, а в други са го налагали самите условия. Например през Втората международна война, която в Русия се назовава „ Велика отечествена война “ (тя обичайно възприема света като част от себе си), България се бори, освен това надалеч не в най-хубавата си форма, против четирите световни супер-сили: Англия, Съединени американски щати, Германия и Съюз на съветските социалистически републики, макар многото опити да запази своя неутралитет.

Тази част от историята носи ред поучения, използвани и през днешния ден: неутралитетът не е застраховка против война, не можеш да си самичък против всички и да победиш, а за изненада на Кирил Петков и Лена Бориславова, от време на време въоръжените ни сили не се класират даже в топ 10 на международната класация. Това важи да вземем за пример за последните стотина години: от втората национална злополука след ПСВ, през третата, обвързвана с ВСВ, а евентуално и четвъртата, към която води неадекватността на изпълнителната власт сега. Освен от ковид-пандемията, инфлацията и политическата неустойчивост, страната ни пострада тежко и от задълбочаващата се изолираност поради анти-европейските позиции, заемани от президентската институция, министри и парламентарни групи.

Подмазването на Кремъл не дава изключително положителни резултати: доста бързо се озовахме още веднъж в листата с неприятели на Русия, и се превърнахме в евентуална цел на военна експанзия, тъкмо както през 2014-та. България има остра потребност от другари в този миг, а не прави съвсем нищо с цел да си върне изгубеното доверие, даже в противен случай. Правителството желае да е част от НАТО тъкмо както скитник желае да се натрапи на обилен прием с шведска маса.

Българската страна официално отваря границите си за бежанците, доста от които са и наши сънародници, само че проси за тях пари от Европа. Премиерът неведнъж съобщи, че страната ще направи всичко, с цел да поддържа Украйна в нейната борба за оцеляване, а тя изиска оръжия и боеприпаси. Тогава им пояснихме, че под „ всичко “ тук разбираме чаршафи и дамски превръзки.

В тази предателска във връзка с подложените на изтребване българи в Украйна позиция има и съществени негативи по отношение на тези, населяващи Балканския полуостров: под формата на опасност за сигурността, директни вреди и пропуснати изгоди, които българската войска, дипломация и стопанска система следва да понесе. Най-малкото, което може да се каже като укор към настоящето държавно управление е, че изпусна неповторима опция да върне България в клуба на демократичните демокрации, европейските полезности, или както е признато да се споделя „ белите страни “. Беше въпрос на напълно явен избор, който даже мудната и затънала в администрация Европа взе относително бързо, макар зависимостите на политическата си класа от съветската олигархия.

Тук обаче нещата забуксуваха през цялото време, с приемането на декларация от Народно събрание, която сякаш трябваше да осъди военната експанзия, само че болшинството отсрочи процедурата с два дни. Тогава министърът на защитата Янев назова нашествието „ интервенция “, в цялостен синхрон с възприетата от Кремъл пропагандна терминология, което стана мотив да му бъде поискана оставката, само че това пък подкопа нежния баланс на ползи в неуместната коалиция сред транс-океански либерали и про-путинистки хардлайнери с нацистки привкус. Петков бързо осъзна, че опитът му за равноправност от агентурно-олигархичните кръгове към Радев и Българска социалистическа партия няма шансове за триумф даже при заявената интернационална поддръжка, и още веднъж се върна в полемиката на снижаването.

Думкането по масата утихна също по този начин ненадейно, както се появи: като припадък на нервност при депресиран пациент. Една топка сняг в лицето на премиера ясно сподели какъв брой уязвим е той и чисто физически, като се изключи че може елементарно да бъде отхвърлен с медийна офанзива или  правосъдно дело за нарушаването на Конституцията, в което беше декларирал по-рано, че „ не вижда проблем “. Изглежда Петков фактически е вярвал, че сходно на Пинокио ще заживее собствен личен живот отвън работилницата, в която е сътворен – евентуално поради тази си доверчивост прекомерно късно стартира да осъзнава, че е просто „ потребен глупак “ на съветската пета колона у нас. В работилницата го бяха основали не за основна роля, както несъмнено още му се желае да има вяра, а за епизодична: следващия полуфабрикат за еднократна приложимост, който към този момент е изконсумиран. Не е изключено и уволнението на Янев да е било поискано от същата тази работилница за да се построи легендата за доблестния български военачалник – герой против колониалните сили.

Разривът сред двете съществени лобита в държавното управление стана очевиден доста преди войната, само че събитията от последните няколко седмици го задълбочиха и разногласието за кадровите назначения прерасна в скандал, а старите и новите социалисти в кабинета започнаха да си подливат вода взаимно. Партиите стегнаха редиците си за предизборна борба – Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ предстоящо с зов към соц-носталгиците и патологично деформирания от съветска агитация обичаен електорат, до момента в който ГЕРБ разумно застана на противоположната позиция и настоя страната да се ангажира по-активно с идеята на украинския народ, в това число и като изпрати оръжие. Подобно отношение взеха също от Движение за права и свободи, а в последно време и от Демократична България, до момента в който Има Такъв Народ останаха встрани от тематиката, зачитайки свещеното право на българите да редуват „ ЛЮБЭ “ със Софи Маринова.

Въпрос на време беше на Петков да му посочат вратата към слънчевите планини, нарисувана в логото на по този начин наречения „ политически план “ Политическа партия. Това те избраха да създадат посредством серия от подмятания с възходяща изясненост и решителност: от явно погрешната информация, която службите за сигурност подават към премиера, поставяйки го в обстановката да прави неуместно нелепи изявления по медиите (каквито правеше и без тяхната помощ, само че това е друга тема),  с „ приятелския “ огън от „ Дондуков “ 2  и „ Позитано “, с клопката, в който го вкараха Радев, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ на 3-ти март, и най-сетне замесването му в величествен юридически скандал поради полицейския произвол по отношение на водачи на опозицията и лъжата, че задържанията са свързани с следствие на Европейската прокуратура.

Поредното интензивно мероприятие, сътворено от ченгеджийницата към Митрофанова и Радев, съумя да нанесе вреди в обществения имидж на Борисов, който обичайно се употребява с добра известност най-малко в Европа: дезинформацията, поднесена от Петков, отекна в редица международни медии, а грубото нарушение на закона при задържането, както и замесването на Лаура Кьовеши в абсурда, евентуално ще се върне като бумеранг, с цел да цапардоса още един път „ просто Киро “ по харвардската кратуна.

Ако и в този момент не разбере кой му рита столчето, значи тази тапия не коства даже парите за пъстър принтер. Вероятно към този момент го е схванал – около него се въртят и по-хитри фрагменти като Василев и Лорер, които безпроблемно могат да се претопят в Комсомола на соц-партията или новия план на полит-инженерството, отпред с радевата сянка Стефан Янев. Самият Борисов е умел състезател и реагира вярно – с изпреварваща информация преди задържането си (както Вашингтон прави в последно време с прихванатите известия на съветски военни), а и с съответна контра-атака. Акцията надали ще отслаби позициите му в страната, тя е ориентирана по-скоро към контактите на открито: с цел да имат подривните играчи в Екологичен потенциал като Кънев и Йончева още една опорка, с която да атакуват водачите на ЕНП, че поддържат ГЕРБ вместо техните партии. Такава поддръжка обаче сега е немислима за политически сили, намерено защитаващи съветския интерес и участващи  в разпространяването на кремълска агитация (още помним поръчковите филми за Донбас) – устойчивият резултат от тези сякаш ориентирани против опозицията офанзиви, е единствено задълбочаването на интернационалната изолираност, в която страната ни беше вкарана още преди две години: със срамната анти-българска декларация на Екологичен потенциал, прокарана от въпросните дейци, с позицията, че Крим е съветски, изказана от кандидат-президента Радев, разграничаването от свободния свят във връзка с спора и дейните мероприятия, свързани с визитата на секретаря по защитата на Съединени американски щати, Лойд Остин: от една страна орките с съветски флагове на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, а от друга – предизвикването на евтина сензация посредством задържането на опозиционни водачи.

Дали ще има скалъпено дело против Борисов и Горанов, а основният прокурор ще е „ фигурант “, както се закани обвързваният с съветските секрети служби мутро-олигарх Васил Божков, не е напълно ясно. На този стадий от деградацията на страната, не бих се изненадал, в случай че стартират разстрели на опозиционери и убийства на публицисти с радиоактивен полоний, като в братска Москва. Сигнали за това не липсват: същински притеснително е да вземем за пример държанието на медиите, от които се чака обикновената нравственос да не оправдават геноцида над цели нации като нещо положително за човечеството.

Вместо това обаче станахме очевидци на мощна хибридна офанзива през огромните малките екрани. Откакто съветското посолство за следващ път втвърди тона, военната „ интервенция “ в Украйна се отразява в сходство с инструкциите на Кремъл за „ показване на двете гледни точки “, което в тази ситуация значи изброяване на някакви сухи данни за броя на цивилните жертви и мащаба на материалните вреди, последвана от реклама на някакво ново съветско оръжие и включване от Москва, където някакъв хуманоид, цялостен закичен с медали като коледна елха, трамбова опорни точки в закърнелите мозъци на бедните и озлобени „ драги фенове “, отричайки всичко, което са видели или чули преди малко, а от време на време и самият съветски цар хвърля светлина върху „ лъжите на прогнилия Запад “.

И всичко това се случва в новинарските излъчвания, от които хората чакат съответна информация, а вместо нея получават агитация от най-долнопробен вид. Същинското зомбиране обаче става в публицистичните излъчвания, където „ видни специалисти “ коментират на към момента обърканите жертви по какъв начин Западът ги е лъгал и за какво путиновият прочит на историята, философията и геополитиката е само верен.

За набирането на сходни „ специалисти “ в някои случаи се постанова да се бръкне много надълбоко в отходния канал на политическия ъндърграунд. По Българска национална телевизия да вземем за пример изплува едно позабравено лице на българското задкулисие:  застаряващото чавдарче на Сорос, Георги Пирински изясни в резюме за какво нашествието на Путин в Украйна е акт на самоотбрана. Обяснението е почти следното: в случай че една жена държи спрей в чантата си, то изнасилвачът има право да я нападне. След това разбрахме и по какъв начин съветската война била свещена тъй като щяла да наложи нов международен ред – нещо като преразказ на Жириновски, само че с тактично премълчаване на милионите, които „ би трябвало “ да бъдат изчистени от лицето на Земята, то се подразбира.

След това тезата доразви младият заместител на Волен Сидеров като рупор на по-агресивната агитация КК, с прякор Копейкин, и оголен неотдавна от украинските служби като съветски сътрудник (странно за какво тук не е). Човекът добродушно изясни версията на национал-социализма на Дугин, от дълго време наложена като публична вяра в Русия, и за какво би трябвало тя да залегне в българските учебници по история. Това се случва единствено ден откакто „ лицето “ КК вееше байрака с двуглавото пиле, показвайки своята безусловна лоялност към Третия Рим и обезценената му валута дружно с неголяма, само че креслива група от психично-болни, призоваващи България да остане без военна отбрана с цел да посрещне „ освободителите “ с самун и сол, като едно време.

В това отношение „ специалистите “ на Народоосвободителна въстаническа армия удрят в земята с говорещите глави от ИК за преизбирането на Радев (онзи с десетките ченгета в него), които били „ единомислещи “, че страната ни никога не би трябвало да дава своето „ най-модерно “ съоръжение за Противовъздушна отбрана на Украйна. Става дума за руска технология от времето на Брежнев и алените кхмери – доста преди Кирил Петков да бъде заченат. Тези архаични ЗРК със скромни благоприятни условия щяха да бъдат сменени от актуалните PATRIOT – пример в страни като Съединени американски щати, Германия, Израел, Тайван и Южна Корея, които имат ред аргументи да са добре предпазени, само че обратно на българския интерес, говорещите глави, като да вземем за пример „ някогашният “ на Мая Манолова, обикалят всички студия да коментират по какъв начин модернизирането на българската войска щяло да заплаши националната ни сигурност.

За страдание, такава към този момент е и формалната политика на София – люта опозиция против разполагането на съюзнически контингент, защитата на въздушното ни пространство и модернизирането на техниката, да не приказваме за военни бази на НАТО. Официалното пояснение на властта за практическия отвод от съответна отбрана на територията и популацията на страната лежи на разбирането, което благодарение на горната прилика може да се формулира почти по този начин: когато една жена носи спрей в чантата си, тя става по-желана от изнасилвача. Нещо, което опонира както на здравия разсъдък, по този начин и на статистиката.

Позицията на българските институции в изискванията на война, от дълго време надхвърлила границите на окупирана Украйна, може да се дефинира като национално изменничество: първо по отношение на подложените на изтребване наши сънародници в зоната на военни дейности, за които страната отхвърля ангажимент оттатък изпратените към този момент палатки, чаршафи и санитарни материали, и второ – поради отслабената военна отбрана на територията, която подривните сили наподобява готвят за съветска инвазия. Не е изненадващо за партията на Нинова да съобщи националния интерес – те го вършат откогато съществуват: с оповестяването си срещу Съединението, отцепването на Македония, терористичните офанзиви и дейното присъединяване в окупацията през 44-та, с последващия геноцид над българите. Тяхната „ неутрална “ позиция много припомня лятото на 44-та, малко преди „ братята-славяни “ да ни разгласят война.

Не е изненадващо също гражданин на н.в. Елизабет II, който даже не знае добре български, да съобщи националния интерес, нито пък израелски соц-ционист (адаптирана версия на нацизма, в която евреите са от вярната страна), или лицето Радев, което назова страната си тресавище и даде Северна Корея като образец за подражателство. Официалната позиция на София през днешния ден е позицията на КК, подбудена от Кремъл. Няма друго рационално пояснение за отхвърли от суверенитет, който на процедура следва от дисоциирането на българската войска от структурите на НАТО, нито за нападателната съветска агитация, която тече по националните медии още с така наречен „ привет “ на Митрофанова по случай 3-ти март, когато загатна, че скоро може отново да ни „ освободят “, щом приключат с Украйна, за наслада на потребните идиоти като КК, които не осъзнават, че доста скоро по-късно ще станат непотребни.

Неуморно се стартират и фейк-новини за секрети био-лаборатории и фашистки репресии в Донбас до момента в който съветският нуклеарен тероризъм се отразява като акцидент, а потреблението на касетъчни и вакуумни бомби или химически оръжия, бомбардирането на лечебни заведения, родилни домове и православни храмове, се пробутва като противоречиво или пък въобще не се загатва. От посолството на РФ в публична позиция нарекоха българите „ подлоги “, Кремъл ни включи в листата с врагове, тъкмо като в положителното остаряло време, а съветските медии насаждат визията, че сме заблудени суб-човеци, които дължат надали не съществуването си на тях, само че са страхливи, неблагодарни и склонни към изменничество – по този начин водачите им няма да трепнат когато пускат бомби над родилните ни домове.

Вероятно в идващия стадий на агитация ще се развие тезата, че български народ в действителност няма, а тук живеят татари, и страната ни е плод на дипломатическа неточност, която обаче може елементарно да се поправи. Ако в текстовете на детските песни от последните години се споделя, че Русия би трябвало да си върне Аляска, какъв брой по-логично е, че задунайската губерния ще бъде погълната от ненаситната вековна агресия на Матушка Русь, претопила десетки  култури и разширила територията си десетки пъти. Не знам дали има друга страна в НАТО и Европейски Съюз, където националните медии толкоз прецизно и прилежно да следват опорните точки на Кремъл, където съветският дипломат си разрешава да наскърбява и заплашва популацията в ефир, където миграционните управляващи да споделят на бежанците „ елате другата седмица “, а на раята им се изяснява по какъв начин отбраната на въздушното пространство е опасност за националната сигурност, освен това от субекти, които се продават на политическия пазар в консервативно-патриотарска опаковка.

България избледнява на картата на Европа – това проличава все по-ясно от изолацията на дуото Радев-Петков, която задграничните медии към този момент регистрират с тревожни констатации, а за жалост, заравянето на главата в пясъка не оказва помощ изключително и в този случай. Страната се нуждае от другари повече от всеки път, а показва безволие и изменничество в устрема си да се хареса на тези, които към този момент я считат за зложелател. Докато родните путинофили месят питки и плетат венци, с цел да посрещнат „ освободителите “ си, а нашите толкоз нежелани сътрудници от НАТО към този момент се замислят до каква степен са стимулирани да ни пазят от самите нас, оповестеният преди пет години проект за изваждане на страната ни от Алианса наподобява е на половина сбъднат.

Данаил Брезов е бакалавър по физика и лекар по математика - все още доцент в УАСГ. Други упражнявани специалности: музика, публицистика и разработка на програмен продукт. Проявява нездравословен интерес към стопанската система и историята на XX век. Безпартиен, само че с десни убеждения - обожател на обстоятелствата и здравия разсъдък.