За пролетариата, класовия враг и светлото бъдеще
Данаил Брезов за Tribune.bg
Ако някой пред 25 години ми беше споделил, че един ден Българска комунистическа партия и сътрудниците на Държавна сигурност ще нарекат себе си „ смяната “, а Съюз на демократичните сили и про-европейското гражданско общество ще бъдат жигосани в формалните медии като „ статукво “ и „ задкулисие “, щях да му препоръчам мощни лекарства. Това време обаче пристигна, и през днешния ден ми се коства, че и цялата фармацевтична промишленост не би съумяла да смогне на всеобщата политическа шизофрения. Напоследък медиите постоянно припомняха, че държавното управление на Кирил Петков е първото в българската история, свалено с избор на съмнение. То обаче беше неповторимо и по доста други способи: да вземем за пример като първия постоянен кабинет, основан в президентството, отпред с човек, лишен от политически опит и обикновени знания по история, география, стопанска система, даже български език, не зачитащ законите на страната, нито разделянето на управляващите в една парламентарна народна власт. За пръв път имахме държавно управление, в което мандатоносителят не е политическа партия, в което две от обединенията са на по-малко от година, а третата е на повече от век. За пръв път в ръководеща коалиция се прегърнаха хора, които театралничат на мемориала на жертвите на комунистическия холокост с такива, които сервират венци на паметника на окупационната Червена войска за Девети септември; разгорещени евро-атлантици с още по-разгорещени почитатели на Евразийския план и геополитическата линия на Кремъл; самозвани борци против статуквото и мафията, и самите основатели на статуквото и мафията.
Сред всички дисонанси в политическата чалга на някогашния служебно-редовен кабинет и третия революционен парламент под диригентската палка на жителя Радев обаче има и нещо хармонично: левият популизъм е сплотяващият детайл, който прави партиите в обединението разпознаваеми и кохерентни в посланията, макар привидните разлики. Риториката и при четирите обединения минава през няколко наложителни опорни точки: историята на България стартира с Бойко Борисов и ГЕРБ (преди това българите са съществували в положение на квантова несигурност, като котката на Шрьодингер), затова класовият зложелател ГЕРБ, персонализиран в лицето на злодея Борисов, носи цялата виновност за ниския витален стандарт, равнищата на корупция, медийната среда, жертвите на пандемията и, както се оказа в последно време, даже войната в Украйна. Следва мантрата „ чекмеджета-шкафчета-кюлчета “, която би трябвало да извърши пролетариата с яд, както при всяка една гражданска война – гневът се подхранва с легенди за къщи в Барселона, заровени неизвестно къде чували с пари, изнесено злато и артефакти. Накрая, като по учебник, идва развръзката, в която престъпната тайфа, провела преврата, показва на огнетените техните нови „ спасители-джедаи “, които ще се погрижат да върнат справедливостта в Галактиката. Те по предписание са с обучение зад граница – никой не е оракул в личната си страна, обиколили са света и са забогатели, само че са подготвени да жертват всичко от безкористна обич и съчувствие към тези, които нямат. Това архетипно факсимиле се употребява от врачки, разказвачи на религиозни притчи, само че и от подстрекатели на протести – месията от време на време се споделя Сидхарта, различен път Ленин, Хомени или Симеон II, рецептата е една и съща. Но с цел да повярват на новите спесители, огнетените маси е добре да чуят шумоленето на пари, които ще падат от небето.
Така и стана – парите заваляха още с приемането през март на бюджета „ Василев “, който икономисти нарекоха „ най-левия бюджет след рухването на режима “. Въпреки патологично раздутите държавни разноски обаче, тези падащи от небето пари по този начин и не стигнаха до хората, които имат потребност от тях: издуха ги вятърът на смяната, освен това в посока на Руската федерация, от която съгласно държавната агитация, най-сетне сме успели да извоюваме своята самостоятелност. Параметрите на тази самостоятелност обаче са някак неуместни: съвсем утроен импорт на съветски артикули за последната половин година, и по-голям % от горивата, които към този момент минават и през трети страни, което ги оскъпява в допълнение поради медиаторите. България съобщи евразийската си позиция освен с многочислените изявления на лицето Румен Радев срещу глобите и общественото му признание на Крим за съветски, само че и с отстъплението от общоевропейската политика по повод както на военната помощ за Украйна, по този начин и на опитите за спиране на петролната взаимозависимост от Москва. Правителството „ усвоява “ европейски пари и ги пренасочва към съветски офшорни компании: по проекта за възобновяване или изпросената помощ за украинските бежанци, която по този начин и не стигна нито до тях, нито до подслонилите ги хотелиери. Не на последно място обаче, вятърът на смяната отнесе българския капитал към военно-промишления комплекс на Путин под формата на изкуствено основана и поддържана инфлация, двойно по-висока от междинната за Европейски Съюз и тройно по-висока от прогнозите на Асен Василев при започване на мандата. Критиката, че ограниченията на кабинета за преодоляване на този проблем са в действителност про-инфлационни, не пристигна единствено от опозицията, а и от самостоятелни специалисти. Времето сподели, че тя е била напълно основателна – Русия „ изнася “ инфлация към някогашните колонии и това се вижда изключително добре през последните месеци. Така българските пенсионери, чиито живот е поскъпнал с сред 30 и 50%, заделят от насъщния с цел да може съветският солдат да насилва и избива украински дами и деца.
На фона на това обаче, основаната от Кремъл соц-партия столетница регистрира зашеметяващи триумфи в четирите ресора, за които отговаряше в прибързано прекратения мандат на държавното управление. Икономическото знамение Нинова се похвали с нараснал промишлен експорт през май (защо тъкмо през май оставаме за читателя). Този факт по някакъв тайнствен метод се приписва на положителното ръководство, а не нарасналото търсене на оръжия или възобновеното международното ползване след пандемичната рецесия. В разказа на Гечев и Нинова тези неща не съществуват, както не съществува даже нерешителен опит за разбор на тройното стесняване на растежа при задграничните вложения и Брутният вътрешен продукт откогато алените поеха стопанската система – обратно на всяка логичност, тези резултати те изясняват с „ интернационалното състояние “, както и самата инфлация. Триото Нинова-Лорер-Василев обаче реализира едно малко знамение: за пръв път от приемането ни в Европейски Съюз покупателната мощ на работещите българи спадна, а приходите им не са били ограбвани по този начин огромно още от времето на Виденов и Гечев. Следващото знамение Българска социалистическа партия реализира в обществената сфера, където регистрира следващия пагубен удар против преди малко зародилата се и към този момент застрашена от изгубване междинна класа у нас. При приблизително покачване на пенсиите към 10% се оказа, че хората без трудов стаж ще бъдат наградени с към 30%, а тези с особени заслуги към партията (които получават оптималната пенсия) със 70%. Работещите хора, които основават благосъстоянието на нацията, биват наказвани от една страна със прикрит ретрограден и напредничав налог – инфлация и повишен застрахователен предел, източващи спестяванията и намаляващи действителните им приходи, а от друга – държавното управление ограбва и парите, заделени от тях в пенсионните фондове, с цел да ги раздаде на привилегировани групи, презиращи честния труд. Наред с това, работещите хора са в допълнение демотивирани от възходящия външен дълг, който децата им ще заплащат, в случай че емигрират.
Следващото знамение Българска социалистическа партия осъществя в региона на туризма, където съветската инвазия в Украйна обезпечи контингент от бедстващи дами и деца, за които Европа ни дава подаяния, изпросени персонално от Кирил Петков. Две трети от тези пари обаче по този начин и не доближиха до крайните бенефициенти: бежанците бяха изгонени от своите убежища с репликата „ три месеца човечност стигат “ персонално от министъра на Българска социалистическа партия и някогашен шеф на Кинтекс, Христо Проданов, който регистрира в края на своя мандат като заслуга съществуването на минерални извори в България и това, че здравните осигуровки на доста европейски страни покриват лекуване в българските спа-курорти. Най-голям възторг обаче провокира партията на Благоев, Димитров, Живков и Луканов в бранш „ земеделие “, където откакто напояването беше извадено от Плана за възобновяване и резистентност още преди съставянето на кабинет, отрасловият министър и някогашен кадър на СИК, Иванов, регистрира като заслуга това, че земеделските производители са получили 17% повече дотации по отношение на 2019-та, което естествено не покрива даже инфлацията за интервала, която е 22%, а поради изкуствено поддържаните високи цени на горивата тук, себестойността на продукцията в този бранш е поскъпнала доста над тези стойности, което се отразява на инфлацията при храните, изключително в така наречен „ дребна потребителска кошница “, където тя е към 50%. По този индикатор България бие даже Украйна, където се води война, зърното е блокирано и земеделците работят с риск за живота си. Големият принос обаче се състои в преодоляването на граничното контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, където въпреки в прорез със закона, положителното държавно управление прогони неприятните частници с цел да усвои всички доходи от трафика през Турция - съгласно Петков, с цел да строят още детски лечебни заведения, наред с издигнатите до момента, които математиците се затрудняват да преброят.
За Българска социалистическа партия, несъмнено, не е проблем да показват пагубните си провали за величествен триумф, засенчен от вражеската агитация: правеха го 45 години, през които критиците на властта бяха избивани или въдворявани в лагери, преди този момент когато взривяваха църкви по руска поръчка, и по-късно до момента в който банкрутираха банки: винаги някой различен им е отговорен – класовият зложелател през 40-те, американският империализъм след 60-те, проектът Ран-Ът и Сорос през 90-те, Костов след 1999-та, НАТО и Европейски Съюз след 2007-ма, ГЕРБ след 2009-та, и „ демокрацията “ след 2017-та. Ако евро-фондовете отново бъдат спрени, както при Орешарски (а те към този момент бяха съществено редуцирани), то бюрократите от Брюксел ще бъдат оповестени за врагове на народа, а партията-майка за закрилница на българите. По-интересна е безрезервната поддръжка, която дават всички съдружни сътрудници на столетницата и тяхната версия за пред гласоподавателите. Първото е елементарно обяснимо със срутва на доверието в кабинета след плачевните му резултати във всички сфери на подготвеност, което автоматизирано удря по рейтинга и на партиите в обединението – за Има Такъв Народ едни предварителни избори вещаят цялостен провал, в Демократична България водачите отново ще хвърлят оставки за ги преизберат незабавно по-късно, водещата позиция на Политическа партия ще зависи от положителните връзки с Р. Радев, които към този момент им излизат скъпо, новият му план с Янев заплашва съществено монопола на Българска социалистическа партия и Възраждане върху соц-носталгиците русофили. Това евентуално изяснява краткотрайното помирение сред „ Дондуков “ 2 и опозицията, а също и избора при кого да отиде третият мандат: връзката на Трифонов с гласоподавателите му е заглушена от пропагандата на цялата държавна машина и Политическа партия към този момент удържат позиции, само че при едно служебно държавно управление, когато изгубят контрола върху медиите и при положение, че не съумеят да пробутат своя човек за началник на КПКОНПИ, обстановката би могла внезапно да се промени. Всяка от партиите в обединението има учредения да се срами от министрите си, само че опитните играчи приписват всички негативи на опозицията, както се прави в незаконния свят, до момента в който „ новите лица “ на смяната, Има Такъв Народ и Политическа партия недалновидно пробваха да активизират електората си с взаимни обвинявания в бойкот и колаборация със задкулисието, само че Има Такъв Народ се пробва несполучливо да ползва ексцентрична тактичност и да поддържа личен разказ, до момента в който Политическа партия ретранслира опорните точки на Българска социалистическа партия, Демократична България и ДС-кръговете към Радев, което минимизира вредите за тях, колкото и неуместни да са политическите им послания, защото има синхрон и препотвърждаване на агитация, идваща от разнообразни източници, а това улеснява доста всички играчи. Проблемът е, че при толкоз безкритични гласоподаватели, политиците стават мързеливи и единствено симулират свършена работа, а когато масите се разсънят, се оказва, че в своя захлас са им дали всички средства за надзор и иго. Една мързелива власт би избрала репресиите и цензурата пред това да работи за доверието на своите гласоподаватели, и това се вижда както в гаврата на Петков с Конституцията или репресиите на Рашков над опозицията, по този начин и в проекто-закона за черни описи на Василев – при всяко последващо централизиране на властта: от Национална агенция за приходите, ББР и ДКК до БАБХ, КЕВР, КПП-тата, КПКОНПИ. А гласоподаватели, които се стимулират от пиратски митове за златни съкровища, скрити в чекмеджета, считат репресиите и терора за заслужено отмъщение, и не вършат разлика сред ляво и дясно, са освен безкритични, а политически необразовани, и вероятно заслужават тежката орис на „ потребни идиоти “. Макар този развой да вещае установяването на еднопартийна тирания, капацитетът за неговата политическа употреба наподобява надалеч не е привършен, а при настоящата медийна среда и късата историческа памет на българите, се обрисува като бързо възобновим източник. Безотговорното държание при избори обаче взема почтени жертви, тъкмо както безотговорното държание на пътя – урок, който мъчно учим.
Ето, че даже през третото хилядолетие, четвъртата индустриална гражданска война и петата раса, отново сме вторачени замечтано в ужасите на предишното, които ни влияят както бездната на самоубиеца. След всички планове на руски, американски, израелски и какви ли не още секрети служби, основани да разсейват политическите ни ентусиасти до момента в който примката към врата им се стяга, най-сетне се върнахме към първоизточника: с боязън в сърцата чакаме партията, изринала всички дъна в дългогодишната си история – от тероризъм до всеобщ гнет, от политически убийства до етнически геноцид, от кражби на мандри до държавни банкрути, от взривяването на църкви до „ трудовите “ лагери – организацията, предавала неведнъж националния интерес в интерес на непозната страна и против великодушни възнаграждения, да избави стабилността в ръководството и да възвърне „ салдото в Силата “. Според Айнщайн полуда е да правиш едно и също нещо, очаквайки друг резултат. Ако е бил прав най-малко за това, светът през последните няколко години е обзет от полуда, щом пробва да се върне към една вяра, избила стотици милиони индивиди по изключително нечовечен и садистичен метод, а българите са измежду най-маниакалните безумци на планетата, тъй като те имат древен опит с въпросната идеология и би трябвало добре да я познават, в случай че въобще познават историята си: всякога щом московските еничари докопат властта, идват тежки времена – в случай че изкарат година-две, банкрутират банки, а при цялостен мандат банкрутират страната. Вече е извънредно неотложно да се учим историята на несполучливите опити за „ ярко бъдеще “ по света, до един приключили пагубно с бедност и принуждение. Дотогава подли разказвачи на приказки, обещаващи реки от мед и масло, ще вземат своя кръвен налог. За тях постоянно ще имат аудитория, даже когато им заявят в прав текст, че да избиеш един милион в името на комунизма не е закононарушение – по този начин, както го направи Жан Виденов при поредното изпълзяване от бунището на историята. Коалицията „ всички обичат Кирил “ някак се трансформира във „ всички обичат Българска социалистическа партия “ – при толкоз яростни престрелки, нито един път името на партията-майка не беше опетнено. Хора, другояче вторачени във фигурата на политическите си съперници или колите, които те карат, се оказаха без каквито и да е искания към терористичното минало, престъпното настояще и множеството национални изменничества на съдружните си сътрудници. Както самите те споделиха при пукането на балона Петков – каквото и да ви приказват, става дума за пари, а спонсорите вероятно се изнервят при тези мудни резултати и може да заложат на различен кон.
Ако някой пред 25 години ми беше споделил, че един ден Българска комунистическа партия и сътрудниците на Държавна сигурност ще нарекат себе си „ смяната “, а Съюз на демократичните сили и про-европейското гражданско общество ще бъдат жигосани в формалните медии като „ статукво “ и „ задкулисие “, щях да му препоръчам мощни лекарства. Това време обаче пристигна, и през днешния ден ми се коства, че и цялата фармацевтична промишленост не би съумяла да смогне на всеобщата политическа шизофрения. Напоследък медиите постоянно припомняха, че държавното управление на Кирил Петков е първото в българската история, свалено с избор на съмнение. То обаче беше неповторимо и по доста други способи: да вземем за пример като първия постоянен кабинет, основан в президентството, отпред с човек, лишен от политически опит и обикновени знания по история, география, стопанска система, даже български език, не зачитащ законите на страната, нито разделянето на управляващите в една парламентарна народна власт. За пръв път имахме държавно управление, в което мандатоносителят не е политическа партия, в което две от обединенията са на по-малко от година, а третата е на повече от век. За пръв път в ръководеща коалиция се прегърнаха хора, които театралничат на мемориала на жертвите на комунистическия холокост с такива, които сервират венци на паметника на окупационната Червена войска за Девети септември; разгорещени евро-атлантици с още по-разгорещени почитатели на Евразийския план и геополитическата линия на Кремъл; самозвани борци против статуквото и мафията, и самите основатели на статуквото и мафията.
Сред всички дисонанси в политическата чалга на някогашния служебно-редовен кабинет и третия революционен парламент под диригентската палка на жителя Радев обаче има и нещо хармонично: левият популизъм е сплотяващият детайл, който прави партиите в обединението разпознаваеми и кохерентни в посланията, макар привидните разлики. Риториката и при четирите обединения минава през няколко наложителни опорни точки: историята на България стартира с Бойко Борисов и ГЕРБ (преди това българите са съществували в положение на квантова несигурност, като котката на Шрьодингер), затова класовият зложелател ГЕРБ, персонализиран в лицето на злодея Борисов, носи цялата виновност за ниския витален стандарт, равнищата на корупция, медийната среда, жертвите на пандемията и, както се оказа в последно време, даже войната в Украйна. Следва мантрата „ чекмеджета-шкафчета-кюлчета “, която би трябвало да извърши пролетариата с яд, както при всяка една гражданска война – гневът се подхранва с легенди за къщи в Барселона, заровени неизвестно къде чували с пари, изнесено злато и артефакти. Накрая, като по учебник, идва развръзката, в която престъпната тайфа, провела преврата, показва на огнетените техните нови „ спасители-джедаи “, които ще се погрижат да върнат справедливостта в Галактиката. Те по предписание са с обучение зад граница – никой не е оракул в личната си страна, обиколили са света и са забогатели, само че са подготвени да жертват всичко от безкористна обич и съчувствие към тези, които нямат. Това архетипно факсимиле се употребява от врачки, разказвачи на религиозни притчи, само че и от подстрекатели на протести – месията от време на време се споделя Сидхарта, различен път Ленин, Хомени или Симеон II, рецептата е една и съща. Но с цел да повярват на новите спесители, огнетените маси е добре да чуят шумоленето на пари, които ще падат от небето.
Така и стана – парите заваляха още с приемането през март на бюджета „ Василев “, който икономисти нарекоха „ най-левия бюджет след рухването на режима “. Въпреки патологично раздутите държавни разноски обаче, тези падащи от небето пари по този начин и не стигнаха до хората, които имат потребност от тях: издуха ги вятърът на смяната, освен това в посока на Руската федерация, от която съгласно държавната агитация, най-сетне сме успели да извоюваме своята самостоятелност. Параметрите на тази самостоятелност обаче са някак неуместни: съвсем утроен импорт на съветски артикули за последната половин година, и по-голям % от горивата, които към този момент минават и през трети страни, което ги оскъпява в допълнение поради медиаторите. България съобщи евразийската си позиция освен с многочислените изявления на лицето Румен Радев срещу глобите и общественото му признание на Крим за съветски, само че и с отстъплението от общоевропейската политика по повод както на военната помощ за Украйна, по този начин и на опитите за спиране на петролната взаимозависимост от Москва. Правителството „ усвоява “ европейски пари и ги пренасочва към съветски офшорни компании: по проекта за възобновяване или изпросената помощ за украинските бежанци, която по този начин и не стигна нито до тях, нито до подслонилите ги хотелиери. Не на последно място обаче, вятърът на смяната отнесе българския капитал към военно-промишления комплекс на Путин под формата на изкуствено основана и поддържана инфлация, двойно по-висока от междинната за Европейски Съюз и тройно по-висока от прогнозите на Асен Василев при започване на мандата. Критиката, че ограниченията на кабинета за преодоляване на този проблем са в действителност про-инфлационни, не пристигна единствено от опозицията, а и от самостоятелни специалисти. Времето сподели, че тя е била напълно основателна – Русия „ изнася “ инфлация към някогашните колонии и това се вижда изключително добре през последните месеци. Така българските пенсионери, чиито живот е поскъпнал с сред 30 и 50%, заделят от насъщния с цел да може съветският солдат да насилва и избива украински дами и деца.
На фона на това обаче, основаната от Кремъл соц-партия столетница регистрира зашеметяващи триумфи в четирите ресора, за които отговаряше в прибързано прекратения мандат на държавното управление. Икономическото знамение Нинова се похвали с нараснал промишлен експорт през май (защо тъкмо през май оставаме за читателя). Този факт по някакъв тайнствен метод се приписва на положителното ръководство, а не нарасналото търсене на оръжия или възобновеното международното ползване след пандемичната рецесия. В разказа на Гечев и Нинова тези неща не съществуват, както не съществува даже нерешителен опит за разбор на тройното стесняване на растежа при задграничните вложения и Брутният вътрешен продукт откогато алените поеха стопанската система – обратно на всяка логичност, тези резултати те изясняват с „ интернационалното състояние “, както и самата инфлация. Триото Нинова-Лорер-Василев обаче реализира едно малко знамение: за пръв път от приемането ни в Европейски Съюз покупателната мощ на работещите българи спадна, а приходите им не са били ограбвани по този начин огромно още от времето на Виденов и Гечев. Следващото знамение Българска социалистическа партия реализира в обществената сфера, където регистрира следващия пагубен удар против преди малко зародилата се и към този момент застрашена от изгубване междинна класа у нас. При приблизително покачване на пенсиите към 10% се оказа, че хората без трудов стаж ще бъдат наградени с към 30%, а тези с особени заслуги към партията (които получават оптималната пенсия) със 70%. Работещите хора, които основават благосъстоянието на нацията, биват наказвани от една страна със прикрит ретрограден и напредничав налог – инфлация и повишен застрахователен предел, източващи спестяванията и намаляващи действителните им приходи, а от друга – държавното управление ограбва и парите, заделени от тях в пенсионните фондове, с цел да ги раздаде на привилегировани групи, презиращи честния труд. Наред с това, работещите хора са в допълнение демотивирани от възходящия външен дълг, който децата им ще заплащат, в случай че емигрират.
Следващото знамение Българска социалистическа партия осъществя в региона на туризма, където съветската инвазия в Украйна обезпечи контингент от бедстващи дами и деца, за които Европа ни дава подаяния, изпросени персонално от Кирил Петков. Две трети от тези пари обаче по този начин и не доближиха до крайните бенефициенти: бежанците бяха изгонени от своите убежища с репликата „ три месеца човечност стигат “ персонално от министъра на Българска социалистическа партия и някогашен шеф на Кинтекс, Христо Проданов, който регистрира в края на своя мандат като заслуга съществуването на минерални извори в България и това, че здравните осигуровки на доста европейски страни покриват лекуване в българските спа-курорти. Най-голям възторг обаче провокира партията на Благоев, Димитров, Живков и Луканов в бранш „ земеделие “, където откакто напояването беше извадено от Плана за възобновяване и резистентност още преди съставянето на кабинет, отрасловият министър и някогашен кадър на СИК, Иванов, регистрира като заслуга това, че земеделските производители са получили 17% повече дотации по отношение на 2019-та, което естествено не покрива даже инфлацията за интервала, която е 22%, а поради изкуствено поддържаните високи цени на горивата тук, себестойността на продукцията в този бранш е поскъпнала доста над тези стойности, което се отразява на инфлацията при храните, изключително в така наречен „ дребна потребителска кошница “, където тя е към 50%. По този индикатор България бие даже Украйна, където се води война, зърното е блокирано и земеделците работят с риск за живота си. Големият принос обаче се състои в преодоляването на граничното контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, където въпреки в прорез със закона, положителното държавно управление прогони неприятните частници с цел да усвои всички доходи от трафика през Турция - съгласно Петков, с цел да строят още детски лечебни заведения, наред с издигнатите до момента, които математиците се затрудняват да преброят.
За Българска социалистическа партия, несъмнено, не е проблем да показват пагубните си провали за величествен триумф, засенчен от вражеската агитация: правеха го 45 години, през които критиците на властта бяха избивани или въдворявани в лагери, преди този момент когато взривяваха църкви по руска поръчка, и по-късно до момента в който банкрутираха банки: винаги някой различен им е отговорен – класовият зложелател през 40-те, американският империализъм след 60-те, проектът Ран-Ът и Сорос през 90-те, Костов след 1999-та, НАТО и Европейски Съюз след 2007-ма, ГЕРБ след 2009-та, и „ демокрацията “ след 2017-та. Ако евро-фондовете отново бъдат спрени, както при Орешарски (а те към този момент бяха съществено редуцирани), то бюрократите от Брюксел ще бъдат оповестени за врагове на народа, а партията-майка за закрилница на българите. По-интересна е безрезервната поддръжка, която дават всички съдружни сътрудници на столетницата и тяхната версия за пред гласоподавателите. Първото е елементарно обяснимо със срутва на доверието в кабинета след плачевните му резултати във всички сфери на подготвеност, което автоматизирано удря по рейтинга и на партиите в обединението – за Има Такъв Народ едни предварителни избори вещаят цялостен провал, в Демократична България водачите отново ще хвърлят оставки за ги преизберат незабавно по-късно, водещата позиция на Политическа партия ще зависи от положителните връзки с Р. Радев, които към този момент им излизат скъпо, новият му план с Янев заплашва съществено монопола на Българска социалистическа партия и Възраждане върху соц-носталгиците русофили. Това евентуално изяснява краткотрайното помирение сред „ Дондуков “ 2 и опозицията, а също и избора при кого да отиде третият мандат: връзката на Трифонов с гласоподавателите му е заглушена от пропагандата на цялата държавна машина и Политическа партия към този момент удържат позиции, само че при едно служебно държавно управление, когато изгубят контрола върху медиите и при положение, че не съумеят да пробутат своя човек за началник на КПКОНПИ, обстановката би могла внезапно да се промени. Всяка от партиите в обединението има учредения да се срами от министрите си, само че опитните играчи приписват всички негативи на опозицията, както се прави в незаконния свят, до момента в който „ новите лица “ на смяната, Има Такъв Народ и Политическа партия недалновидно пробваха да активизират електората си с взаимни обвинявания в бойкот и колаборация със задкулисието, само че Има Такъв Народ се пробва несполучливо да ползва ексцентрична тактичност и да поддържа личен разказ, до момента в който Политическа партия ретранслира опорните точки на Българска социалистическа партия, Демократична България и ДС-кръговете към Радев, което минимизира вредите за тях, колкото и неуместни да са политическите им послания, защото има синхрон и препотвърждаване на агитация, идваща от разнообразни източници, а това улеснява доста всички играчи. Проблемът е, че при толкоз безкритични гласоподаватели, политиците стават мързеливи и единствено симулират свършена работа, а когато масите се разсънят, се оказва, че в своя захлас са им дали всички средства за надзор и иго. Една мързелива власт би избрала репресиите и цензурата пред това да работи за доверието на своите гласоподаватели, и това се вижда както в гаврата на Петков с Конституцията или репресиите на Рашков над опозицията, по този начин и в проекто-закона за черни описи на Василев – при всяко последващо централизиране на властта: от Национална агенция за приходите, ББР и ДКК до БАБХ, КЕВР, КПП-тата, КПКОНПИ. А гласоподаватели, които се стимулират от пиратски митове за златни съкровища, скрити в чекмеджета, считат репресиите и терора за заслужено отмъщение, и не вършат разлика сред ляво и дясно, са освен безкритични, а политически необразовани, и вероятно заслужават тежката орис на „ потребни идиоти “. Макар този развой да вещае установяването на еднопартийна тирания, капацитетът за неговата политическа употреба наподобява надалеч не е привършен, а при настоящата медийна среда и късата историческа памет на българите, се обрисува като бързо възобновим източник. Безотговорното държание при избори обаче взема почтени жертви, тъкмо както безотговорното държание на пътя – урок, който мъчно учим.
Ето, че даже през третото хилядолетие, четвъртата индустриална гражданска война и петата раса, отново сме вторачени замечтано в ужасите на предишното, които ни влияят както бездната на самоубиеца. След всички планове на руски, американски, израелски и какви ли не още секрети служби, основани да разсейват политическите ни ентусиасти до момента в който примката към врата им се стяга, най-сетне се върнахме към първоизточника: с боязън в сърцата чакаме партията, изринала всички дъна в дългогодишната си история – от тероризъм до всеобщ гнет, от политически убийства до етнически геноцид, от кражби на мандри до държавни банкрути, от взривяването на църкви до „ трудовите “ лагери – организацията, предавала неведнъж националния интерес в интерес на непозната страна и против великодушни възнаграждения, да избави стабилността в ръководството и да възвърне „ салдото в Силата “. Според Айнщайн полуда е да правиш едно и също нещо, очаквайки друг резултат. Ако е бил прав най-малко за това, светът през последните няколко години е обзет от полуда, щом пробва да се върне към една вяра, избила стотици милиони индивиди по изключително нечовечен и садистичен метод, а българите са измежду най-маниакалните безумци на планетата, тъй като те имат древен опит с въпросната идеология и би трябвало добре да я познават, в случай че въобще познават историята си: всякога щом московските еничари докопат властта, идват тежки времена – в случай че изкарат година-две, банкрутират банки, а при цялостен мандат банкрутират страната. Вече е извънредно неотложно да се учим историята на несполучливите опити за „ ярко бъдеще “ по света, до един приключили пагубно с бедност и принуждение. Дотогава подли разказвачи на приказки, обещаващи реки от мед и масло, ще вземат своя кръвен налог. За тях постоянно ще имат аудитория, даже когато им заявят в прав текст, че да избиеш един милион в името на комунизма не е закононарушение – по този начин, както го направи Жан Виденов при поредното изпълзяване от бунището на историята. Коалицията „ всички обичат Кирил “ някак се трансформира във „ всички обичат Българска социалистическа партия “ – при толкоз яростни престрелки, нито един път името на партията-майка не беше опетнено. Хора, другояче вторачени във фигурата на политическите си съперници или колите, които те карат, се оказаха без каквито и да е искания към терористичното минало, престъпното настояще и множеството национални изменничества на съдружните си сътрудници. Както самите те споделиха при пукането на балона Петков – каквото и да ви приказват, става дума за пари, а спонсорите вероятно се изнервят при тези мудни резултати и може да заложат на различен кон.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ