Спор за данъците и пенсиите: Бизнес и синдикати с различни позиции
Данъчната система е последното нещо, което би трябвало да бъде пипано. Това е може би единствената добре работеща система в България. Страната ни е измежду страните с най-добре оценените данъчни режими в Европа. Това сподели ръководителят на Общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в предаването „ Тази заран " по бТВ.
По думите му казусът не е в налозите, а в възходящите разноски и незадоволителната успеваемост на обществените вложения. „ Просто би трябвало да се понижат разноските, да се понижи темпът на тяхното увеличение по този начин, че да може стопанската система да доближи тези огромни разноски, които се вършат в бюджетните системи за хонорари и за пенсии и надлежно да се създадат по-ефективни разноските за вложения, тъй като там явно има доста преоразмеряване ", разясни Велев.
Главният стопански специалист на синдиката Атанас Кацарчев съобщи, че сегашният модел натоварва най-силно хората с ниски и междинни приходи. „ Най-бедните хора пълнят бюджета. Около 66% от бюджетните доходи се генерират от физически лица. Приходите от налози в страната е към 36 на 100, а приблизително в Европейски Съюз е 43%, в това число във връзка с осигуровките. Данъкът е симетричен, само че тъкмо това води до така наречен подоходни неравенства. Ние имаме най-малка разлика сред приходи преди и след облагане ", уточни той.
Според синдикатите България би трябвало да обмисли въвеждането на по-справедлив модел на облагане, в това число необлагаем най-малко за най-ниските приходи. „ Ако освободим от облагане ниските приходи, тези, които са под витален най-малко, това ще подкрепи тези хора с 10%. Ако минималната пенсия е на прага на линията на беднотия, още веднъж ще подкрепи хората с най-ниските пенсии, надлежно това ще облекчи държавната администрация и разноски в избрана част. Тук е въпрос на доста добре уравновесена сметка по какъв метод да стане смяната ", изясни Капарчев.
Различията сред работодатели и синдикати се демонстрираха и по тематиката за пенсионната система.
Велев цитира данни, съгласно които съотношението сред пенсиите и трудовите приходи в България е по-високо от междинното за Европейския съюз.
По думите на Велев сивият бранш сега е към 20%. За 15 години той е понижен с над 15 процентни пункта. „ Все още е огромен и има какво да се желае, само че самият метод на действие на пенсионната система подтиква укриването на осигуровки. Получава се по този начин, че за друг застрахователен принос най-сетне пенсионерите получават идентична пенсия - минимална, тъй като тя е изкуствено вдигната. Хората споделят „ Защо да се осигуряваме върху действителните приходи, в случай че най-после ще получаваме пенсия като тези, които са укривали приходите си и не са внасяли осигуровки? ". Тук има бъркане на осигурителната със обществената система. когато вдигаш изкуствено минималната пенсия, ти даваш повече, в сравнение с е осигурителният принос и на тези, които са укривали ", изясни той.
От своя страна Кацарчев акцентира, че близо половината пенсионери получават минимални пенсии и мъчно покриват разноските си за живот. „ Не можем да приказваме за високи пенсии, когато над един милион пенсионери са на най-малък приход ", съобщи той.
Двамата специалисти разясниха и концепцията за отпадане на автоматизираните механизми за нарастване на възнагражденията в избрани браншове и за смяна на формулата за установяване на минималната работна заплата.
„ Автоматизмите водят към перпетуум мобиле. Определят се административно високи хонорари в някои браншове, от там автоматизирано се подвига междинната заплата за страната, от там автоматизирано - минималната, вследствие на което се подвигат заплатите в редица бюджетни браншове. Получават се едни големи нараствания на разноските в бюджетната сфера, които стопанската система просто не може да настигне. Така се изсмуква запас от частния бранш. Те просто би трябвало да бъдат анулирани и да се вършат съответни бюджетни политики ", съобщи Велев.
По думите му казусът не е в налозите, а в възходящите разноски и незадоволителната успеваемост на обществените вложения. „ Просто би трябвало да се понижат разноските, да се понижи темпът на тяхното увеличение по този начин, че да може стопанската система да доближи тези огромни разноски, които се вършат в бюджетните системи за хонорари и за пенсии и надлежно да се създадат по-ефективни разноските за вложения, тъй като там явно има доста преоразмеряване ", разясни Велев.
Главният стопански специалист на синдиката Атанас Кацарчев съобщи, че сегашният модел натоварва най-силно хората с ниски и междинни приходи. „ Най-бедните хора пълнят бюджета. Около 66% от бюджетните доходи се генерират от физически лица. Приходите от налози в страната е към 36 на 100, а приблизително в Европейски Съюз е 43%, в това число във връзка с осигуровките. Данъкът е симетричен, само че тъкмо това води до така наречен подоходни неравенства. Ние имаме най-малка разлика сред приходи преди и след облагане ", уточни той.
Според синдикатите България би трябвало да обмисли въвеждането на по-справедлив модел на облагане, в това число необлагаем най-малко за най-ниските приходи. „ Ако освободим от облагане ниските приходи, тези, които са под витален най-малко, това ще подкрепи тези хора с 10%. Ако минималната пенсия е на прага на линията на беднотия, още веднъж ще подкрепи хората с най-ниските пенсии, надлежно това ще облекчи държавната администрация и разноски в избрана част. Тук е въпрос на доста добре уравновесена сметка по какъв метод да стане смяната ", изясни Капарчев.
Различията сред работодатели и синдикати се демонстрираха и по тематиката за пенсионната система.
Велев цитира данни, съгласно които съотношението сред пенсиите и трудовите приходи в България е по-високо от междинното за Европейския съюз.
По думите на Велев сивият бранш сега е към 20%. За 15 години той е понижен с над 15 процентни пункта. „ Все още е огромен и има какво да се желае, само че самият метод на действие на пенсионната система подтиква укриването на осигуровки. Получава се по този начин, че за друг застрахователен принос най-сетне пенсионерите получават идентична пенсия - минимална, тъй като тя е изкуствено вдигната. Хората споделят „ Защо да се осигуряваме върху действителните приходи, в случай че най-после ще получаваме пенсия като тези, които са укривали приходите си и не са внасяли осигуровки? ". Тук има бъркане на осигурителната със обществената система. когато вдигаш изкуствено минималната пенсия, ти даваш повече, в сравнение с е осигурителният принос и на тези, които са укривали ", изясни той.
От своя страна Кацарчев акцентира, че близо половината пенсионери получават минимални пенсии и мъчно покриват разноските си за живот. „ Не можем да приказваме за високи пенсии, когато над един милион пенсионери са на най-малък приход ", съобщи той.
Двамата специалисти разясниха и концепцията за отпадане на автоматизираните механизми за нарастване на възнагражденията в избрани браншове и за смяна на формулата за установяване на минималната работна заплата.
„ Автоматизмите водят към перпетуум мобиле. Определят се административно високи хонорари в някои браншове, от там автоматизирано се подвига междинната заплата за страната, от там автоматизирано - минималната, вследствие на което се подвигат заплатите в редица бюджетни браншове. Получават се едни големи нараствания на разноските в бюджетната сфера, които стопанската система просто не може да настигне. Така се изсмуква запас от частния бранш. Те просто би трябвало да бъдат анулирани и да се вършат съответни бюджетни политики ", съобщи Велев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ