Икономист: Държавата ще трябва да увеличи заплатите на държавните служители
Продължава гласуването на Бюджет 2026. Окончателно през вчерашния ден бяха признати бюджетите на Здравната каса и Държавното публично обезпечаване.
От 1 август държавните чиновници стартират да заплащат персоналните си осигурителни вноски. Осигуровките на държавните чиновници
" Тези, които работят държавна работа, от една страна ще заплащат повече, само че пък страната ще би трябвало да им усили заплатите ", разяснява икономистът проф. Ганчо Ганчев.
По думите му има проблем за какво в Министерство на вътрешните работи и МО би трябвало да имат други правила на формиране на работната заплата и пенсионирането спрямо останалите държавни чиновници.
" Това е надълбоко погрешно, тези жестове имат политическа основа и са стопански ирационални. В последна смета не сме във война, полицията и армията не водят сражения ", акцентира гостът на Bulgaria ON AIR.
Минималната заплата остава 620 евро
Минималната работна заплата (МРЗ) се замразява на 620 евро.
Проф. Ганчев посочи, че липсва договореност за правилата, по които да се пресмята минималната работна заплата.
" Няма изясненост каква ще бъде новата формула. Автоматизмите няма по какъв начин напълно да се отстранен, някои ще се запазят. Въпросът е да не основават диспропорции на вътрешния пазар на труда ", уточни той.
Според икономиста бизнесът твърди, че повишението на МРЗ води до увеличение на разноските за труд и понижаване на конкурентоспособността на стопанската система, до момента в който профсъюзите настояват, че МРЗ би трябвало да подсигурява някакъв най-малко.
" Ако МРЗ не се покачва, това автоматизирано води до приключване на работна мощ от страната. Ако е прекалено висока - това удря бизнеса. Ролята на държавното управление е да откри формула, която да балансира ползите на двете страни ", сподели още проф. Ганчев.Промяната при пенсиите
" Пенсията се дефинира въз основата на вноските, които вършиме в пенсионната система, а не на какъв брой часа се водите, че работите. Вкарва се неуместен миг пенсиите да зависят освен от паричните ви вноски, а и от това дали се водите на 4 или на 8 часа ", съобщи икономистът.
Проф. Ганчев посочи, че хората на по-кратко работно време по-трудно ще се пенсионират и ще получат по-малки пенсии. Това няма никаква връзка със сивата стопанска система, означи той.Дефицитът на България
" Нашият недостиг е максимален в Европейски Съюз, само че това е краткотрайно събитие поради еврофондовете. Това отново е обвързвано със законодателството. Ако измененията бъдат направени, този забележителен недостиг би трябвало да спадне. Ще приключим с по-нисък от планувания недостиг - някъде 4,2-4,3% ", проучва икономистът.
Според проф. Ганчев би трябвало да се замислим дали данъчно-осигурителната ни система е най-хубавата, както твърдим.
" При нас съществена роля играят косвените налози, до момента в който в другите страни са подоходните налози. Нашата данъчна система пречи на капиталовия развой ", заключи специалистът.
От 1 август държавните чиновници стартират да заплащат персоналните си осигурителни вноски. Осигуровките на държавните чиновници
" Тези, които работят държавна работа, от една страна ще заплащат повече, само че пък страната ще би трябвало да им усили заплатите ", разяснява икономистът проф. Ганчо Ганчев.
По думите му има проблем за какво в Министерство на вътрешните работи и МО би трябвало да имат други правила на формиране на работната заплата и пенсионирането спрямо останалите държавни чиновници.
" Това е надълбоко погрешно, тези жестове имат политическа основа и са стопански ирационални. В последна смета не сме във война, полицията и армията не водят сражения ", акцентира гостът на Bulgaria ON AIR.
Минималната заплата остава 620 евро
Минималната работна заплата (МРЗ) се замразява на 620 евро.
Проф. Ганчев посочи, че липсва договореност за правилата, по които да се пресмята минималната работна заплата.
" Няма изясненост каква ще бъде новата формула. Автоматизмите няма по какъв начин напълно да се отстранен, някои ще се запазят. Въпросът е да не основават диспропорции на вътрешния пазар на труда ", уточни той.
Според икономиста бизнесът твърди, че повишението на МРЗ води до увеличение на разноските за труд и понижаване на конкурентоспособността на стопанската система, до момента в който профсъюзите настояват, че МРЗ би трябвало да подсигурява някакъв най-малко.
" Ако МРЗ не се покачва, това автоматизирано води до приключване на работна мощ от страната. Ако е прекалено висока - това удря бизнеса. Ролята на държавното управление е да откри формула, която да балансира ползите на двете страни ", сподели още проф. Ганчев.Промяната при пенсиите
" Пенсията се дефинира въз основата на вноските, които вършиме в пенсионната система, а не на какъв брой часа се водите, че работите. Вкарва се неуместен миг пенсиите да зависят освен от паричните ви вноски, а и от това дали се водите на 4 или на 8 часа ", съобщи икономистът.
Проф. Ганчев посочи, че хората на по-кратко работно време по-трудно ще се пенсионират и ще получат по-малки пенсии. Това няма никаква връзка със сивата стопанска система, означи той.Дефицитът на България
" Нашият недостиг е максимален в Европейски Съюз, само че това е краткотрайно събитие поради еврофондовете. Това отново е обвързвано със законодателството. Ако измененията бъдат направени, този забележителен недостиг би трябвало да спадне. Ще приключим с по-нисък от планувания недостиг - някъде 4,2-4,3% ", проучва икономистът.
Според проф. Ганчев би трябвало да се замислим дали данъчно-осигурителната ни система е най-хубавата, както твърдим.
" При нас съществена роля играят косвените налози, до момента в който в другите страни са подоходните налози. Нашата данъчна система пречи на капиталовия развой ", заключи специалистът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ