Коментар на водещия: От алинея на алинея и от член на член…
Дами и господа,
от години слушаме за потребността от правосъдна промяна. Но вие знаете, че има доста огромна разлика от един закон, написан на хартия и методът, по който той рефлектира върху народопсихологията и душите ни. През седмицата, в " Тази заран " видяхме онлайн, в ефир, същинското положение на противоборството сред духа и законите в България.
Семейство с три деца, което от седмици сигнализира, че градеж на следващата кооперация в историческия център на Пловдив, рисково покрай техния дом, подкопава основите на къщата им. В последна сметка фамилията трябваше да напусне дома си за неопределен срок.
Защото предстоящо, се срути подпорна стена. Обяснението на управляващите - онлайн в ефира на bTV - " още предходната седмица били създали комисия по 195 от Закон за устройство на територията ". Знам, че това не ви приказва нищо, не би и трябвало, в случай че не сме адвокати, само че по този начин, без да имат безусловно никаква виновност, едно семейство остава за неустановен интервал от време " евакуирано от вкъщи си ".
Искате правда и съблюдаване на разпоредбите? - " член 195 от Закон за устройство на територията ". По-спокойни ли сте в този момент? Строят следващата кооперация във вашия град, прекомерно покрай вашия дом? Добре, няма проблем! " Член 195 от Закон за устройство на територията "!
Същото е и със правосъдната промяна. Искате правдивост, тъй като усещате, че висши фактори в правосъдната система са на хранилка измежду политици и бандити? Ето ви нови член 139, алинея 1 и 2 от Закон за съдебната власт, член 126 от Прокуратура на Република България. Готово! Не го ли усещате? Съд и прокуратура към този момент работят в интерес на обществото.
Искате да спрем гонките и убийците на пътя? Имаме рецепта - член 66 от Наказателен кодекс, член 116 от Наказателно-процесуален кодекс.
Искате да имаме обективни и работещи регулатори, които ни пазят от монополите? Време е за чл.4 от Закон за защита на конкуренцията.
Искате онколекарствата да не се продават на едни лечебни заведения на една цена, а на други - 28 пъти по-скъпо, като и в двата случая да е за наша сметка - я да пипнем ЗЗО и Закон за обществените поръчки, откакто ги бяхме пипнали, само че ни хванаха.
Taка всеки пипа някакъв член, с цел да остане беззаконието все същото. Защото, както споделя Стоян Михайловски, измененията в законите не докарват промени в духовете, а тъкмо противоположното - " смяната в духа на едно общество води до смяна в законите ".
Ами в случай че всички тези закони, които се трансформират толкоз постоянно стартират да се ползват? Кой ги ползва сега? Как се прилаат? Как се управлява тяхното използване?
Ако за нас е обикновено " да даваме, с цел да получим ", държанието на служители, регулатори, законодатели ще е все такова. Ако няма кой да ги накаже, ще ни въртят в членове и алинеи до момента в който се срутват основите на замисъла на всеки закон, всеки член и всяка алинея.
Ако мислим на кого да дадем рушвет, с цел да уреди сина или дъщерята на работа, какъв брой % да обещаем, с цел да спечелим социална поръчка, по какъв начин да платим изпита, към кого да се присламчим, текстовете губят значение.
Нетърпимостта към корупцията би трябвало да е от тези, които са склонни да дадат, а не от тези, които взимат. Те към този момент са корумпирани. " Човек, заседнал в пороци, не може да бъде свободен човек ", споделя още Михайловски. И тъкмо поради това е толкоз значимо по какъв начин и от кого се ползват законите.
Защото казусът, с който се сблъскваме всеки ден, във всяка сфера, все по-видимо приказва, че не може да се съблюдава някаква норма, за следването на която не следи никой. Ако този проблем е поколенчески, става въпрос за превъзпитание, което може да е плод на дългогодишно изпитание, при което децата ни, или децата на децата ни някой ден да си кажат - абе не е обикновено да желая да съм доктор и да би трябвало да заплащам рушвет на някакъв, който би трябвало да ми уреди специализация. Или не е обикновено, някой да кара пийнал и да му желая пари, с цел да го пусна, тъй като може да убие някого и след това това да тежи на моята съвест.
Но преди този момент би трябвало да забележим не следващият текст, а използването на закона. Дотогава визията ни за правораздаване ще е все такава - от алинея на алинея и...
Вие сте със 120 минути. Аз съм СИ. Добре пристигнали.
