Дами и господа, миналата неделя едва 39% от нас упражниха

Дами и господа, предходната неделя едвам 39% от нас упражниха правото си на глас. Резултатите от изборите сътвориха комплицирана политическа обстановка, при която доста мъчно ще бъде формирано постоянно държавно управление. Няма какво да се лъжем, възможностите са минимални, на моменти съвсем нулеви.

Просто математиката, в подтекста на политическите действителности, не излиза на фона на опълчването в българската политика сега. Не споделям, че това е положително или неприятно, вие имате своето мнение. Това е действителността, подбудена от следващите предварителни избори, които ни връщат към 30-те години на предишния век, когато в границите на две години се сменят цели пет кабинета. На път сме да подобрим този връх от зората на българската съвременна политическа държавност.

Това, което мен ме тормози като жител на България е, че и на тези избори огромна част от политиците погледнаха на обществото като на някаква монолитна маса, а не като цялост от разнообразни хора с постоянно разнообразни възгледи. Обществото не е длъжно на никого и не е отговорно пред никого, че по-голямата част от гласоподавателите за следващ път не припознават благонадежден източник на доверие.

Скъпи политици, в случай че не полагате повече старания, с цел да стимулирате хората да гласоподават и да ви се доверят, вие имате базисен и доста огромен проблем. Така и не чух след изборите някой да каже - може би, повода е и в нас, политиците. Достатъчно безапелационни ли сме, когато приказваме с обществото? Искрени ли сме? Истински ли сме? Или приказваме това, което си мислим, че ще ни донесе най-вече гласове?

В този смисъл една от най-вредоносните черти на общия ни темперамент е прословутият български общ знаменател. Лекарите са такива, водачите онакива, всички служители на реда са корумпирани, футболистите за нищо не стават. Това е гибелен метод на мислене. Държавата на етикетите. Защото във всеки общ знаменател има изключения, които са доста по-важни и скъпи от целия общ знаменател.

Това е все едно от заран до вечер да повтаряме, че всички политици не ставате за нищо. Това няма да е вярно, макар че имаме задоволително учредения да го твърдим.

Защото и в политиката има хора, които поставят старания. Наред със службогонците, там има доста персони не с концепцията да се замогнат, а с душата и полезностите си. И не им е прелестно да плуват в публичната тиня на българската обществена действителност, която може да те докара до полуда.

В момента на българската политическа сцена виждаме едни изтерзани, настръхнали хора, които с дребни изключения са се вкопчили едни в други, тъй като в действителност се хранят политически едни от други. На моменти се държат нападателно, като че ли ние сме техни чиновници, а не те наши. Този филм сме го гледали към този момент. Ретро е. А времето си върви, евентуално още едни избори идват на хоризонта. За Йордановден сме подготвени. Мъжкото хоро пред урните ни зове.

Помислете върху това, уважаеми политици. И не бързайте с отговора. Защото главната причина за слабия интерес към следващите избори сте... Вие.