Любов и уважение за Спешната помощ, а за нас търпение и смърт?
Дама от Спешната помощ ни приканва да бъдем признателни на медиците, да оценяваме техните старания. Имам вест за нея: Медиците постоянно са били най-уважаваното съсловие. Не го натяквайте, тъй като обиждате и наранявате и двете страни.
В момента болен съм от COVID-19. Чувствам се зле, колкото доста други. Имам доста другари и познати популярни лекари, някои от които са ми помогнали в съдбоносни мигове. Били са до мен и фамилията ми освен като експерти, само че и като индивиди. Това човек не не помни.
Не ги диря за съвет сега, тъй като си давам сметка за тяхната заетост. Лечението ми организира моя близка, потвърден специалист. Контактувам единствено с нея. Смятам, че по този начин е редно. Ако заболяването „ наложи “, ще му мислим.
Искам да пребивавам. Всички хора желаят. Това изненада ли е? Нахално ли е? Много ли е?
В столицата позвъняванията в Спешна помощ били пъклен доста. Ами нали казвате, че пандемията е ужасна – естествено е тогава хората да са тревожни и даже уплашени. Но не жителите са отговорни за проблемите в опазването на здравето и Спешната помощ.
Не те са дали лицензи на над 360 лечебни заведения – най-вече на глава от население в Европа. Не те са ги напълнили с над 60 000 болнични кревати при дефицит на екипи да ги обслужват. Къде са хеликоптерите и реанимационните коли? Пари от джипката се хвърлят за босове на частни футболни игрища и тимове. Защо не приказваме за това? Не властта, хората заплащат 5-те милиарда за опазване на здравето и още най-малко 1,5 милиарда като доплащане. В същото време огромна част от българското население няма достъп не до качествено, а изобщо до медицински грижи. Това загадка ли е? Какво се случва с хора в села из доста краища на страната? Дори пътища няма до там… Умират безшумно, неусетно – поредна численост за статистиката. Те не заслужават ли обич, почитание?
Патетиката прикрива или пробва да прикрие слабостите и грешките на упралението. И не са отговорни българите. Те почитат, прекланят се пред хората с бели престилки и на тези усеща не въздействат даже свадите и данните за корупция в опазването на здравето.
А какво ще кажете да бъдем по-откровени и по-честни? Пред себе си, и с другите.
Станах от леглото, с цел да напиша тези редове. Сега лягам... Лекарствата са до мен. И да не не помни: почитам и обичам, които са почтени за сходни усеща и морални категории. Достатъчно са.
Огнян Стефанов
В момента болен съм от COVID-19. Чувствам се зле, колкото доста други. Имам доста другари и познати популярни лекари, някои от които са ми помогнали в съдбоносни мигове. Били са до мен и фамилията ми освен като експерти, само че и като индивиди. Това човек не не помни.
Не ги диря за съвет сега, тъй като си давам сметка за тяхната заетост. Лечението ми организира моя близка, потвърден специалист. Контактувам единствено с нея. Смятам, че по този начин е редно. Ако заболяването „ наложи “, ще му мислим.
Искам да пребивавам. Всички хора желаят. Това изненада ли е? Нахално ли е? Много ли е?
В столицата позвъняванията в Спешна помощ били пъклен доста. Ами нали казвате, че пандемията е ужасна – естествено е тогава хората да са тревожни и даже уплашени. Но не жителите са отговорни за проблемите в опазването на здравето и Спешната помощ.
Не те са дали лицензи на над 360 лечебни заведения – най-вече на глава от население в Европа. Не те са ги напълнили с над 60 000 болнични кревати при дефицит на екипи да ги обслужват. Къде са хеликоптерите и реанимационните коли? Пари от джипката се хвърлят за босове на частни футболни игрища и тимове. Защо не приказваме за това? Не властта, хората заплащат 5-те милиарда за опазване на здравето и още най-малко 1,5 милиарда като доплащане. В същото време огромна част от българското население няма достъп не до качествено, а изобщо до медицински грижи. Това загадка ли е? Какво се случва с хора в села из доста краища на страната? Дори пътища няма до там… Умират безшумно, неусетно – поредна численост за статистиката. Те не заслужават ли обич, почитание?
Патетиката прикрива или пробва да прикрие слабостите и грешките на упралението. И не са отговорни българите. Те почитат, прекланят се пред хората с бели престилки и на тези усеща не въздействат даже свадите и данните за корупция в опазването на здравето.
А какво ще кажете да бъдем по-откровени и по-честни? Пред себе си, и с другите.
Станах от леглото, с цел да напиша тези редове. Сега лягам... Лекарствата са до мен. И да не не помни: почитам и обичам, които са почтени за сходни усеща и морални категории. Достатъчно са.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ