Не съдете по облеклото
Дама, облечена в избледняла рокля от памучен плат и брачният партньор й, облечен в старомоден шаячен костюм, слезли от влака на Бостънската гара и тръгнали страхливо към градския кабинет на Президента, за среща с него. Те нямали авансово уречен час, а на секретарката му ѝ се желало да им каже, че такива недодялани облици като тях нямат никаква работа в Харвард.
Дори въобще не заслужават да са в Кембридж Вилидж. Тя просто се намръщила – по този начин изразила насладата си от тяхното появяване.
“Бихме желали да се срещнем с Президента. ” – меко споделил мъжа.
“Той ще бъде ангажиран през целия ден. ” – троснато отвърнала секретарката.
“Ще изчакаме. ” – обадила се дамата.
Секретарката ги пренебрегнала с часове, надявайки се да ги обезкуражи и те най-сетне да си тръгнат. Но те продължавали да стоят, добродушно седейки си в чакалнята. Разочарованието на секретарката растяло от ден на ден и повече. Накрая тя решила да обезпокои президента, колкото и да съжалявала за постъпката си. “Може би в случай че се срещнат с Вас за няколко минути, ще си тръгнат. ” – му споделила тя. Той въздъхнал сопнато и кимнал.
Той бил прекомерно ангажиран, с цел да може да им отдели даже няколко минути, само че повече от всичко мразел памучни рокли и шаячни костюми да му се размотават в офиса. Обърнал се към влизащата двойка със най-сериозното си и строго изражение на лицето.
Жената се обърнала към него:
“Имахме наследник, който учи в Харвард една година. Той го обичаше и беше благополучен тук. Но преди година той почина в акцидент. Аз и брачният партньор ми бихме желали да издигнем мемориал в негова чест, някъде в региона на Университетското градче. ”
Президентът освен не се трогнал. Той бил шокиран.
“Госпожо, ” – споделил той дрезгаво “не можем да издигнем монумент в чест на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако можехме, това място би приличало повече на гробище. ”
