Скромният титан от Канзас разчувства българско Чикаго
Дъло време заставам пред белия лист и се пробвам да предам усещанията си от срещата онлайн с един от най-интересните писатели на нашето време – огромният Иво Иванов. Признавам си, мъчно ми е да облека в думи претърпяното. Иска ми се да напиша нещо малко и мощно за майстора на късия и въодушевяващ роман, макар че личността на Иво е изцяло невероятно да се побере в лист хартия.
От дълго време си мечтаех да срещна този исполин на мисълта. Спомням си по какъв начин тръгнахме с жена ми за срещата с него и какъв брой се вълнувахме. По-голямата ни щерка видя, че сме настроени авантюристичен и попита: Кой е Иво Иванов? Спонтанно и споделих, че той е Васил Левски в спорта, както и да е прозвучало това съпоставяне. Поне бях сигурен, че ще разбере какъв брой важен човек е за нас, щом го отъждествявам с Апостола.
Всъщност, малко закъсняхме и седнахме на последните редове. В началото се пробвах да протоколирам всяка остроумна мисъл, само че за бога, съвсем незабавно осъзнах, че това ще бъде невъзможна задача, защото всяка негова дума бе скъпа. Жена ми ме подсети, че е по-добра концепция да вършим видео. Така, улисани да попиваме всяко негово изречение, не разбрахме по кое време завърши всичко, като че ли бяхме на кино и гледахме филм на Джеймс Камерън, който те приковава на място.
Неусетно започнахме да се редим за подписи. Сега си припомням, че имах и доста въпроси, само че момента, в който Иво заприказва, забравих за тях. Единственото, което желаех, е той да не стопира да приказва. И различен път съм се чувствал по този начин. Като студент в Национална Спортна Академия си мечтаех моя преподавател проф. Лозан Митев да ми позволи да последвам всяка негова стъпка и да си протоколирам всичко, което споделя. Между другото и двамата са зодия Овен. За себе си съм схванал, че представителите на тази зодия са най-хубавите учители.
А другояче, стоенето на опашката ми се стори цяла безкрайност, като че ли се редяхме за самун по времето на „ Виденовата зима “. Сигурен съм, че с Иво постоянно е по този начин, всеки желае да му каже нещо, да се снима с него, да получи благопожелание. Нормално е, не всеки ден се среща такава неповторима персона. Между другото, дребната ми щерка ме е следила хиляди пъти, до момента в който съм бил зад обектива и довечера реши, че желае да снима. Щастлив съм, че направи първите си фотоси навръх Човека Иво Иванов.
И до момента в който се пробвах да пресъздам ситуацията в център „ Магура “, където се организира срещата с Иво, в това време беше пристигнал най-хубавият американски празник – Денят на благодарността. Всъщност, чествам този празник всеки ден. Сутрин, когато се събудя, първото нещо е да насочва молитвата си към Бог! А тя е къса: „ Благодаря ти! “. Много постоянно я дублирам и през останалата част от деня.
Замислих се, че нищо друго не бих могъл да кажа на Иво, с изключение на благозвучното и красиво, българско „ Благодаря ти! “. Наистина нямаше време да му изяснявам, че съвсем всякога, когато чета неговите разкази за огромните истории на дребните хора, душата ми бушува и не един път очите ми са се пълнили със сълзи. Сигурен съм, че не ви споделям нищо ново, тъй като и вие сте се чувствали по сходен метод.
Иво съумя да отдели от скъпото си време и измина със личния си автомобил повече от 500 благи, с цел да бъде с нас. Той постоянно е разказвал, че се въодушевява да написа някои от своите истории, до момента в който кара автомобила си през прериите на Канзас и Гранд Каньон в Аризона. Навярно, там някъде са се родили историите за дребния воин Гибсън или за желязната лейди Сюзън Бутчър!
Между другото, преди да се срещна с творчеството на Иво Иванов, не обичах баскетбола. Като дребен съм упражнявал битка и сме играли за загрявка нещо приблизително сред ръгби и баскетбол. И когато ми се наложи в Академията да туптя топката, не се справях добре. От тогава не харесвах тази игра, само че Иво ме накара да я заобичам. Вече желая да играя баскетбол и съм взел ограничения. Мой добър другар, който е приключил Академията, със компетентност „ Треньор по баскетбол “, ми е заречен, когато изнамерим време, да упражняваме дрибъла.
Какво още да прибавя за Човека Вселена? В кристално сините му очи, можеш да съзреш душата му, а тя е по детски чиста. Иво постоянно споделя, че в случай че искаш да намериш една изумителна история, можеш да попиташ първия срещнат човек на улицата и той ще ти я опише. Със своите произведения, той е влезнал в душите на хиляди свои читатели и го е направил стремително, като гръм. Хващал ни е за гушите и ни е стискал. И по сходство на изпепеляваща сърцето обич, се чувстваш жив с всички свои сетива. Приятно ти е Иво да те „ стиска за гушата “, с точната мощ и да пропуща напълно малко О2.
Улисан в разхвърляните ми разсъждения за Иво, да не не помни да благодаря на Ваня Крамер. Ванче, благодаря ти, че най-сетне съумя да направиш по този начин, че той да пристигна в Чикаго. Както и за това, че го помоли да опише повече за баща си. Иво показа, че ще написа книга за татко си, който с изключение на състезател, каскадьор е и нуклеарен физик. Тръпнем в очакване, тази книга да бъде написана и издадена. Като студент, имах привилегията татко му – проф. Светослав Иванов, тогава ректор на НСА, да ми преподава. Смея да кажа, че никой от нас студентите, не осъзнаваше потенциала на този извънредно ерудиран мъж. Най-трудното нещо в НСА беше да вземеш неговия изпит, по биомеханика. Признавам си, бях наизустил всичко и го взех от втория път с четворка. И до през днешния ден си припомням за Ефекта на Магнус, който може да се изясни най-лесно с фалцовите удари във футбола.
Но да се върнем към Иво – по своя специфичен метод той даде парченце от душата си на всички, които бяха пристигнали, с цел да почерпят от неговия изобилен извор на ентусиазъм.
За край, желая да препоръчам на всеки човек и наложително на всеки студент в НСА, да прочете книгите „ Отвъд играта “ и „ Кривата на щастието “ от неповторимия Иво Иванов.
Галерия фотоси:
В-к „ България “
chicago.bg
фотоси: chicago.bg
От дълго време си мечтаех да срещна този исполин на мисълта. Спомням си по какъв начин тръгнахме с жена ми за срещата с него и какъв брой се вълнувахме. По-голямата ни щерка видя, че сме настроени авантюристичен и попита: Кой е Иво Иванов? Спонтанно и споделих, че той е Васил Левски в спорта, както и да е прозвучало това съпоставяне. Поне бях сигурен, че ще разбере какъв брой важен човек е за нас, щом го отъждествявам с Апостола.
Всъщност, малко закъсняхме и седнахме на последните редове. В началото се пробвах да протоколирам всяка остроумна мисъл, само че за бога, съвсем незабавно осъзнах, че това ще бъде невъзможна задача, защото всяка негова дума бе скъпа. Жена ми ме подсети, че е по-добра концепция да вършим видео. Така, улисани да попиваме всяко негово изречение, не разбрахме по кое време завърши всичко, като че ли бяхме на кино и гледахме филм на Джеймс Камерън, който те приковава на място.
Неусетно започнахме да се редим за подписи. Сега си припомням, че имах и доста въпроси, само че момента, в който Иво заприказва, забравих за тях. Единственото, което желаех, е той да не стопира да приказва. И различен път съм се чувствал по този начин. Като студент в Национална Спортна Академия си мечтаех моя преподавател проф. Лозан Митев да ми позволи да последвам всяка негова стъпка и да си протоколирам всичко, което споделя. Между другото и двамата са зодия Овен. За себе си съм схванал, че представителите на тази зодия са най-хубавите учители.
А другояче, стоенето на опашката ми се стори цяла безкрайност, като че ли се редяхме за самун по времето на „ Виденовата зима “. Сигурен съм, че с Иво постоянно е по този начин, всеки желае да му каже нещо, да се снима с него, да получи благопожелание. Нормално е, не всеки ден се среща такава неповторима персона. Между другото, дребната ми щерка ме е следила хиляди пъти, до момента в който съм бил зад обектива и довечера реши, че желае да снима. Щастлив съм, че направи първите си фотоси навръх Човека Иво Иванов.
И до момента в който се пробвах да пресъздам ситуацията в център „ Магура “, където се организира срещата с Иво, в това време беше пристигнал най-хубавият американски празник – Денят на благодарността. Всъщност, чествам този празник всеки ден. Сутрин, когато се събудя, първото нещо е да насочва молитвата си към Бог! А тя е къса: „ Благодаря ти! “. Много постоянно я дублирам и през останалата част от деня.
Замислих се, че нищо друго не бих могъл да кажа на Иво, с изключение на благозвучното и красиво, българско „ Благодаря ти! “. Наистина нямаше време да му изяснявам, че съвсем всякога, когато чета неговите разкази за огромните истории на дребните хора, душата ми бушува и не един път очите ми са се пълнили със сълзи. Сигурен съм, че не ви споделям нищо ново, тъй като и вие сте се чувствали по сходен метод.
Иво съумя да отдели от скъпото си време и измина със личния си автомобил повече от 500 благи, с цел да бъде с нас. Той постоянно е разказвал, че се въодушевява да написа някои от своите истории, до момента в който кара автомобила си през прериите на Канзас и Гранд Каньон в Аризона. Навярно, там някъде са се родили историите за дребния воин Гибсън или за желязната лейди Сюзън Бутчър!
Между другото, преди да се срещна с творчеството на Иво Иванов, не обичах баскетбола. Като дребен съм упражнявал битка и сме играли за загрявка нещо приблизително сред ръгби и баскетбол. И когато ми се наложи в Академията да туптя топката, не се справях добре. От тогава не харесвах тази игра, само че Иво ме накара да я заобичам. Вече желая да играя баскетбол и съм взел ограничения. Мой добър другар, който е приключил Академията, със компетентност „ Треньор по баскетбол “, ми е заречен, когато изнамерим време, да упражняваме дрибъла.
Какво още да прибавя за Човека Вселена? В кристално сините му очи, можеш да съзреш душата му, а тя е по детски чиста. Иво постоянно споделя, че в случай че искаш да намериш една изумителна история, можеш да попиташ първия срещнат човек на улицата и той ще ти я опише. Със своите произведения, той е влезнал в душите на хиляди свои читатели и го е направил стремително, като гръм. Хващал ни е за гушите и ни е стискал. И по сходство на изпепеляваща сърцето обич, се чувстваш жив с всички свои сетива. Приятно ти е Иво да те „ стиска за гушата “, с точната мощ и да пропуща напълно малко О2.
Улисан в разхвърляните ми разсъждения за Иво, да не не помни да благодаря на Ваня Крамер. Ванче, благодаря ти, че най-сетне съумя да направиш по този начин, че той да пристигна в Чикаго. Както и за това, че го помоли да опише повече за баща си. Иво показа, че ще написа книга за татко си, който с изключение на състезател, каскадьор е и нуклеарен физик. Тръпнем в очакване, тази книга да бъде написана и издадена. Като студент, имах привилегията татко му – проф. Светослав Иванов, тогава ректор на НСА, да ми преподава. Смея да кажа, че никой от нас студентите, не осъзнаваше потенциала на този извънредно ерудиран мъж. Най-трудното нещо в НСА беше да вземеш неговия изпит, по биомеханика. Признавам си, бях наизустил всичко и го взех от втория път с четворка. И до през днешния ден си припомням за Ефекта на Магнус, който може да се изясни най-лесно с фалцовите удари във футбола.
Но да се върнем към Иво – по своя специфичен метод той даде парченце от душата си на всички, които бяха пристигнали, с цел да почерпят от неговия изобилен извор на ентусиазъм.
За край, желая да препоръчам на всеки човек и наложително на всеки студент в НСА, да прочете книгите „ Отвъд играта “ и „ Кривата на щастието “ от неповторимия Иво Иванов.
Галерия фотоси:
В-к „ България “
chicago.bg
фотоси: chicago.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ