Живеем ли в Матрицата?
Дали всичко, което познаваме и претърпяваме, в това число самата действителност, не е симулация, основана от някакво невидимо и непознато създание? Тази концепция, известна като догадка за симулацията, е сложена за първи път от професора в Оксфордския университет Ник Бостром през 2003 година
Но дали зад тази догадка има безапелационни причини или е просто забавна тематика за размисъл? Нека разберем.
Да предположим, че нашите компютри ще продължат да стават все по-мощни, ефикасни и способни .
Да кажем, че в някакъв миг в доста, доста далечното бъдеще (за да проработи този мотив, няма значение по кое време тъкмо това ще се случи) ние построяваме някакъв безразсъден компютър с размер на планета — компютър, толкоз мощен, че да може да симулира цялата ни галактика, пресъздавайки цялата физика, химия и биология, които виждаме в естествения свят.
Ако приемем също, че съзнанието е схващане, без значение къде се намира (в органически мозък или в дигитален), тогава всички симулирани от компютъра обекти, които придобият схващане, ще живеят в свят, неразграничим от нашия.
Нали знаете – Матрицата.
След като нашите потомци построят подобен компютър, те неизбежно ще основат безчет симулирани същества – просто се пробвайте да преброите какъв брой същества във видеоигрите са се появили и изчезнали, откогато за първи път разработихме тази технология. Много бързо броят на симулираните мозъци със схващане, живеещи в компютър, доста ще надвиши органичните мозъци, живеещи в действителната галактика. Ако това в последна сметка се случи, остават ни три благоприятни условия:
Нашите потомци (или други интелигентни същества във Вселената) в никакъв случай няма да съумеят да развият техническата дарба да създадат достоверна симулация на космоса.Нашите потомци (или други интелигентни същества във Вселената) ще развият технологията, само че ще изберат да не основават симулация на космоса.По-голямата част от създанията със схващане, в това число вие, ще живеят в симулация.
Аргументът за симулацията е най-новият в дългата традиция на философското мислене, което слага под въпрос самата природа на действителността, която претърпяваме. През вековете философите са се чудили дали нашата действителност е структура на злобен дявол, или живеем в съня на някой различен. Това е най-хубавата форма на песимизъм и е потребно да си подсещаме, че има граници за емпиричното проучване на природата.
Според философските причини хипотезата за симулация е добра. Но тя приключва с трилема
— три изказвания, едното от които би трябвало да е правилно (ако приемете всичко, което се позволява в аргумента), само че не можем да кажем кое.
Позволено е да вдигнете ръце и да кажете, че не знаете коя опция е най-вероятна. Също по този начин ви е разрешено да спорите за една алтернатива пред друга. Например, можете да кажете, че компютрите в никакъв случай няма да бъдат задоволително мощни, с цел да симулират правилно вселената или че напредналите цивилизации постоянно ще намират за морално неоправдателно да симулират съзнанието. Или можете да кажете, че всичко е неизбежно и ние в действителност живеем в нечия симулация на галактика.
Независимо коя алтернатива изберете обаче, би трябвало да внесете спомагателни причини отвън първичната догадка за симулация. Или можете да поставите под въпрос догатките, които влизат в самия мотив.
Нулиране на компютъра
Може би най-голямото съмнение в хипотезата за симулация е, че симулираните мозъци бързо ще надвишат броя на органичните мозъци. Ако приемем, че няма разлики сред прекарванията на симулираното и органичното схващане (друго огромно предположение), това е, което ви разрешава да изчислите възможностите, че живеете в симулация. В далечното бъдеще, да вземем за пример, може да има 99 милиарда симулирани съзнателни същества на всеки 1 милиард органични. Това би означавало, че има 99% късмет да сте измежду симулираните.
Но през 2017 година Брайън Егълстън, студент по систематичен разбор в Станфордския университет, открива
сериозен минус в сметките на Бостром .
Аргументът за симулация разчита на нашите потомци, които построяват свръхмодерни компютри, тъй като ние сме единственият прочут тип, който основава компютри. След като нашите потомци основат такива компютри, ние сигурно ще знаем, че не сме измежду симулираните същества в тези компютри, тъй като можем да посочим тези компютри и изрично да кажем, че не сме вътре в тях.
Независимо какъв брой симулирани същества със схващане създадат нашите помоци, дали 10 или 10 трилиона, ние не можем да ги използваме, с цел да изчислим какви са възможностите да живеем в симулация. С други думи, тяхната бъдеща дарба да основават симулирани вселени не ни споделя нищо за това дали сме в симулация.
По темата
Но дали зад тази догадка има безапелационни причини или е просто забавна тематика за размисъл? Нека разберем.
Да предположим, че нашите компютри ще продължат да стават все по-мощни, ефикасни и способни .
Да кажем, че в някакъв миг в доста, доста далечното бъдеще (за да проработи този мотив, няма значение по кое време тъкмо това ще се случи) ние построяваме някакъв безразсъден компютър с размер на планета — компютър, толкоз мощен, че да може да симулира цялата ни галактика, пресъздавайки цялата физика, химия и биология, които виждаме в естествения свят.
Ако приемем също, че съзнанието е схващане, без значение къде се намира (в органически мозък или в дигитален), тогава всички симулирани от компютъра обекти, които придобият схващане, ще живеят в свят, неразграничим от нашия.
Нали знаете – Матрицата.
След като нашите потомци построят подобен компютър, те неизбежно ще основат безчет симулирани същества – просто се пробвайте да преброите какъв брой същества във видеоигрите са се появили и изчезнали, откогато за първи път разработихме тази технология. Много бързо броят на симулираните мозъци със схващане, живеещи в компютър, доста ще надвиши органичните мозъци, живеещи в действителната галактика. Ако това в последна сметка се случи, остават ни три благоприятни условия:
Нашите потомци (или други интелигентни същества във Вселената) в никакъв случай няма да съумеят да развият техническата дарба да създадат достоверна симулация на космоса.Нашите потомци (или други интелигентни същества във Вселената) ще развият технологията, само че ще изберат да не основават симулация на космоса.По-голямата част от създанията със схващане, в това число вие, ще живеят в симулация.
Аргументът за симулацията е най-новият в дългата традиция на философското мислене, което слага под въпрос самата природа на действителността, която претърпяваме. През вековете философите са се чудили дали нашата действителност е структура на злобен дявол, или живеем в съня на някой различен. Това е най-хубавата форма на песимизъм и е потребно да си подсещаме, че има граници за емпиричното проучване на природата.
Според философските причини хипотезата за симулация е добра. Но тя приключва с трилема
— три изказвания, едното от които би трябвало да е правилно (ако приемете всичко, което се позволява в аргумента), само че не можем да кажем кое.
Позволено е да вдигнете ръце и да кажете, че не знаете коя опция е най-вероятна. Също по този начин ви е разрешено да спорите за една алтернатива пред друга. Например, можете да кажете, че компютрите в никакъв случай няма да бъдат задоволително мощни, с цел да симулират правилно вселената или че напредналите цивилизации постоянно ще намират за морално неоправдателно да симулират съзнанието. Или можете да кажете, че всичко е неизбежно и ние в действителност живеем в нечия симулация на галактика.
Независимо коя алтернатива изберете обаче, би трябвало да внесете спомагателни причини отвън първичната догадка за симулация. Или можете да поставите под въпрос догатките, които влизат в самия мотив.
Нулиране на компютъра
Може би най-голямото съмнение в хипотезата за симулация е, че симулираните мозъци бързо ще надвишат броя на органичните мозъци. Ако приемем, че няма разлики сред прекарванията на симулираното и органичното схващане (друго огромно предположение), това е, което ви разрешава да изчислите възможностите, че живеете в симулация. В далечното бъдеще, да вземем за пример, може да има 99 милиарда симулирани съзнателни същества на всеки 1 милиард органични. Това би означавало, че има 99% късмет да сте измежду симулираните.
Но през 2017 година Брайън Егълстън, студент по систематичен разбор в Станфордския университет, открива
сериозен минус в сметките на Бостром .
Аргументът за симулация разчита на нашите потомци, които построяват свръхмодерни компютри, тъй като ние сме единственият прочут тип, който основава компютри. След като нашите потомци основат такива компютри, ние сигурно ще знаем, че не сме измежду симулираните същества в тези компютри, тъй като можем да посочим тези компютри и изрично да кажем, че не сме вътре в тях.
Независимо какъв брой симулирани същества със схващане създадат нашите помоци, дали 10 или 10 трилиона, ние не можем да ги използваме, с цел да изчислим какви са възможностите да живеем в симулация. С други думи, тяхната бъдеща дарба да основават симулирани вселени не ни споделя нищо за това дали сме в симулация.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ