Стивън Хокинг: човекът, който ни показа как се живее
Дали това е по този начин, историята ще покаже. Факт е обаче че доктор Хокинг в действителност беше воин, освен поради своите научни открития, а и поради житейските уроци, на които ни научи. За необятната публика той беше, както споделя Хоумър Симпсън, „ индивидът в инвалидната количка “, който макар че страдаше от Лу Гериг (амиотрофична латерална склероза), до степен в която можеше да движи единствено очите си. Стивън Хокинг порази света, дами се два пъти, татко е на три деца, написва няколко бестселъра и е наставник на генерации студенти.
Той беше от хората, които се появяват на празненство за 60-ия си рожден ден със строшен крайник, откакто количката му се е обърнала на завой, взет с прекомерно висока скорост. Среща се с крале, президенти и с клубът на мажоретките от Далас. Предпочиташе да го назовават Стивън. Гордееше се със фамилията си.
„ “ споделя Кип Торн, негов другар и Нобелов лауреат от Калтех, с който двамата работят над откритията, които по-късно ще бъдат показани във кино лентата Interstellar. „ “
За учените той ще остане индивидът направил открития за гравитацията, които променят визиите ни за космоса, дефинират неговата орис и атомният безпорядък, който съществува там. Човекът, който плаваше в реката на времето. Също като Галилео и Айнщайн, най-големите му открития са в региона точно на гравитацията.
„ Решителност “ е основната дума тук. Подобно на Айнщайн, който се мисли за постепенно възприемащ, само че в никакъв случай не се отхвърля от един път заложен въпрос, Хокинг е прочут с от време на време раздразнителния си дебелоглав. Без този дебелоглав, досаждащ и на приятелите му от време на време, той несъмнено би липсващ в своя лична черна дупка доста от дълго време.
Едва 22-годишен, като латентен дипломиращ се студент, той е диагностициран с заболяването на Лу Гериг, която нормално убива индивида от 2 до 5 години. Към момента на гибелта си той живее с нея повече от половин век, и е разгласен за „ нехарактерен “ случай. Сякаш това определение изяснява нещо въобще.
Хокинг приказва за черните дупки, най-страшното галактическо събитие, по метод по който другите физици не са и мечтали. Черните дупки – обекти, които гълтам даже светлината – са най-големите гравитационни сили. Не би трябвало да разбирате от математика, с цел да схванете концепцията за тъмните зверове, ситуирани в дъното на галактиката или края на времето, или в двуметровата дупка с надписано вашето име от горната страна.
Самият Айнщайн отхвърля тази доктрина, само че през 70-те години астрономите откриват евентуални черни дупки на всички места в космоса. Посредством комплицирани калкулации, които и приятелите му се чудят по какъв начин взема решение, Хокинг открива, че черните дупки в действителност надалеч не са „ черни “, когато се вземат поради и квантовите закони. Всъщност те са фонтани от сила, гаснещи под въздействието на частици и радиация. Според него те най-после ще експлодират, давайки на вселената цялата маса и сила, която в миналото е изчезнала, един тип галактическо прераждане.
Побеждавайки гибелта, и преминавайки от бастун на инвалидна количка, от бърборене на гласов синтезатор, ръководен първо от палеца а след това от окото му, беше мъчно да не се мисли за него като метафора на своето лично изобретение – човек стъпил с единия крайник в черната дупка. Но той не се интересуваше от това да бъде нечия метафора. „ Винаги съм намирал метод да поддържам връзка “. Не беше подготвен да се съобщи или да се откаже от нещо без битка. Пример за това е по този начин наречената „ война за черните дупки “. Откритието му сочеше, че при детонацията на черните дупки, всяка информация за това какво е попаднало в тях ще бъде заличена. „ Господ не просто играе на зарове с вселената “ споделя той през 1976 година, перифразирайки Айнщайн и ядосвайки физиците, за които изказванието на учения е принцип, по който може да се разбере историята на вселената. „ той от време на време хвърля тези зарове там където не могат да бъдат видени. “
И по този начин стартира борбата. Две години по-късно Хокинг, чиито извинения са тип изкуство, признава грешката си. Но това надалеч не е краят. Също като Айнщайн, даже при грешенето, този мъж е работлив.
Как и дали информацията влиза или излиза от черните дупки е един от най-наболелите въпроси на актуалната физика. Откритието на този отговор ще бъде придружено от революционна промяна на усещанията за време и пространство. Не е мъчно, когато се надникне оттатък математиката и диаграмите, потребността на индивида да се убеди в някакъв различен тип битие, някакво разбиране, че гибелта на е краят, че нещо остава след нас.
