Колко повече умираме от Ковид - 19? |
Дали смъртността от Ковид е по-висока от смъртността при тежки грипни епидемии? Какво демонстрират моментните данни на Националния статистически институт, ревизира.
Всеки ден медиите ни бомбардират с информации за смъртността от ковид. В последните дни цифрите твърдо надвишиха 100 умряли, а през днешния ден даже отбелязахме печален рекород - съгласно данните 189 души са умрелите от или с ковид, тук има въпросителна.
Но не върху това се стопираме в този момент, в този къс обзор на данните на националната статистика за, както те ги назовават, " умиранията по месеци ".
Правим значимото конкретизиране, че това не са умирания от коронавирус, а това са всички умирания за този интервал. И евентуално по-високата смъртност, т.е. разликата сред междинните данни и данните от тази година, могат да се припишат на коронавирусната пандемия.
Тази информация може да бъде открита в уеб страницата на Национален статистически институт
Но дано разгледаме цифрите и да забележим какво ни приказват те.
Данните са за 2019 и 2020 година, по седмици, като на рафиката се виждат умиранията по седмици за двете години. Има данни до първата седмица на ноември, която е и 45-ата седмица на годината.
Ясно се вижда, че смъртността се усилва стремглаво и от приблизително 1800, 1900 умирания за седмиците, от 40-та до 45-а на 2019 година, те се покачват до 2800, 3100 за същите седмици на 2020 година Нарастването е трагично, близо 40 %.
Това може да ни накара да помислим, че умиранията са фрапантно повече, тъй като цифрите по този начин приказват, само че тук е значимо да отбележим, че не съпоставяме едни и същи интервали.
Сравняваме същия интервал на 2020 към 2019, само че...през 2019 година по това време няма никаква пандемия. Следователно не трябва да се съпоставят седмица по седмица, тъй като, в случай че погледнам още веднъж графиката, виждаме, че през втората, третата и четвъртата седмица на 2019 година смъртните случаи са повече от същите седмици на тази година. При това с до 26 % в третата седмица на 2019 година.
Очевидно е, че през януари 2019 евентуално има по-силна грипна вълна и повече хора са умирали в резултат на затрудненията от грипа и по други аргументи, несъмнено.
Тук би трябвало да създадем и едно друго конкретизиране. Умиранията през зимните месеци са повече от умиранията през останалата част на годината. Това е статистически важен факт и е значимо да го знаем.
И по този начин, би трябвало да съпоставим данните, които имаме досега за мощно нараствания растеж на смъртните случаи тази есен с коронавирусната пандемия, с данни показващи умиранията при тежка грипна зараза. Така можем да създадем сравнението дали коронавирусната пандемия е по-опасна и води до повече смъртни случаи от грипните епидемии.
Национален статистически институт дава такива данни и можем да се върнем към грипната вълна от зимата на 2016/2017 година, когато през зимните месеци, и изключително януари, имаме пик в заболеваемостта и пик в умиранията, евентуално в резултат на грипната зараза.
На графиката на Национален статистически институт ясно се вижда стръмният пик през декември 2016 година, който минава в стръмна линия и през януари 2017 година, като стига до равнище от 3200 души за втората седмица на януари 2017 година. След това бързо стартира да спада. /гафика 2/.
Сега сме в 48-ата седмица на годината, в края на ноември, и Национален статистически институт не дава статистика за последните две седмици. Но, проследявайки известията за смъртните случаи с ковид обявявани всекидневно, можем да предположим, че стръмната алена линия на графиката ще продължи стремглаво да върви нагоре.
От данните могат да се създадат предварителни заключения, че коронавирусната пандемия провокира повече смъртни случаи от тежка грипна зараза. Колко повече, ще стане известно напролет на идната година, когато бъдат систематизирани данните за 2020 година. И когато, надавяме се, коронавирусната зараза затихне.
Всеки от читателите може да си направи самичък заключения, гледайки данните на Национален статистически институт. В тази посока са и последните данни, които слагаме на вашето внимание.
Средно годишно в България умират към 110 хиляди души. За 2019 година - 108 хиляди души.
До през днешния ден от коронавирус са регистрирани 3099 смъртни случая - това до края на ноември 2020 прави към 3 % от общите смъртни случаи, в случай че приемем, че и тази година те ще са към 110 хиляди.
Според данни в медиите, при грипни епидемии умират годишно към 2000 хиляди души или по-малко от 2 % от общите смъртни случаи.
Следователно, в случай че приемем тези данни за база, коронавирусната зараза е към 2 пъти по-смъртоносна от тежка грипна зараза.
Все отново с внимание би трябвало да следим данните за смъртните случаи от ковид, тъй като остава неразбираемо - дали даденият човек е умрял с ковид или е умрял от коронавурис.
Това е значима разлика, тъй като в случай че този вирус се придвижи върху огромна част от хората, без обаче да ги разболява тежко, то възможни смъртни случаи по други аргументи, и при съществуването на ковид, могат да бъдат приписвани на него, което би попречило да имаме точна картина за смъртните случаи от коронавирусната зараза.
Изнесените данни са предварителни. Идеята е те да се обмислят, картината ще е по-ясна напролет на идната година, когато към този момент имаме окончателните данни на Национален статистически институт за смъртността през 2020 г.
Всеки ден медиите ни бомбардират с информации за смъртността от ковид. В последните дни цифрите твърдо надвишиха 100 умряли, а през днешния ден даже отбелязахме печален рекород - съгласно данните 189 души са умрелите от или с ковид, тук има въпросителна.
Но не върху това се стопираме в този момент, в този къс обзор на данните на националната статистика за, както те ги назовават, " умиранията по месеци ".
Правим значимото конкретизиране, че това не са умирания от коронавирус, а това са всички умирания за този интервал. И евентуално по-високата смъртност, т.е. разликата сред междинните данни и данните от тази година, могат да се припишат на коронавирусната пандемия.
Тази информация може да бъде открита в уеб страницата на Национален статистически институт
Но дано разгледаме цифрите и да забележим какво ни приказват те.
Данните са за 2019 и 2020 година, по седмици, като на рафиката се виждат умиранията по седмици за двете години. Има данни до първата седмица на ноември, която е и 45-ата седмица на годината.
Ясно се вижда, че смъртността се усилва стремглаво и от приблизително 1800, 1900 умирания за седмиците, от 40-та до 45-а на 2019 година, те се покачват до 2800, 3100 за същите седмици на 2020 година Нарастването е трагично, близо 40 %.
Това може да ни накара да помислим, че умиранията са фрапантно повече, тъй като цифрите по този начин приказват, само че тук е значимо да отбележим, че не съпоставяме едни и същи интервали.
Сравняваме същия интервал на 2020 към 2019, само че...през 2019 година по това време няма никаква пандемия. Следователно не трябва да се съпоставят седмица по седмица, тъй като, в случай че погледнам още веднъж графиката, виждаме, че през втората, третата и четвъртата седмица на 2019 година смъртните случаи са повече от същите седмици на тази година. При това с до 26 % в третата седмица на 2019 година.
Очевидно е, че през януари 2019 евентуално има по-силна грипна вълна и повече хора са умирали в резултат на затрудненията от грипа и по други аргументи, несъмнено.
Тук би трябвало да създадем и едно друго конкретизиране. Умиранията през зимните месеци са повече от умиранията през останалата част на годината. Това е статистически важен факт и е значимо да го знаем.
И по този начин, би трябвало да съпоставим данните, които имаме досега за мощно нараствания растеж на смъртните случаи тази есен с коронавирусната пандемия, с данни показващи умиранията при тежка грипна зараза. Така можем да създадем сравнението дали коронавирусната пандемия е по-опасна и води до повече смъртни случаи от грипните епидемии.
Национален статистически институт дава такива данни и можем да се върнем към грипната вълна от зимата на 2016/2017 година, когато през зимните месеци, и изключително януари, имаме пик в заболеваемостта и пик в умиранията, евентуално в резултат на грипната зараза.
На графиката на Национален статистически институт ясно се вижда стръмният пик през декември 2016 година, който минава в стръмна линия и през януари 2017 година, като стига до равнище от 3200 души за втората седмица на януари 2017 година. След това бързо стартира да спада. /гафика 2/.
Сега сме в 48-ата седмица на годината, в края на ноември, и Национален статистически институт не дава статистика за последните две седмици. Но, проследявайки известията за смъртните случаи с ковид обявявани всекидневно, можем да предположим, че стръмната алена линия на графиката ще продължи стремглаво да върви нагоре.
От данните могат да се създадат предварителни заключения, че коронавирусната пандемия провокира повече смъртни случаи от тежка грипна зараза. Колко повече, ще стане известно напролет на идната година, когато бъдат систематизирани данните за 2020 година. И когато, надавяме се, коронавирусната зараза затихне.
Всеки от читателите може да си направи самичък заключения, гледайки данните на Национален статистически институт. В тази посока са и последните данни, които слагаме на вашето внимание.
Средно годишно в България умират към 110 хиляди души. За 2019 година - 108 хиляди души.
До през днешния ден от коронавирус са регистрирани 3099 смъртни случая - това до края на ноември 2020 прави към 3 % от общите смъртни случаи, в случай че приемем, че и тази година те ще са към 110 хиляди.
Според данни в медиите, при грипни епидемии умират годишно към 2000 хиляди души или по-малко от 2 % от общите смъртни случаи.
Следователно, в случай че приемем тези данни за база, коронавирусната зараза е към 2 пъти по-смъртоносна от тежка грипна зараза.
Все отново с внимание би трябвало да следим данните за смъртните случаи от ковид, тъй като остава неразбираемо - дали даденият човек е умрял с ковид или е умрял от коронавурис.
Това е значима разлика, тъй като в случай че този вирус се придвижи върху огромна част от хората, без обаче да ги разболява тежко, то възможни смъртни случаи по други аргументи, и при съществуването на ковид, могат да бъдат приписвани на него, което би попречило да имаме точна картина за смъртните случаи от коронавирусната зараза.
Изнесените данни са предварителни. Идеята е те да се обмислят, картината ще е по-ясна напролет на идната година, когато към този момент имаме окончателните данни на Национален статистически институт за смъртността през 2020 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ