Дали отзвукът от шамара, който Крис Рок отнесе от Уил

Дали отзвукът от шамара, който Крис Рок отнесе от Уил Смит, в миналото ще спре да витае из общественото пространство, единствено времето ще покаже. Но най-малко към този момент няма да е, тъй като целият свят продължава да се вълнува от случката.

Но докато всички към момента приказват за Уил Смит, ние можем да прочетем какво споделя за себе си артистът в автобиографията си " Уил ". В нея той е също толкоз прям, колкото е бил постоянно до момента. И преди е споделял, че връзките с татко му, който е злоупотребявал с алкохола, са били проблематични.

" Уил " разказва съответни случки, оставили дълготраен отпечатък в съзнанието му. Като тази когато татко му блъснал толкоз мощно майка му в слепоочието, че тя е плюела кръв и е припаднала - миг от живота на артиста, който не го е формирал като никой различен.

Именно в този момент Уил се е почувствал като че ли предава майка си, тъй като не се изправил против татко си. " Винаги съм се считал за страхливец ", написа той. И споделя за израстването си от този момент нататък.

А книгата наблюдава целия му живот, връзките със фамилията и по какъв начин от тревожното детство във Филаделфия стига до огромните триумфи.

Актьорът признава, че това, което всички познаваме като " Уил Смит " - рапър, разрушител на извънземни и световноизвестна кинозвезда, значително е един деликатно построен и шлифован облик. Създава го не за друго, само че с цел да скрие страхливеца в себе си.

Автобиографията " Уил " разказва пътуването към себепознание на своя създател. В нея той разкрива същинската си същина и прави равносметка на всичко, което е спечелил, само че и изгубил поради волята си.

За написването на книгата оказва помощ и Марк Менсън. Неговата " Тънкото изкуство да не ти пука " е бестселър и този факт подсказва, че Смит несъмнено е държал да опише вдъхновяващата си история по най-хубавия метод.

А към този момент можем и да разберем по какъв начин им се е получило съдействието. Книгата напълно скоро излезе и на български на пазара у нас.

И повече от евентуално е даже и откакто читателите отгърнат и последната ѝ страница, да продължат да приказват за Уил Смит. Повече обаче за личността му, а не толкоз за гневния пестник.