Дали трагедиите и бедствията ще ни накарат да се смирим!
Дали голямата покруса, сполетяла хората в Турция и Сирия, ще накара всички останали да се смирят, да осмислят полезностите в късия човешки живот!?
Такива мисли ме занимават от през вчерашния ден, когато международните медии оповестиха за разрушителното естествено злополучие.
Вероятно хиляди деца от разрушените региони ще би трябвало прибързано да пораснат след видяното, след преживения смут и тежките загуби.
А има ли нещо по-тъжно от състарени деца?!
Тези дни стана ясно, че българите доста държат и почитат южните си комшии и незабавно се отзоваха на помощ на потърпевшите. Спасителни отряди, помощи и консумативи пратиха и други страни. Жестове на съпричастност и щедрост наводниха общественото пространство.
Човек подсъзнателно си задава доста въпроси, свързани с надмощието на природата над индивида. Всъщност най-голямата нелепост на цивилизацията евентуално е, че индивидът е по-могъщ от природата.
Бедствията в Турция и Сирия за следващ път потвърдиха, че никой не е по-могъщ от нея.
Същевременно, както знаем, на километри от нас се води братоубийствена война, подклаждана от войнолюбиви безумци.
Не е ли тъжно, че индивидът може да носи толкоз опустошение в себе си?!
Ето по какъв начин разяснява обстановката сириецът Дахер Ламот, който живее и работи за огромна интернационална компания със седалище у нас:
" Ситуацията в северозападна Сирия е много тежка.
Някои градове безусловно са сринати напълно, съвсем нищо не е останало от тях. Градове като Сармада, Джандерис и Харем (от видеото) са сринати до основи. В Алепо са се срутили към 90 здания.
Отслабените структури след войната и остарели здания на стотици години стават лесна плячка на непрекъснатите земетресения (над 40 досега).
Сирийските управляващи оповестяват за 500 починали, а от бунтовническите региони се загатват за 700, което прави над 1200 жертви.
Поради наложените наказания и ембарго е невероятно да се пратят пари на родственици по банков път, на нито една банка в Европа не й е разрешено да работи със Сирия. Сирийските жители без друго поданство даже не могат да си отворят сметки.
ЕС и Съединени американски щати не разрешават вкарването на голям брой медикаменти, лекарства, техника, даже превързочни материали в Сирия, постановат санкции на всеки, който го направи.
САЩ е окупирала територията с петролните залежи и жито, и в този момент всеобщо сирийците измръзват от мраз, нямат самун, хиляди са останали без покрив след земетресението. На някои места има ток единствено по 2 часа дневно.
След всичката тъга, болежка, опустошения в този момент идва и това, хорага са обезверени до последна степен. На всичкото от горната страна се случи в отвратително студено време, 4 часа заран.
Десетки благи обезпокоени хора от България и други места ме питаха през днешния ден по какъв начин могат да оказват помощ, за което доста съм признателен, тук е цялостно с положителни хорица, само че почтено казано концепция си нямам по какъв начин да стане без да нарушите европейските разпореждания. От години ни е мъчно да пратим даже $ на роднините ни в Сирия. Видях много отворени сметки от Германия, Франция, Русия, само че не знам произхода им и не мога да предлагам непроверени пътища.
Помощи за Сирия са пристигнали посредством самолети от Русия, Иран, Ирак, ОАЕ и Индия. Крайно време е европейските водачи вместо единствено да приказват с цел да излъчват подправени добродетели, да махнат най-малко глобите, с цел да може други страни да оказват помощ. Тези наказания убиват повече хора и от земетресението. Послушайте елементарните почтени европейци.
Съжалявам за рецензиите, само че това е към този момент нечовешко. Поне за първи път слушам топли думи от двете сирийски страни, за първи път от началото на войната. Най-накрая всички си спомниха, че са хора, а не кукли на конци, дърпани от непознати кукловоди. "
.jpg )
Коментарът на Борис Марков е за Турция:
" В Македония ни ненавиждат. Ама по този начин ни ненавиждат, както единствено българин може да ненавижда различен българин. Стрелят по нас. В Сърбия маалко по-малко. Румънците не ни обичат, тъпят ни. Гърците, нищо че са се качвали по баирите да гледат по какъв начин светва уличното осветяване в България, непозната за тях екстра в края на 70-те, в този момент ни броят за втора употреба хора. Обиждат се между тях на “българи ”, тези от Атина, по този начин споделят на тези, от северната част на страната.
Имаме единствено един комшия, който ще те посрещне с “комшу ”, който ще те обслужи общително и без задни мисли. Имаме единствено един комшия, който ни третира като другар. Съсед искащ търговийката да върви, не се мери с нас и желае всички да сме добре, и ние, и те. Турция е този комшия. Там можеш да си спокоен, че си българин, а за тях е наслаждение да те заговорят на български. Използват всичките 10 думи, които знаят и го вършат за твоя кеф.
Тази страна сега страда. Там има злополучие. И няма никакво място за политика, в случай че желаеме да ни почитат, в този момент би трябвало да покажем поддръжка и съчувствие. Състрадание към единственият комшия, който без значение политиката сред страните, на нормално битово равнище, ни почита.
Ако сме хора и в случай че сме нация със самочувствие, длъжни сме. "
Но на първо място считам, че е извънредно време като индивиди да се смирим. Защото смирението е обич, отказване на егоизма и егоцентризма у нас и носи успокение...
Такива мисли ме занимават от през вчерашния ден, когато международните медии оповестиха за разрушителното естествено злополучие.
Вероятно хиляди деца от разрушените региони ще би трябвало прибързано да пораснат след видяното, след преживения смут и тежките загуби.
А има ли нещо по-тъжно от състарени деца?!
Тези дни стана ясно, че българите доста държат и почитат южните си комшии и незабавно се отзоваха на помощ на потърпевшите. Спасителни отряди, помощи и консумативи пратиха и други страни. Жестове на съпричастност и щедрост наводниха общественото пространство.
Човек подсъзнателно си задава доста въпроси, свързани с надмощието на природата над индивида. Всъщност най-голямата нелепост на цивилизацията евентуално е, че индивидът е по-могъщ от природата.
Бедствията в Турция и Сирия за следващ път потвърдиха, че никой не е по-могъщ от нея.
Същевременно, както знаем, на километри от нас се води братоубийствена война, подклаждана от войнолюбиви безумци.
Не е ли тъжно, че индивидът може да носи толкоз опустошение в себе си?!
Ето по какъв начин разяснява обстановката сириецът Дахер Ламот, който живее и работи за огромна интернационална компания със седалище у нас:
" Ситуацията в северозападна Сирия е много тежка.
Някои градове безусловно са сринати напълно, съвсем нищо не е останало от тях. Градове като Сармада, Джандерис и Харем (от видеото) са сринати до основи. В Алепо са се срутили към 90 здания.
Отслабените структури след войната и остарели здания на стотици години стават лесна плячка на непрекъснатите земетресения (над 40 досега).
Сирийските управляващи оповестяват за 500 починали, а от бунтовническите региони се загатват за 700, което прави над 1200 жертви.
Поради наложените наказания и ембарго е невероятно да се пратят пари на родственици по банков път, на нито една банка в Европа не й е разрешено да работи със Сирия. Сирийските жители без друго поданство даже не могат да си отворят сметки.
ЕС и Съединени американски щати не разрешават вкарването на голям брой медикаменти, лекарства, техника, даже превързочни материали в Сирия, постановат санкции на всеки, който го направи.
САЩ е окупирала територията с петролните залежи и жито, и в този момент всеобщо сирийците измръзват от мраз, нямат самун, хиляди са останали без покрив след земетресението. На някои места има ток единствено по 2 часа дневно.
След всичката тъга, болежка, опустошения в този момент идва и това, хорага са обезверени до последна степен. На всичкото от горната страна се случи в отвратително студено време, 4 часа заран.
Десетки благи обезпокоени хора от България и други места ме питаха през днешния ден по какъв начин могат да оказват помощ, за което доста съм признателен, тук е цялостно с положителни хорица, само че почтено казано концепция си нямам по какъв начин да стане без да нарушите европейските разпореждания. От години ни е мъчно да пратим даже $ на роднините ни в Сирия. Видях много отворени сметки от Германия, Франция, Русия, само че не знам произхода им и не мога да предлагам непроверени пътища.
Помощи за Сирия са пристигнали посредством самолети от Русия, Иран, Ирак, ОАЕ и Индия. Крайно време е европейските водачи вместо единствено да приказват с цел да излъчват подправени добродетели, да махнат най-малко глобите, с цел да може други страни да оказват помощ. Тези наказания убиват повече хора и от земетресението. Послушайте елементарните почтени европейци.
Съжалявам за рецензиите, само че това е към този момент нечовешко. Поне за първи път слушам топли думи от двете сирийски страни, за първи път от началото на войната. Най-накрая всички си спомниха, че са хора, а не кукли на конци, дърпани от непознати кукловоди. "
Коментарът на Борис Марков е за Турция:
" В Македония ни ненавиждат. Ама по този начин ни ненавиждат, както единствено българин може да ненавижда различен българин. Стрелят по нас. В Сърбия маалко по-малко. Румънците не ни обичат, тъпят ни. Гърците, нищо че са се качвали по баирите да гледат по какъв начин светва уличното осветяване в България, непозната за тях екстра в края на 70-те, в този момент ни броят за втора употреба хора. Обиждат се между тях на “българи ”, тези от Атина, по този начин споделят на тези, от северната част на страната.
Имаме единствено един комшия, който ще те посрещне с “комшу ”, който ще те обслужи общително и без задни мисли. Имаме единствено един комшия, който ни третира като другар. Съсед искащ търговийката да върви, не се мери с нас и желае всички да сме добре, и ние, и те. Турция е този комшия. Там можеш да си спокоен, че си българин, а за тях е наслаждение да те заговорят на български. Използват всичките 10 думи, които знаят и го вършат за твоя кеф.
Тази страна сега страда. Там има злополучие. И няма никакво място за политика, в случай че желаеме да ни почитат, в този момент би трябвало да покажем поддръжка и съчувствие. Състрадание към единственият комшия, който без значение политиката сред страните, на нормално битово равнище, ни почита.
Ако сме хора и в случай че сме нация със самочувствие, длъжни сме. "
Но на първо място считам, че е извънредно време като индивиди да се смирим. Защото смирението е обич, отказване на егоизма и егоцентризма у нас и носи успокение...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ