Дали нашата Вселена е в капан в черна дупка? Това

Дали нашата Вселена е в капан в черна дупка? Това изобретение на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ може да взриви съзнанието ви. Със сигурност новината за него взриви света.

Без подозрение от момента на стартирането си галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) революционизира визията ни за ранната Вселена, само че новите му открития слагат астрономите в ступор. Според тях, всичко, което виждаме към нас, е запечатано в черна дупка.

Телескопът на стойност 10 милиарда $, който стартира да следи космоса през лятото на 2022 година, откри, че по-голямата част от дълбокия космос, а затова и ранните галактики, които е следил до момента, се въртят в една и съща посока.

Докато към две трети от галактиките се въртят по посока на часовниковата стрелка, другата една трета се върти в посока, противоположна на часовниковата стрелка. В една инцидентна галактика учените биха очаквали да открият 50% от галактиките, които се въртят в едната посока, до момента в който другите 50% се въртят в другата посока. Това ново проучване демонстрира, че има желана посока на въртене на галактиките.

Наблюденията на 263 галактики, които разкриха този необичайно съгласуван галактически танц, бяха събрани в границите на усъвършенстваното надълбоко екстрагалактично проучване на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (James Webb Space Telescope Advanced Deep Extragalactic Survey, или „ JADES “).

„ Все още не е ясно каква е повода за това, само че има две съществени вероятни пояснения “, споделя в изказване ръководителят на екипа Лиор Шамир, доцент по компютърни науки в инженерния лицей Carl R. Ice. „ Едното пояснение е, че Вселената се е родила въртяща се. Това пояснение е съгласно теории като космологията на черните дупки, която постулира, че цялата Вселена е вътрешността на черна дупка. Но в случай че Вселената в действителност се е родила въртяща се, това значи, че съществуващите теории за космоса са непълни. “

Родена в черна дупка?

Космологията на черните дупки, известна също като „ космология на Шварцшилд “, допуска, че следената от нас Вселена може да е вътрешността на черна дупка в границите на по-голяма родителска Вселена. Идеята е показана за първи път от физика теоретик Радж Кумар Патриа и от математика И. Д. Гуд. Тя показва концепцията, че „ радиусът на Шварцшилд “, по-известен като „ небосвод на събитията “ (границата, оттатък която нищо не може да се измъкне от черна дупка, даже светлината), е и хоризонтът на забележимата галактика.

Това има и друга последица – всяка черна дупка в нашата Вселена може да е врата към друга „ дребна Вселена “.

Тези вселени биха били ненаблюдаеми за нас, защото също се намират зад небосвод на събитията – еднопосочна светлинна точка без връщане, от която светлината не може да се измъкне, което значи, че информацията в никакъв случай не може да се придвижи от вътрешността на черната дупка до външен наблюдаващ. Това е доктрина, която е защитавана от полския физик-теоретик Никодем Поплавски от университета в Ню Хейвън.

Черните дупки се раждат, когато ядрото на солидна звезда се срине.

В нейното сърце се намира материя с компактност, която надалеч надвишава всичко в познатата ни Вселена. В теорията на Поплавски в последна сметка връзката сред усукването и въртенето на материята става доста мощна и не разрешава на материята да се компресира безпределно до сингулярност.

„ Вместо това материята доближава положение на последна, извънредно огромна компактност, стопира да се свива, претърпява отскок като компресирана пружина и стартира бързо да се уголемява “, изяснява Поплавски пред Space.com. „ Изключително мощните гравитационни сили наоколо до това положение провокират интензивно произвеждане на частици, увеличавайки масата навътре в черната дупка с доста порядъци и засилвайки гравитационното отбиване, което зарежда отскока. “

Ученият продължава, като прибавя, че бързото отбиване след подобен огромен отскок може да е това, което е довело до разширението на нашата Вселена – събитие, което в този момент назоваваме Голям гърмеж.

„ Следователно усукването в гравитацията на разширената обща доктрина на относителността на Айнщайн обезпечава правдоподобно теоретично пояснение на сюжет, съгласно който всяка черна дупка създава нова, бебешка галактика вътре в нея и се трансформира в мост на Айнщайн-Розен или „ червеева дупка “, която свързва тази галактика с родителската галактика, в която съществува черната дупка. “

Според тази доктрина в новата галактика родителската галактика се явява от другата страна на единствената бяла дупка в новата галактика – област от пространството, в която не може да се влезе извън и която може да се преглежда като противоположната страна на черна дупка.

„ Следователно нашата лична галактика би могла да бъде вътрешността на черна дупка, съществуваща в друга галактика “, продължава Поплавски. „ Движението на материята през границата на черната дупка, наречена небосвод на събитията, може да става единствено в една посока, което обезпечава асиметрия сред минало и бъдеще на хоризонта и по този метод на всички места в бебешката галактика. Следователно стрелката на времето в такава галактика би била наследена посредством извъртане от родителската галактика. “

Изследването на екипа е оповестено този месец в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Източник – Space.com/Превод:SafeNews